Фред Варгас
Човекът със сините кръгове (32)

Без да каже нищо на никого, Матилд се бе притеснявала цялата седмица. На първо място хич не й хареса това, че Шарл се прибра в един и половина през нощта и че междувременно бе убита още една жена. На всичкото отгоре Шарл не спря да се заяжда през цялата следваща вечер все така зъл като куче. Накрая тя не издържа и го изгони, като му каза да се върне, когато се успокои. Всичко това я тревожеше, нямаше как да го скрие от себе си. Колкото до Клеманс, същата нощ тя се бе върнала обляна в сълзи. И напълно съсипана. Матилд прекара един безславен час в опити да я утеши. Накрая изнервената Клеманс призна, че й трябва промяна и че е най-добре да спре за малко с обявите. Нанагорно й идваше тази история с обявите. Матилд веднага се съгласи с нея и я изпрати в „Бодливката“ да си стегне багажа и да си почине, преди да тръгне. Загриза я съвестта на сутринта, когато чу как Клеманс слиза по стълбите, като внимава да не я събуди, а тя си помисли, че се е отървала от нея за четири дни. Клеманс бе обещала да се върне в „Бодливката“ в сряда, за да довърши започнатото класиране. Явно предусещаше, че приятелката й шивачката няма да търпи присъствието й много дълго. Не си правеше илюзии старата Клеманс. На колко ли години е всъщност? — запита се Матилд. Шейсет, седемдесет може би. Но с тези тъмни и зачервени по краищата очи, с острите зъби можеше да е на всякаква възраст.

През седмицата върху красивото лице на Шарл продължиха да се изписват мръсни изражения, а Клеманс не се върна, както бе обещала. Диапозитивите, които класираше, се търкаляха по масата. Шарл първи каза, че има нещо обезпокоително в това отсъствие, но че би било добре бабата да е последвала във влака някой дядо, който да й е видял сметката. Матилд веднага си представи кошмарната гледка. И в петък вечерта, когато земеровката все още не се появяваше, почти реши да потърси номера на шивачката и да й се обади.

И тогава Клеманс се завърна. „Мамка му“ — каза Шарл, който се бе настанил на канапето на Матилд и галеше с пръсти книга, написана на Брайловата азбука. Матилд си отдъхна. Но докато ги гледаше двамата как са нахлули в дневната й — той, великолепен и проснат на дивана й, с белия бастун до него на килима, тя, свалила палтото си от изкуствена кожа, но с барета на главата, Матилд си каза, че нещо не е както трябва в нейния дом.