Фирдоуси
Шах-наме (111)

Коварството на Горгин

Смутен, обзет от злоба и досада,

Горгин изскочи мигом от засада.

Наоколо — гори безкрай, безброй…

Бижан започна да ласкае той,

но беше преизпълнен с гняв и мъка,

разкъсваше го завистта сторъка.

Внушаваше му злия Ахриман

да подведе, да предаде Бижан!

Такава бе душата му греховна,

забравил тази истина вековна:

за друг щом риеш яма, падаш сам

на дъното на своя черен срам!

И думите му бяха най-лукави,

той ловни мрежи сякаш че постави,

когато каза: „О, витязе млад,

ти с красота и ум си най-богат

и много приключения избрани

ще ти се случат, тъй предначертани.

Но чуй сега какво ще ти разкрия.

Аз тук съм идвал неведнъж и в тия

места съм побеждавал славно с Гив,

с Новзар и Тус, с Рустам съм бил щастлив.

И много са победите ни ратни,

когато тука в битки многократни

израствахме под ореол суров

за слава на Иран и Кей-Хосров.

На два дни път от този край омаен

за радости аз зная кът потаен,

където сред зеленина и песни

минават дните в пирове чудесни.

Шумят потоци, цвят до цвят цъфти

и смях турански сладостно ехти

из въздуха — до болка ароматен,

земята е атлаз, със дъх приятен.

Ухаят рози, пълни с чуден сок,

не се смущава славеят от бог

и пее той над злачната долина,

фазаните се кипрят край жасмина.

Съвсем наскоро този земен край

ще заприлича на същински рай,

изпълнен от красавици туранки,

що не познават равни по осанки.

И Маниже, на царя дъщерята,

ще бъде там, сияйна под луната.

Във шатрата й — сто робини млади;

очите им примамват за наслади,

със накити по всяко тяло-жар,

красиво като пролетен чинар.

Косите им с цветя са украсени,

рубини-устни и лица засмени.

За пир вълшебен те пристигат там,

изваяни като в китайски храм.

Ако намираш ти в това отрада,

да минем ний към този кът-награда,

робини чудни да си изберем

и с тях пред цар Афрасиаб да спрем.“

От думите на този мъж-вития

Бижан попадна сякаш под магия.

Той беше млад, обзет от силна страст —

и тъй постъпи, като млад витяз.