Станислав Говорухин
Великата криминална революция (18)

Пучът

Но все пак се решиха.

И на 21 септември изкараха знаменития си указ.

Защо е пуч ли? А какво друго? Типичен държавен преврат, извършен от група заговорници. Военен преврат с използване на армията и войските на Министерство на вътрешните работи. През август 1991 г. пучистите загубиха. Сега победиха (бяха по-решителни и безпринципни и нямаха никакви нравствени ограничения, абсолютно никакви — сякаш дори не бяха хора). А победителите могат да трактуват събитията както си искат, дори наопаки. И така тези, които защитаваха Конституцията и законността, бяха обявени за превратаджии и метежници…

И така — решиха се.

И стана нещо неочаквано. Русия не подкрепи превратаджиите. Москва — да, а Русия — не. (Но Москва е особен случай, вече говорихме за това. Тук сега живее друг народ. До ден-днешен криминалният свят нямаше своя столица, сега има — Москва.)

Русия въстана срещу властта, която се постави извън закона.

„Въстана… Да бе въстанала, нямаше всичко да е така…“

А ето затова и стреляха с оръдия, та ехото от гърмежите да се разнесе по цяла Русия.

Западният читател навярно доволно ще се усмихне: „Що за народ е това, дето се е уплашил от ехото на изстрелите?“.

Не дай Боже французите и американците да изпитат това, което изпита нашият народ. Не говоря за Хитлер. В нашия народ стреляха собствените му вождове. Почти няма семейство, от което някой да не е разстрелян. И ето доживяхме до това да гръмнат в Москва, а да паднат по очи на Камчатка. Е, и пропагандата свърши своята подла работа. Парализираният от ужас еснаф се хващаше за спасителната мисъл: „А дали да не си трая?… Щом стрелят по тях с оръдия, значи са негодници…“

И все пак ще се осмеля да твърдя, че Русия въстана. Косвено доказателство за това са резултатите от изборите, на които президентската партия, предвещаваща, че ще получи едва ли не 50 процента от гласовете, претърпя съкрушително поражение. Но за това — по-късно.

Нито западното, нито дори руското общество не си представя или има слаба представа за това, което ставаше в Русия от 21 септември до 3 октомври. А пред мен има документи.

Това са решения и декларации от всевъзможни съвещания, провеждани навсякъде по руските провинции. Асоциацията „Централна Русия“ например е съвещание на упълномощени представители от всички области на Централна Русия, включително и на губернаторите, тоест на представителите на президентската власт. Решение: „Незабавно да се възстанови законността в страната! Да се премахне цензурата, да се прекрати блокирането на обективната информация по радиото и телевизията!…“.

Асоциация „Черноземие“ — „Незабавно да се възстанови конституционната законност! Да се снеме блокадата на Белия дом!“

„Сибирско съвещание“ — присъстват всички ръководители на републики, краища, области и автономни окръзи на огромния Сибир. Решение: „… в случай на неизпълнение на нашите искания ще бъдат предприети протестни мерки, включително до спиране на движението по всички магистрали, свързващи европейска Русия със Сибир, ще бъдат прекратени доставките на въглища, нефт и газ и доставките на електроенергия…“.

„На 26 септември в Санкт Петербург се провежда Съвещание на субектите на Федерацията, присъстват 41 човека. Всички, освен кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак и губернатора на Рязанска област приемат решение: Да се отмени указът и да се възстанови напълно в страната конституционната законност!“

На 29 септември патриархът на Москва и цяла Русия Алексий II се обърна с възвание към властите:

„… Никакви политически цели не могат да препятстват осигуряването на намиращите се в Белия дом хора с медикаменти и медицинска помощ, с храна и вода; не бива да се допусне физическото изтощение да провокира хората към неконтролируеми насилствени действия.“

Трудно е дори да си представите колко лошо беше положението на властта преди двата трагични дни на октомври.

Какво да правят? Да се върнат на „нулевия вариант“, както настояват ръководителите на всички краища, области и републики на Русия? Да се отмени указът и да се върнат към състоянието, което беше преди 8 часа вечерта на 21 септември? Но нали ще ги изядат. Дори само бодливата тел няма никога да забравят. (Спиралата от бодлива тел, с която беше обграден Белият дом, е забранена от международна конвенция през 30-те години. Дори немците не са се решавали да я прилагат.)

