Фирдоуси
Шах-наме (126)

Рустам моли шаха да освободи Горгин

Разбрал, че е пристигнал исполина,

от тъмния затвор на властелина

Горгин писмо написа до Рустам:

„О, ти, що не познаваш в боя срам!

Дърво на славата си ти, вратата —

към милостта, наш щит — в борбата!

Страхувам се сега да те тревожа,

но ти си най-великият велможа.

Решила е съдбата този път

да угаси в мен слънцето и — смърт.

Завърши всичко моята десница

и чакам края в царската тъмница.

Във огъня да вляза съм готов —

да ме помилва само Кей-Хосров!

Да ме спаси от участта неверна,

от старостта, от тази дупка черна,

и подир тебе ще се втурна аз

във боя за нещастния витяз:

да го спася от лапите на злото

и да поема пътя на доброто.“

Рустам получи словото човешко,

прочете го докрай, въздъхна тежко.

Той знаеше: виновен е Горгин —

ала му дожаля като за син.

„Върни се! — заповяда на боеца. —

Предай това от мене на хитреца:

«Забрави ли как беше победила

пантерата коварна крокодила?

Ако над твоя разум е страстта,

ще дойде неминуемо смъртта,

а щом умът над чувствата владее,

в легенди твойто име ще живее.

Като лисица беше до Бижан,

но се намери в мрежи омотан.

Не заслужаваш ти, човече низък,

да се говори с тебе като с близък,

ала усещам, че достигна ти

на мъката до черните врати.

Звездата ти отново ще запаля,

макар че за глупците аз не жаля.

Врагът когато бъде победен

и дойде тук Бижан освободен,

ти ще излезеш радостен на воля,

че аз за милост шаха ще помоля.

Но не намеря ли в Туран витяза,

не мога от смъртта да те опазя.

Ще вляза пръв във боя най-суров,

по волята на бог и Кей-Хосров,

и ако тук не се завърна жив,

за своя син ще се разплаща Гив.»“

Стъмни се и звездите затрептяха,

Рустам не бе говорил още с шаха.

Но ето че отново зазори,

Хосров престола златен озари.

И в този ранен час пред властелина

покорно се представи исполина.

И промълви: „О, царю превелик,

сияе над земята твоят лик.

В оковите злодея се разкая:

за теб той иска да умре накрая.

И ако ти сега не му простиш,

от вярата ни ще го отвратиш.

Тоз, който не постъпи тук по разум,

от своя грях след туй ще е наказан.

Спомни си за Горгин, юнака наш,

на твоя трон той беше верен страж.

И много пъти срещу враговете

летеше смел за царя на царете.

Прости му ти сега с душа честита,

достатъчно е туй, що той изпита.“

Зарад юнака още в този ден

Горгин от шаха бе освободен.