Фирдоуси
Шах-наме (128)

Рустам се отправя за град Хотан при стария турански юнак Пиран

Великият, безстрашният Рустам

на седемте юнаци каза там:

„Когато стражата извърши смяна,

ще се отправим към Туран с кервана.“

И щом пропяха първите петли —

литаврен звън града обиколи.

Въоръжен със ласо, меч и броня,

като чинар Рустам възседна коня.

Той пръв премина царската врата,

към шаха с чудни думи на уста,

последван от юнаците, войската,

готова да умре докрай в борбата.

У всеки воин — копие, колчан

и най-велика обич към Иран.

И ето ги туранските простори.

Рустам кервана спря и заговори:

„Войници, до граничната бразда

почакайте, без шум и веселба.

Дори да ме убият сред полето,

ни крачка не правете под небето.

Ала все пак бъдете тук готови,

че може би ще пламнат битки нови.“

Със седемте юнаци тръгна той,

хиляда пък останаха в покой.

За миг с велможите се преоблече

като търговец славен отдалече.

И не с брокати върху рамена,

а със палта от кожи и сукна.

Те влязоха в туранските предели,

кервана с чудни тъкани повели.

И цвилеше жребец подир жребец,

но между тях бе Рахш като венец.

На сто камили — чудо най-богато,

а пък на десет — бисери и злато.

За Тахмурес напомняше скъп рог

и той звучеше трепетен и строг.

Напредваше керванът към Хотан,

където управляваше Пиран.

Бе този град до границата стара,

дворец се мярна в степната омара.

Ала на лов бе славният мъдрец

и беше пуст красивият дворец.

И щом Пиран най-сетне се показа,

във тоя миг Рустам го забеляза,

насипа в златна чаша той ахат,

покри я със румийски скъп брокат,

два коня украси с такъми златни,

с елмази и неща невероятни,

предаде ги на коневод-боец

и тръгна към хотанския дворец.

Там каза: „О, юнако, в тежка бран

ти засия в Туран и във Иран.

Ти — смел герой и царствено прославен

по цялата планета нямаш равен!“

Пиран добре познаваше Рустам —

ала пред него бе търговец там!

И старецът го срещна със въпроси:

„Ти кой си? Откъде? Какво те носи?“

Рустам отвърна: „Аз съм твой слуга,

едва се влачат моите крака,

че — стар — се занимавам с търговия.

В Иран бе дълго моята сергия.

Но искам тук в Хотан да потъргувам,

че иначе — с какво ще съществувам.

Вървях със мисли аз обнадежден,

че ще простреш крилото си над мен!

Ще разпродам рубини и ахати,

коне ще купя, ще продам брокати.

От облака на дружбата ни тук

ще рукнат бисери с елеен звук!“

След туй боецът бисерите чудни

пред стареца изсипа… Изумрудни

напълниха те неговата длан.

И много благодарен бе Пиран

за думите, за двата коня чудо,

готови да се понесат най-лудо!

Пое в ръка той чашата сияйна —

от всичко радостта му бе безкрайна,

затуй покани своя гост самин

да седне на престола светлосин.

И каза: „Тук наблизо ще търгуваш.

От нищо няма ти да се страхуваш,

че всеки гост за нас е скъп и драг,

такъв дори не го докосва враг.

Иди и тук докарай ти товара,

където искаш — си построй пазара.

В дома на моя син се подреди,

като роднина ще ми бъдеш ти!“

Рустам отвърна: „На Хотан за слава

ще доведа кервана аз тъдява.

На думите ти вярвам аз всецяло

и ще търгувам смело отначало.

Ще видиш ти — кълна се в този час

от всички краища приказен елмаз;

търговец щом окажа се достоен,

ще си отида от Хотан спокоен.“

Пиран изрече: „Идвай със кервана,

ти ще търгуваш тука под охрана.“

Рустам докара призори товара,

развърза всичко и откри пазара.

И скоро се разчу, че от Иран

в Хотан е спрял един богат керван.

Вълнуваха се близки и познати

от този стар търговец на халати,

атлази чудни, приказни килими,

изгрели в цветове неповторими.

От сутринта със поглед светозарен

бе слънцето над този ден пазарен.