Фирдоуси
Шах-наме (63)

Судабе се влюбва в Сиявуш

Вървяха дните радостни за шаха,

че има славен син… И те седяха

в благ разговор, когато там,

уви, жена му Судабе се появи.

На прага щом застана удивена,

от Сиявуш тя беше поразена.

И пламна във сърцето й пожар,

и се топеше като лед на жар.

Не закъсня подир това слугата

от нея да му донесе молбата:

„Дворецът на баща ти е и твой —

щастлив ще бъдеш в женския покой!“

Но момъкът се възмути сурово:

„Веднага й предайте мойто слово:

Аз нямам място там… За Сиявуш

порокът е ненавистен и чужд.“

На следващата привечер пред шаха

отново нейните очи трептяха.

„О, царю на царете — каза тя, —

на теб подобен няма по света.

И твоят син е превелик под свода;

навред е благославян от народа,

ала за радости е жаден той —

и нека идва в женския покой.

Сестрите му го чакат там красиви,

той ще изгаря в струните звънливи

на техните души и плам стаен,

със който го очакват нощ и ден.

Щом дойде — ще го почетем с добро,

с поклон и нежност, злато и сребро.“

Отвърна шаха: „О, царице славна!

За него на сто майки ти си равна!“

А след това пред своя син изрече:

„Витязе, кой от своя род далече

е бил щастлив из този свят широк!

И ти си сътворен така от бог.

А тука Судабе ти е роднина —

ти можеш да блестиш като рубина

в покоя на жените, гдето тя

ще ти разкрие друга красота,

в сърцата на неволниците скрита.

И ти ще бъдеш със душа честита.“

Такива думи наговори шаха.

А Сиявуш с тревога и уплаха

изгаряше в съмнение и смут,

че миг такъв за него бе нечут.

Дали не го изпитва властелина

за нещо към красивата царкиня?

Но Сиявуш бе умен, прозорлив,

богат на мисли и красноречив.

Не щастие му предвеща мобеда.

Стоеше той сега с усмивка бледа,

замислен — за какво под туй небе

го мами като пламък Судабе!

„Не ти ли, царю — каза той в двореца, —

ми подари и трона, и венеца?

Навред, където слънцето блести

и в ласката му този свят цъфти,

по доброта и ум ти нямаш равен,

сред всички властелини си най-славен.

Не е ли по-добре за младостта

да й покажеш път към мъдростта,

където с лък и меч и със наука

ще си подготви твоят син сполука

в държавните дела и как сред пир

да слуша песни и да търси мир.

Какво ли мога в женския покой

да придобия умно, татко мой?

Но ако тъй е заповядал шаха —

ще ида аз под тази чудна стряха.“

Кавус му каза: „Сине мой прекрасен,

бъди щастлив и стълб на разум ясен!

О, толкова е топла твойта реч,

че сякаш ми просветна надалеч.

Ала защо стоиш, с душа тревожна,

за теб скръбта да бъде невъзможна!

Иди, иди при своите сестри

и с братската любов ги озари.“

Синът отвърна: „Със сърце готово

аз ще изпълня всяко царско слово.“