Фирдоуси
Шах-наме (101)

Форуд убива Зерасп

Тус заповяда на Зерасп: „Напред!

Гняв-мълния да пламне в теб в ответ!

Облечен в брони и със меч в ръката,

ти като вихър полети в борбата!

Не победи ли твоя гняв — тогаз

с доспехи бойни ще се спусна аз!“

То сякаш огън в миг Зерасп обхвана;

нахлупи шлема си и взе колчана

и за възмездие усетил дух,

се втурна като лъв към Сепидкух;

безстрашен и за славна битка жаден,

той към върха летеше безпощаден.

Форуд продума на Тохар тогава:

„Към нас отново някой приближава,

за мъст понесен във неистов бяг —

дали си виждал този горд юнак?“

Познал героя още отдалече,

ей тези думи там Тохар изрече:

„Зерасп това е, син на Тус,

и слон би хукнал в страх пред неговия кон…

Оженен за сестрата на Ривниз —

за мъст е устремен към тази вис.

Затуй, щом блесне неговата броня,

стрелата насочи добре над коня,

убий Зерасп: на другите за страх

да го прегърне само черен прах!

И да заплаче Тус с вик поднебесен,

посърнал, жълт, подобно лист наесен.

А тръгне ли към нас, присвил юмрук,

ще види, че не сме случайно тук!“

Иранците се взираха далече:

върхът турански беше близо вече.

Но своя кон Форуд пришпори пак

и през гръдта на славния юнак

стрелата му премина мигновено,

че може би така бе предрешено.

Умря Зерасп. А неговият кон

обратно се понесе вихрогон.