Фирдоуси
Шах-наме (141)

Младият обущар и лъвът шах Бахрам разрешава да се пие вино

Година цяла оттогаз измина

и имаше ли пир у властелина,

то само чанг звучеше и барбут

за славата на някой шах прочут.

А момък-обущар, като зорница,

се бе оженил за една девица.

Но немощен бе там… женихът млад.

За майка му светът бе станал ад.

Тя малко вино в къщи бе укрила,

извика своя син и каза мила:

„Ти седем пълни чаши пресуши —

и своята девица утеши.

Добър е рудникът, но рудничаря

на свойта кирка само има вяра!“

Изпи той виното… И вдигна стан.

От силно чувство беше обладан.

Срамът премина, отлетя тъгата.

Замахна той, проби с ръка вратата.

Трудът му беше радостен и лек,

дори гранитът бе за него мек.

Но хората внезапно изпищяха:

най-страшен лъв от клетката на шаха

се бе измъкнал мигом. На момчето

до колене му бе сега морето.

Затича се, възседна го велик,

ушите му — юзди — опъна в миг.

Ала добре, че беше сит беглеца,

неспирно той препускаше с храбреца,

догдето изуменият пазач

го търсеше и стенеше от плач.

Но, боже? — изврещя подобно яре:

обязден бе лъвът като магаре.

Слугата се понесе към Бахрам,

разкри му всичко, дишайки едвам.

Седеше шахът тръпен, с устни бледи,

извика най-прочутите мобеди

и каза: „Проучете кой е той,

дали не е пък някой млад герой,

от род известен, със деди витязи,

в езда за да препуска като тази!“

И майка му откриха мъдреците,

разпитваха я, гледаха звездите.

За нищо славно не узнаха те.

Пред шах Бахрам тогава тя дойде

и го възхвали топло и сърдечно:

„Живей, бъди ни, царю, слънце вечно!

Синът ми се ожени много млад,

не бе му всичко ясно в този свят:

та копие не става от тръстика.

Угасваше жена му бледолика…

Но с чудно вино аз го укрепих —

преди година още го укрих.

Заруменя той, свърши своя пост,

кечето се превърна в яка кост.

В рода му има само обущари,

това са техните заслуги стари!

От виното изправи рамена.

Прости ми, царю, тежката вина.“

Разсмя се шахът: „О, съдба несвестна

навред да стане повестта известна!“

И нареди: „От днес да пие всеки,

сега и утре, вдругиден, навеки!

Но толкова, че — яхне ли той лъв —

между ездачите да бъде пръв!“

Възкликна той сред шахските палати:

„Велможи в златосвилени брокати!

Започвайте, ала на всеки пир

мислете и за здравето подир.

Най-важното е туй: след веселбите

навреме — и добре да се наспите.“

Сказанието за Бахрам Гур е изпълнено с много такива нравоучителни разкази, чийто философски подтекст отразява схващането на поета по важни морално-етични и обществено-политически въпроси.

След Бахрам Гур иранския престол заемат малко известни шахове. Настава време на ожесточени войни с ефталитите — чергарски племена, влизащи в състава на хуните.

В плен у ефталитите изживява своята младост и шах Кубад, чието царуване било ознаменувано (в началото на VI в.) с въстанието на народа под водителството на Маздак.