Фирдоуси
Шах-наме (123)

Рустам устройва пир в чест на Гив

След туй в чертога на Рустам се спряха,

вълнуваха го думите на шаха,

че след като прочете всичко сам,

изтръпна от похвалите Рустам,

изречени с любов от властелина

за него, най-добрия юначина.

И каза: „Братко, ти бъди спокоен,

Хосров ни е показал път достоен.

Аз най-добре разбирам твойта скръб

и няма тук да ти обърна гръб,

че те ценя и зная, вдигнал ръст:

след всяко зло — ще се роди и мъст.

За Сиявуш воювах аз в Туран

и много дни се бих в Мазандеран.

А ето че сега и ти със мъка

донесе тука шахската поръка.

Запя за миг и радостта у мене,

но за Бижан сърцето ми пак стене,

че ми е тъжно да те гледам аз

измъчен за чудесния витяз.

Но както Кей-Хосров ми заповяда,

отново ще се спусна без пощада

и своята глава дори ще дам,

но ще измъкна своя внук оттам.

О, само от смъртта да се укрия,

тъмницата до камък ще разбия:

готов съм даже злато, име, сан

да дам без капка мъка за Бижан!

Ще взема меча и ще вдигна щита,

огрян от шахската звезда честита.

И в тайното подземие ще вляза,

да доведа отново тук витяза.

Ала три дена поживей при мен,

от славен пир да бъдеш озарен;

пий вино, яж сред мирис на алое

и всичко в моя дом ще бъде твое.

Три дни да минат в сладости и песни

за шаха, за витязите чудесни —

а след това през утринната степ

към шаха ще потеглим двама с теб!“

Гив се изправи и целуна там

ръцете и нозете на Рустам,

повтаряйки: „О, всепобеден вожд,

ти, покоряваш с доблест, слава, мощ.

Единствен ти събра под небосклона

най-ясен ум и силата на слона.

И твоята звезда да бъде вечна,

че ме спаси от мъката сърдечна!“

Когато всичко туй дочу Рустам,

на радостта повярва сякаш сам.

И мигом той слугите разтревожи:

„Да дойдат тук най-славните велможи!“

Гив, Заваре и Фарамарз с Дастан

приседнаха на чудния диван.

Понесена от звуците на саза,

една вълшебна фея се показа.

Започна танц. И виното блестеше.

Наблизо чанг унесено звънеше.

И много радост всеки осени,

догдето не изминаха три дни.