Дали да не предприемат решителни действия? Да направят това, на което не се решиха заговорниците през 1991 година? А откъде да вземат сили? Ръководството на армията се страхува, колебае се. Министерството на сигурността няма да тръгне срещу народа, това вече е ясно. (Скъпо ще му струва после на това ведомство отказът да изпълнява престъпните заповеди.) Излиза, че на страната на властта е само МВР (министърът Ерин по-късно ще бъде възнаграден със званието „армейски генерал“ и със звезда „Герой на Русия“), бойните отряди на търговските структури и най-активната част от творческата интелигенция (знаете ги всички по лице, сега те са от сутрин до вечер на екрана. Порядъчните хора отдавна вече млъкнаха, кой — в размисъл, кой от безнадеждност; какъв смисъл има да плюеш срещу вятъра?).

Именно тази интелигенция свърши работата и реши нещата в полза на властта, като обърна цялата сила на таланта си срещу народа и родината.

Страшен грях лежи върху журналистите. Те още веднъж доказаха, че журналистиката е втората най-древна, тоест втората след проституцията, професия на земята. Нека отбележим, че положението сега не е такова, както преди много години, когато отказът да се казват неистини влечеше след себе си жестоки репресии. Сега най-много да последва уволнение от работа. (Какви страсти само! И трябва ли само заради това така да се подлагаш на властта? Да позволяваш ежедневно да бъдеш насилван? Не, наистина е втората най-древна професия.)

Онези журналисти, които писаха за „нападението срещу щаба на ОНД“, не можеха да не знаят, че това е провокация. Но лъжеха.

Журналистите, очевидци на събитията в кметството на 3 октомври, не можеха да не видят как омоновците стреляха по краката на демонстрантите (тези ранени са живи и могат да бъдат попитани) и как именно това накара разярената тълпа да тръгне срещу кметството. Но журналистите представиха работата превратно.

Журналистите и тяхното телевизионно и вестникарско началство не можеха да не знаят какво става в Русия, каква е реакцията на населението. Но скриха това. И от руската общественост, и от световната. Реакцията на населението срещу действията на властите стана известна едва на 12 декември, в деня на публикуването на изборните резултати.

И накрая телевизионните журналисти и оператори, които вечерта на 3 октомври бяха пред Останкино, разбираха повече, от който и да е друг какво става. Тях ги убиваха. Те, както и намиращите се до тях старци, жени и деца, падаха поразени от картечните откоси.

Но онези, които останаха живи и се оправиха след раняването, се съвзеха от изпитания ужас и предоставиха своите материали на подлеците и мерзавците! А последните избраха онова, което е изгодно за властта; хиляда пъти сте видели тези кадри на екрана — някакви си 15–20 минути от стотиците часове видеолента — камион изпотрошава стъклената врата на телевизионния център, убит боец от „Витяз“, убит звукоинженер (от кого?! За това ще говорим по-късно). Останалите ленти (ще повторя — стотици часове!) си стоят непотърсени в операторските сандъци. Част от материала попадна в Прокуратурата и там ще изчезне завинаги. От някои кадри операторите се опитват да припечелят — надяват се да ги „пробутат“ на Запад. Но на Запада не му е нужна никаква истина за октомврийската трагедия.

Останкино е ключовият пункт на октомврийската трагедия и на него трябва да се спрем по-подробно. Тук се извърши най-голямата провокация в историята на Русия. Властта игра нечестно и изкара от колодата най-големия коз — „Щурмът на Останкино“.

Тя игра именно с него.

Този „щурм на Останкино“, тези разкази за зверствата на „борците“ на Руцкой смутиха много руски граждани. Хората се обърнаха и се замислиха: „Дявол го знае… Може пък да са виновни и едните, и другите?… Може и едните, и другите да са мерзавци?…“ (Подобно мнение битува и до ден-днешен: октомврийските събития са мафиотско разчистване на сметки между два клана. Кланът на Елцин и кланът на Руцкой.)

През нощта на 3 срещу 4 октомври Русия изпадна в смут. „Какви ужаси разказват за тези борци?…“ И не можеш да не вярваш… На екрана се появиха куп популярни артисти, режисьори, телевизионни коментатори… Ето Явлински произнесе реч, той като че ли е порядъчен човек… а също призовава: „Никаква пощада!“.

Навярно нито Явлински, нито популярните артисти сега не биха повторили думите си от тогавашната нощ, много неща дори сега са им ясни. Но тогава работата беше свършена. Властта се възползва от краткото объркване на населението, за да разстреля Русия.