Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
شاهنامه‎, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe(2013 г.)

Издание:

Автор: Фирдоуси

Заглавие: Шах-наме

Преводач: Йордан Милев

Година на превод: 1977

Език, от който е преведено: Фарси

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: поема

Националност: Иранска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678

История

  1. —Добавяне

Встъпление от автора

Реших, додето на света живея,

преданията стари да възпея.

Затуй отправих не една молба

под меча на превратната съдба.

Навярно нямам още много време

и друг със моя труд ще се заеме.

А при това — от средства съм лишен,

не знам какво ще стане някой ден!

Навред край мен бушуваше войната,

бе тясна за мислителя страната.

В съмнения летяха час след час;

заветната мечта спотайвах аз.

И никъде не виждах мъж достоен,

опора във труда ми неспокоен…

Но славно е, когато мисълта

се вдигне като песен над света!

Приятел имах, дружбата — голяма,

като две ядки в орех бяхме двама.

„Харесва ми — той рече, — че си смел

по благороден път си ти поел.

Ще ти предам една прастара книга,

за бъдещите стихове ти стига.

Вземи перото, имаш чувство — жар,

и за юнашки песни чуден дар.

Възпей царете наши стародавни

и ще заслужиш почести преславни.“

Той ми донесе книгата заветна

и сякаш че над моя дух просветна.

 

Встъплението към „Шах-наме“ се явява като традиционно авторско предисловие, предшествуващо самотоповествование — историята на царете. Естествено е за дълбокото средновековие обръщението към бог, последвано от характерни и оригинални за сасанидската поезия стихове — възхвала на разума. По-нататък Фирдоуси разказва за сътворението на света, човека, слънцето и луната. Следват: възхвала на пророка и неговите сподвижници и преки приемници; за произхода на „Шах-наме“ — как са били събрани древните предания в една прозаическа книга — така нареченото Мансуровско Шах-наме; за рано загиналия поет Дакаки, който пръв се опитал да пресъздаде в стихове древните предания.

За старите пехлевийско-сасанидски хроники Фирдоуси споменава и в раздела, условно озаглавен „От автора“.

Встъплението завършва с възхвала на Абу-Мансур и султан Махмуд, с чието име легендата свързва създаването на „Шах-наме“.

Гениалната епопея на Фирдоуси продължава с описание на тридесетгодишното царуване на Кеюмарс — първият от древните и легендарни властелини.