Фирдоуси
Шах-наме (38)

Сухраб си избира кон

И след това така й каза той:

„Ще видиш, майко, как се води бой!

Но кон ми трябва, който със копита

на прах да мели даже и гранита,

да е газела по степта далечна,

по-бърз от птица и от риба речна

и който без умора всеки ден

да носи моя боздуган и мен.

Престолът, който вече ме вълнува,

пеша не може да се завоюва!“

От думите му светна Тахмине,

небето сякаш стигна с рамене.

Събра тя много племенни пастири

и заповяда всеки кон да дири.

Кон за Сухраб, но — силен и висок,

от другите коне по-бързоног.

И литнаха към Саманган табуни —

то сякаш се зададоха тайфуни —

и на площада спряха, а Сухраб

взе ласото си и в един арап

се вгледа и хвърли натам въжето,

но коня се отдалечи… догдето

той друг подгони из площада пак

и го смири, но конския гръбнак

на две се счупи в миг под великана.

И втори, трети там без дъх остана —

той се ядоса и се начумери,

безсилен кон добър да си намери,

залутан като в неизброден лес.

Тогава чу наблизо блага вест:

„От Рахш, Сухрабе, имам кон такъв

от огън по-горещ, по-бръз от лъв.

В степта сърце на него няма равно —

и птицата лети дори по-бавно;

на слънцето прилича и е вятър същ,

от него няма в боя по-могъщ;

скок-мълння, гърди като гранита;

той под земята ще убие кита;

като сърпа препуска по скалата

и плува като риба във водата.

А литне ли напред като стрела,

не ще се скрие всяка сила зла.“

Усмивка замени скръбта на княза.

Със почести, под песента на саза,

на път потегли той нетърпелив

и скоро срещна този кон красив.

С ръка могъща го допря Сухраб:

не трепна коня — значи, не е слаб.

И го погали — о, мечта заветна, —

той на гърба му пламенно се метна,

по-як от планината Бисотун,

а коня го помисли за паун.

И промълви Сухраб със глас спокоен:

„Благодаря, намерих кон достоен!

Сега без страх ще се сражавам аз,

Кавус не ще дочака светъл час.“

В града се върна той, на царя равен,

готов да тръгне смело в поход славен.

Той бе герой и бе от род най-знатен;

и в този край за поглед необятен

събра войска и както му е ред,

спря дядото на царя за съвет

и му разказа, че с войска в Иран

ще търси сам баща си великан.

Разбрал от своя внук това, мъдреца

разкри хазната златна на двореца

и нареди: с пари, коне, камили —

безбройната войска да се подсили,

доспехи нови да се купят тук…

Бе дядото предраг от своя внук,

и щедър за успеха му — дори

той неговите войни надари.