Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (69)

4

„Последна грешка“ беше полупразна — явление, невиждано досега от Локи. Разговорите бяха приглушени, погледите — ледени и сурови, цели банди се набиваха на очи с отсъствието си. И мъжете, и жените бяха облечени твърде дебело за сезона — с полупелерини, палта и навлечени една върху друга жилетки. Така по-лесно се криеше оръжието.

— И какво, по дяволите, се случи с теб?

Джийн стана, за да помогне на Локи да седне — беше заел масичка в едно от сепаретата, от което се виждаше вратата. Локи се настани на стола — бледото ехо от фантомните болки, причинени му от Соколаря, продължаваше да мъчи ставите и мускулите на врата му.

— Соколаря — заговори Локи с приглушен глас — пожела да изрази някои свои мнения, а аз очевидно не съм чак толкова чаровен, колкото си мисля. — Той се заигра с разкъсаната си туника и въздъхна. — Бирата сега, кофтито после.

Джийн бутна към него глинена кана с топла каморска бира и Локи я пресуши наполовина на две глътки.

— Е — подзе той, след като избърса устата си. — Предполагам, че си струваше само заради това, дето му казах, каквото имах за казване. Не ми се вярва Вързомаговете да са свикнали на обиди.

— Постигна ли нещо?

— Нищо. — Локи изпи остатъка от бирата, обърна каната наопаки и я остави на масата. — Нищичко, да му се не види! Разсипаха ме от мъчения, което, ако го погледнеш от определена гледна точка, послужи за придобиване на знания.

— Шибаняк с шибаняк! — Ръцете на Джийн се свиха в юмруци. — Можех да му направя толкова много неща, без да го убивам! Силно се надявам някога да ми се удаде тази възможност.

— Запази ги за Сивия крал — измърмори Локи. — Мисля си, че ако оцелеем след онова, което ни предстои в Нощта на Херцога, той няма да държи Соколаря вечно на заплата. И когато Вързомагът се махне…

— Ще разговаряме пак със Сивия крал. С ножове.

— Много си прав. Ще го проследим, ако трябва. Нали трябва да направим нещо с всичките тия пари… е, ето ти нещо за правене. Каквото и да е намислил тоя мръсник, когато вече не може да плаща на мага си, ще му покажем колко обичаме да ни подритват насам-натам като топки. Дори и ако трябва да го последваме по Желязното море и отвъд нос Несек, и чак до Балинел по Пиринченото море.

— Това се казва план. А тази вечер какво ще правиш?

— Тази вечер? — изсумтя Локи. — Ще послушам съвета на Кало. Ще се разходя до „Позлатените лилии“ и ще си избия мозъка от шибане. Сутринта могат да ми го сложат пак, като приключат с мен. Доколкото разбирам, за това се плаща допълнително, но ще се жертвам.

— Сигурно откачам — рече Джийн. — Цели четири години минаха, и през цялото това време ти…

— Потиснат съм, имам нужда от разтоварване, а тя е на хиляда мили оттук. И аз съм човек в края на краищата, невидяло се! Не ме чакай.

— Ще дойда с теб — предложи Джийн. — Не е разумно да излизаш сам в такава нощ. Разчуло се е за Назка и градът е разбунен.

— Не било разумно ли? — разсмя се Локи. — Мен нищо не ме заплашва в Камор, Джийн. Зная със сигурност, че съм единственият, когото засега все още никой не иска да убива. Не и преди да са приключили с дърпането на конците.