Фирдоуси
Шах-наме (42)

Писмо от Гождахам до Кей-Кавус

И щом Сухраб замина, Гождахам

повика писаря и седна сам

до своя шах да съчини писмото —

млад вестоносец беше на седлото.

Започна той към шаха със възхвала,

след туй изплака мъката си цяла:

„Владетелю преславен! От Туран

войска пристигна като ураган.

И води тези огнени дружини

витяз на четиринадесет години,

с топола-тяло, стройно и прекрасно,

с лице — дори от слънцето по-ясно.

Дали е срещан тука великан

тъй силен и с огромен боздуган?

Индийският си меч щом той размята,

снишава се пред него планината,

реките спират, а сред боя славен

на силата си не познава равен.

Наричат го Сухраб; и знай — нехае

пред лъв и дракон, и пред слон; това е,

ще кажеш, просто нашия Рустам

или пък клон велик от Нариман.

Когато славния юнак Хаджир

политна с коня в стихналата шир —

да победи или да спре Сухраб, —

пред бурята той беше полъх слаб.

Видях как в битката, по-бръз от миг

или от мирис розов — но велик,

Хаджир той сякаш стъпка на земята.

От бой такъв се изуми войската.

А нашият боец попадна в плен,

измъчен и до болка уязвен.

Макар че знам туранските витязи,

до днес не чух за сила като тази.

Пропаднал считай всеки, който с меч

пред него промълви ненужна реч.

Макар и великан, той не е злобен,

на планина е конят му подобен;

когато в боя полети без страх —

чак до небето се издига прах.

И ако ти отлагаш тук войната,

ако със бой не защитиш страната —

под робство смятай родния Иран,

жестоко разорен и завладян.

Да беше го видял сега ти сам,

ще кажеш: жив е войнственият Сам.

Най-силните герои да имах даже,

с една ръка той само ще ги смаже

с такава сила и индийски меч!

От зло такова по-добре — далеч!

Ти вече можеш да ни сложиш кръст,

когато той победно вдигне ръст.

И затова, щом падне тихо мрака —

в спасение, — далечен път ни чака,

че не отстъпим ли дори след час,

не ще завариш никой жив от нас.

А той ще влезе тук сред сеч и кръв,

че тръгне ли, не ще го спре и лъв.“

Сложи накрая Гождахам печата,

изпрати сам боеца до вратата

и му прошепна: „Щом припадне мрак —

тръгни на път, но да не срещнеш враг.“

А след това под първите звезди

за таен поход се разпореди.