Фирдоуси
Шах-наме (66)

Сиявуш за трети път пристига при Судабе

И пак с корона върху трона тя

приседна в блясък, с чудна красота:

изпрати да й доведат витяза

и тези трепетни слова му каза:

„За тебе шахът е приготвил дар,

невиждан досега за господар.

И всичко свети с блясък лъчезарен,

от двеста слона беше той докаран.

И мойта дъщеря ще имаш ти,

но виж пожара, който в мен пламти;

не ще ли вземеш нежния подарък,

със взор, дори от пламъка по-ярък?

Видях те и загивам оттогаз,

че не сърце, а огън нося аз.

Така ме твоя лик изпепелява,

че много рано взе да се смрачава

след тези седем пламенни лета,

в които аз усетих любовта.

Огрей ме с тайната на битието

и нова младост дай ми под небето!

И дарове по-скъпи и добри

от мен ще имаш… само озари

с дихание страстта, що се пробужда —

но ако тази мисъл ти е чужда,

от трона звездосин ще те лиша,

че тъй ще мога да се утеша?“

Отвърна Сиявуш: „Царице чудна,

намирам се в минутата най-трудна

на младостта, но мисля, че съм прав:

лишен е от коварство моя нрав!

О, слънце на престола и жена

на шаха славен — ти си сатана!“

Той вярваше, че тъй ще я пропъди,

по тя през зъби с гневен смях отсъди:

„Аз имах смелостта да се разкрия,

а ти ми наговори леко тия

отровни думи — да ме унизиш,

но знай — за всичко ще ми заплатиш!“