Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- شاهنامه, 994 (Обществено достояние)
- Превод отперсийски (фарси)
- Йордан Милев, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe(2013 г.)
Издание:
Автор: Фирдоуси
Заглавие: Шах-наме
Преводач: Йордан Милев
Година на превод: 1977
Език, от който е преведено: Фарси
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1977
Тип: поема
Националност: Иранска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678
История
- —Добавяне
Сиявуш остава сирак
Беда внезапна Сиявуш наказа,
той мъртва свойта майка забеляза
и в миг, забравил чудния си трон,
към свода светлоок нададе стон.
То беше вик, то бяха думи мъдри —
пръст ръсеше над черните си къдри
и дрехите си късаше от скръб,
че бе умрял човекът му най-скъп.
Усмивката му сякаш че изчезна,
очите му приличаха на бездна
без огън и без капчица покой,
в която вехнеше от мъка той.
Цял месец продължи да се тревожи,
но ето че иранските велможи —
предвождани от Тус, Гударз и Гив —
го посетиха с поглед мълчалив.
И в оня миг, когато ги погледна,
той пак въздъхна със осанка бледна
и зарида пред тях като дете,
обречено без майка да расте.
Видял, че тази мъка е велика,
Гударз пристъпи и пред мъченика
така продума: „Сине мой, стани,
пред тебе има още много дни.
Умира всеки, що е казал — мама,
спасение от тази участ няма.
Ти не плачи, такъв е всеки край:
и майка ти дочака своя рай…“
Юнакът още истини му каза
и сякаш поолекна на витяза.