Фирдоуси
Шах-наме (122)

Гив донася на Рустам писмо от Кей-Хосров

И щом писмото подпечата шаха,

от Гив най-благи думи прозвучаха.

Пое го той, че бе за него то

като най-скъпо пролетно писмо.

И тръгна с двайсет войни от двореца,

в молитвите прославяйки твореца.

Препускаше той в тръс за към Систан,

в пустинята замислен за Бижан.

По-бръз и от сокол Хирманд премина

и времето смали наполовина.

Летеше Гив, понесен надалеч,

в сърцето — болка като че от меч.

Но го съгледа някакъв патрул

и ехото повтори към Забул:

„Един витяз, незнаен юначина,

лети към нас със своята дружина,

за меча се държи във този бяг

и рее във простора боен стяг.“

Чул тази вест на своя дом от прага,

Дастан възседна коня риж веднага

и полетя героя белобрад:

„Навярно ще нападнат моя град!“

Ала видя, че туй е Гив, юнака,

взел своя меч в десницата си яка.

И пак помисли: „Що ли става там,

че го изпраща Кей-Хосров насам!“

Без сили сякаш беше Гив и бледен,

в гърдите си останал с дъх последен.

Поклониха се… След това Дастан

попита как е шахът на Иран!

Възкликна Гив: „Юнако белоглави,

с най-чудни думи шахът наш те слави!“

И му разказа той за свойта скръб,

лежеше във затвор синът му скъп.

„Нима не виждаш как от сълзи тежки

изгубих вече образа човешки!“

Внимаваше във думите му Зал,

усещаше и ярост, и печал.

И гостът за Рустам поде несмело:

„Дойдох при него аз по важно дело.“

Отвърна Зал: „Наблизо той ловува,

но скоро ще се върне да пирува.“

Прошепна Гив: „Ще тръгна в този час

писмо от Кей-Хосров му нося аз,

а ти ни чакай в своя дом сияен

да седнем трима в разговор омаен.“

А Зал: „Защо така се мъчиш ти самин

ще се завърне скоро моят син.“

И двамата потънаха в чертога,

че тъй им бе отсъдено от бога.

Но скоро Гив чу тропот на копита:

дойде Рустам със вярната си свита.

И щом остави своя славен кон,

Гив го посрещна с трепетен поклон.

И пак сълза подир сълза горчива

пътека издълбаха мълчалива.

Рустам видя, че той пламти от мъка

и неговата болка е сторъка.

И си помисли: „Ясно, ден суров

настъпи за Иран и Кей-Хосров“.

Пое в прегръдка Гив и без уплаха

попита най-сърдечно той за шаха,

за Тус и за Гударз, за Густехам,

за всички войни, непознали срам,

за храбрите Рохам, Шапур, Фархад,

Бижан, Горгин, що е от род богат.

Щом за Бижан спомена сам юнака,

баща му се наведе и заплака,

застена, зарида и каза там

най-чудните похвали за Рустам:

„Живей, водачо на юнаци славни,

опора на царете стародавни!

До дън душа ти ме зарадва тук,

когато за Бижан отрони звук.

На мъртвия ще върнеш ти душата,

на стареца — страстта и стремената.

Щастливи са иранските витязи,

привет ти пращат, твоят меч ги пази.

Едничък само моят син Бижан

в тъмницата линее окован.

Но как, кажи ми, вече стар и слаб,

да понеса съдбата като раб!

Аз бях баща и моят син бе чуден,

но ето че ме чака пътя труден —

без него, там изчезнал без следа.

Кой помни в моя род такваз беда?

И затова сега пред теб се мая,

не зная аз какъв ще бъде края.

Скръбта ме мъчи, плаче моят взор

и се смрачава синия простор.

Взе шахът чашата благословена,

що отразява цялата вселена.

На бог той дълго се моли самин,

Ормузд почете, месец фарвардин.

Напусна храма и дойде в двореца,

положи на главата си венеца,

във чашата се вгледа той за миг —

и там се появи светът велик!

Съгледа Кей-Хосров, че във Туран

лежи в окови моят син Бижан.

Тогава шахът ме изпрати тука,

пред тебе да се моля за сполука.

Измъчих се, в скръбта събирам вежди

и пак усещам някакви надежди —

че само твоят меч ще ме спаси

и с радост моя дом ще огласи!“

Замлъкна и въздъхна Гив дълбоко,

сълзи от кръв се стичаха жестоко.

Предавайки писмото, той изрече,

че и Горгин лежи затворен вече.

Пое писмото в огнен бяс Рустам,

ненавистта избухна като плам

и той прокле Афрасиаб — злодея,

че бе горчив на мъката елея.

Освен това той беше тъст на Гив,

а сам сестра му водеше щастлив

и Фарамарз наричаше я мамо…

А пък Бижан бе син на дъщеря му.

Така че Гив му беше като брат,

затуй Рустам изгаряше от яд…

Чу Гив: „Това решение ще взема:

седлото няма аз от Рахш да снема,

догдето не освободя Бижан!

Подобно буря ще влетя в Туран

и през окови, пламъци и дим

синът ти ще се върне невредим.“