Фирдоуси
Шах-наме (77)

Рождението на Форуд, сина на Сиявуш

Дойде вестител и побърза с чест

пред Сиявуш да каже тази вест:

„От дъщерята на юнака славен,

царю, ти син дочака богоравен.

Форуд на име беше назован.

И щом научи за това Пиран,

със други вестоносци той веднага

ни изпроводи радостен от прага

на своя дом, където Джерире

сияела от месец по-добре.

По волята й майчина — слугите

отрязали скъп кичур от косите

на твоя син… И ти го праща тя.

Пиран ми каза: «Донеси вестта

на моя зет и му предай, че бог

най-после и към мен не е жесток.»“

Отвърна Сиявуш: „От трон прочут

навеки да е озарен Форуд!“

И толкова бе златото от царя,

че с мъка го донесе сам ключаря.

Но Герсиваз си каза с яд и страх:

„Пиран ликува, сякаш той е шах!“

Към Ференгис поеха те — и нея

да възвисят на радостта с елея.

Сияеше вълшебния престол,

царицата седеше в ореол

от лунни тюркоази и рубини,

в кръга щастлив на младите робини.

Тя слезе от престола златожълт,

попита за изминатия път;

пръв отговори Герсиваз, но тайно

коварство го разяждаше безкрайно,

че бе помислил: „След най-кратък срок

ще има Сиявуш света широк.

Нали сега държи една страна,

войска и трон, и царската хазна.“

От завистта той тръпнеше в омраза,

ала лукаво рече на витяза:

„Бъди щастлив сега от своя труд,

плодът на любовта ти е Форуд!“

Под купола на сенки благодатни

те седнаха на троновете златни

с отворени сърца за радостта.

Дойдоха гости, литна песента,

понесена от струните звънливи.

И всички бяха във пира щастливи.