Фирдоуси
Шах-наме (34)

Рустам отива на лов

За тази повест нека звънне саза,

на мен един дехканин я разказа,

а той я беше слушал от мобед:

Веднъж Рустам, от скуката обзет,

за лов преди зората още стана,

препаса своя пояс, взе колчана

и оседлал могъщия си кон,

по сила равен на индийски слон —

потегли към Туран: върви такъв

върху тревата само гладен лъв.

А в равнината, весела от багри,

видя той няколко стада онагри.

И сякаш вятърът натам подгони

дарителят на шахските корони.

Не малко дивеч сам уби ловеца —

със ласо и стрели, — върху равнеца

запали струпания вършинак

и устремен към близкия клонак,

отсече той най-слънчевия ствол,

че бе му нужен шиш като за вол.

Една онагра вдигна с шиша леко,

така я завъртя, че надалеко

политна дъх на печено. И сам —

на пир — приседна да яде Рустам.

Отпил от извор след това студен,

на сянка той задряма утолен.

А росна беше близката ливада

за неговия боен кон — в награда

пасеше Рахш и хич не забеляза,

че конник чужд наблизо се показа,

след него седем-осем — от преди

те търсеха могъщите следи.

И щом съзряха коня удивен,

решиха те да го откарат в плен.

Излитнаха ласа като кълвачи,

КЪМ него се нахвърлиха ездачи,

а той, в гърдите си усетил кръв,

насреща се надигна като лъв.

Един с ритник довърши във тревата,

на друг за миг откъсна той главата

и трети падна, изумен и ням:

не можеха да го докоснат там.

Но сети ласо, стихна оседлан

и беше хванат коня-ураган.

Поеха към града през дол и ров,

от страх да не изпуснат своя лов.

(В табуна им играеха козили,

четиридесет на брой, и бяха мили,

но — ялови… И сякаш че за грях

една той само оплоди от тях.)

Рустам се вдигна от съня дълбок,

ливадата огледа с поглед строг,

но не видя дори следа позната.

При него бе пристигнала бедата

и тъжен, в път боецът-великан

пое да търси Рахш към Саманган.

Така си каза: „За къде съм вече,

пеша достига ли се надалече,

от скъпите доспехи що да взема,

къде и докога ще влача шлема?

Пустинята как ще премина аз?

Ще имам ли над враговете власт?

Туранците какво ще кажат — щом

проспах дори и бойния си кон?

Какво да правя? Ако е от бога

това — е все едно дали ще мога

напред към Рахш да тръгна в този час;

а може би ще го намеря аз!“

Под тежките доспехи без покой

пътува дълго с мъката си той.