Фирдоуси
Шах-наме (39)

Афрасиаб изпраща Барман и Хуман при Сухраб

Чу властелина ядно, че героя

потегля вече с кораби за боя

и че войската му е многобройна,

че той бил там като топола стройна;

макар да имал по устата мляко,

сърце той имал от гранит по-яко;

и с кръв заливал вече равнината

на Кей-Кавус — и все напред войската

огромна водел в боен строй

и винаги пръв влизал смело в бой…

Или накратко: неговата сила

като звезда се беше извисила.

От мислите си черни за Сухраб

злорадо се разсмя Афрасиаб.

Той нареди от царските велможи

да дойдат двама и пред тях изложи

това, що бе замислил като план.

Хуман бе воин смел, герой — Барман!

За тях — дванайсет хиляди бойци,

прочути в поход, в битки — храбреци.

Афрасиаб на двамата тъй каза:

„С Рустам когато влезе в бой витяза,

внимавайте за този славен мъж

баща си да не зърне изведнъж!

Бъдете хитри в битката, велможи,

Рустам ще бъде повален, а може

и да загине, целия сред кръв:

нали създаде син по-як от лъв.

А без Рустам Иран ще бъде лесен.

За Кей-Кавус светът ще стане тесен.

И за Сухраб ще се намери нож,

през някоя блажено-лулпа нощ…

А падне ли сред тоя бой голям,

скръб страшна ще изпепели Рустам.“

Отправиха се двамата веднага

в далечен път и както се полага —

коне, камили на Сухраб за дар

определени бяха от самия цар

и с тях — ахатовонебесеи трон,

блестящ от бисери и кост на слон,

с венец рубинов — символ на олтаря,

и туй писмо, написано от царя:

„Ако Иран ти вземеш — най-подир

над цялата земя ще има мир,

че ненапразно той и Саманган

съседи са със нашия Туран.

Короната на шаха ще е твоя!

Безброй бойци ще ти изпратя в боя.

А винаги край теб ще бъдат двама —

в Туран по-храбри и по-смели няма —

и ти им позволи да бъдат гости,

и някой ден за теб ще сложат кости.

Щом викнеш — ще се понесе Барман,

не ще остави врагове Хуман.“

Изгубиха се царските палати.

Керванът беше с дарове богати,

а щом дочу за него блага вест —

на двамата, за да окаже чест, —

Сухраб напред и дядо си извика,

че идеше зад тях войска велика.

Загледан във снагата на Хуман,

той се усмихна — бе с юнашки стан.

Писмото с радост взе. И горд застана

пред цялото богатство на кервана.

И дълго чете думите Сухраб,

що беше ги пратил Афрасиаб.

Не каза нищо. Само заповяда

да тръгне в поход бойната грамада.

Отекнаха литаври и тимпани,

събудиха се сякаш великани,

които никой нямаше да спре;

ни лъв, ни кит в бездънното море.

И всички като страшен ураган

Сухраб поведе да срази Иран.