Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (67)

2

— Господа — рече Локи, щом затвори след себе си вратата към стаите на седмия етаж. Пъшкаше и пухтеше. — Тази седмица се показахме колкото бе нужно. Да поработим извън храма до второ нареждане.

Джийн седеше на стол с лице към вратата. Брадвите лежаха върху бедрото му, а в ръце държеше опърпания стар том на „Романса на Кориш“. Дървеницата хъркаше на един нар, разперил се в напълно безгрижната поза, от която всички мигновено хващат артрит, освен много младите и глупавите. Братята Санца седяха до отсрещната стена и нехайно пляскаха карти. Щом Локи влезе, те вдигнаха глави.

— Отървахме се от едно усложнение — рече Локи — и се натресохме на друго, и този път то хапе!

— Какво ново? — попита Джийн.

— Най-лошото. — Локи се отпусна на един стол, отметна глава и затвори очи. — Назка е мъртва.

— Какво? — Кало скочи на крака, последван веднага от Галдо. — Как се е случило?

— Сивия крал се е случил. Сигурно това е било „още нещото“, за което ми спомена, докато му бях на гости. Изпратил на баща й тялото в каца с конска пикня.

— Богове! — възкликна Джийн. — Толкова съжалявам, Локи.

— А сега — продължи Локи — от нас с тебе се очаква да придружим Капа, за да отмъсти за нея, на „тайното съвещание“ подир три нощи, което ще се състои в Дупката на ехото между другото. А представата на Капа за „тайно“ е сто кинжала, връхлитащи, за да накълцат Сивия крал на кървави парченца.

— Да накълцат теб на кървави парченца, искаш да кажеш — уточни Галдо.

— Много добре знам кой се предполага да се разкарва там, пременен с дрешките на Сивия крал, много благодаря. Само се двоумя дали да не си туря на врата и мишена за стрелба. О, и се чудя дали до Деня на Херцога ще успея да се науча да се раздвоявам.

— Цялата ситуация е налудничава. — Джийн захлопна книгата с отвращение.

— Налудничава беше досега. Вече е зла.

— Защо Сивия крал ще убива Назка?

— За да привлече вниманието на Капа — въздъхна Локи. — Или да го уплаши, което несъмнено не му се е удало, или да го вбеси извън всякаква мярка, което му се е.

— Вече никога няма да има мир. Капа ще убие Сивия крал или ще убият него при опита за покушение. — Кало закрачи яростно напред-назад. — Сивия крал без съмнение трябва да го разбере. Той не е улеснил преговорите — направил ги е невъзможни. Завинаги.

— Мина ми през ума — подхвърли Локи, — че Сивия крал, може би не ни казва всичко, що се отнася до това какво е намислил.

— Значи беж през Виконтската порта — рече Галдо. — Следобед можем да стегнем каруцата и багажа. Да приберем богатството си и да хващаме пътя. Майната му, ако не можем да намерим къде да започнем нов живот с четирийсет и няколко хиляди крони в джоба, не заслужаваме да живеем! Можем да си купим титли в Лашейн — ще направим Дървеницата граф и ще се настаним в дома му.

— Или ще направим графове нас — предложи Галдо — и ще настаним Дървеницата в дома ни. И ще го юркаме напред-назад. Ще е полезно за моралното му укрепване.

— Не можем — възрази Локи. — Трябва да допуснем, че Сивия крал може да ни проследи навсякъде, или може би по-точно, че неговият Вързомаг може. Докато Соколаря му служи, не можем да избягаме. Или поне бягството не е първа възможност.

— А каква е втората? — попита Джийн.

— Тя в момента тече, що се отнася до моето мнение. Можем да се придържаме към предишния план — да подготвим нещата и ако на всяка цена, със сигурност трябва да хванем пътя, ще си сложим юздите и ние ще теглим конете, ако трябва.

— Което оставя нерешена само дилемата — рече Джийн — от кое задължение да те измъкнем вечерта на тази среща в Дупката на ехото.

— Няма дилема — отвърна Локи. — Сивия крал ни е гепил здраво. За Барсави знаем, че можем да го избудалкаме. Затова ще играя Сивия крал и ще измисля някакъв начин да ни измъкна от задължението към Капа, без да ни екзекутират за това.

— Хитър номер ще е — рече Джийн.

— Ами ако не е необходимо? — Кало посочи брат си. — Един от нас може да играе Сивия крал, а ти и Джийн да сте до Барсави, както се иска от вас.

— Да — потвърди Галдо. — Отлична идея.

— Не — отказа Локи. — Първо на първо аз съм по-добър лицедей и от двама ви и вие го знаете. Вие двамата малко нещо биете на очи. Не можем да рискуваме. Второ на второ, докато аз играя Сивия крал, всички трябва да забравят за вас двамата. Ще сте свободни да се шляете, където си щете. Аз бих предпочел да чакате с каруцата на някое от местата ни за срещи, в случай че работата се скапе и трябва да офейкваме.

— Ами Дървеницата?

— Дървеницата — обади се той самият — от няколко минути се преструва, че хърка. Знам я Дупката на ехото — навремето понякога се криех там, докато бях в бандата от Хълма на сенките. Ще бъда скрит под пода, до водопада, и ще бдя за неприятности.

— Дървеница, ти ще… — понечи да каже нещо Локи.

— Ако не ти харесва, ще трябва да ме заключиш в сандък, за да ме спреш! Трябва ти съгледвач, а Сивия крал не е казал, че наоколо не може да се спотайват твои приятели. Точно това правя аз. Спотайвам се. И никой от вас не го умее като мен, защото всички сте по-едри и по-бавни, и по-разнебитени и…

— Богове! — възкликна Локи. — Дните ми на гариста са преброени. Херцог Дървеница диктува условията на службата си. Много добре, Ваше благородие. Ще ви дам роля, която ще ви държи подръка — но ще се спотайваш там, където аз ти кажа, става ли?

— Ух, как даже!

— Значи се договорихме — рече Локи — и ако никой няма належаща нужда да се правя на велик и могъщ или да убие някой мой приятел, ще взема да поспя.

— Много гадно е постъпил с Назка! — рече Галдо. — Кучият му син!

— Да — рече Локи. — Всъщност смятам да поговоря с него за това още тази вечер. С него или с галеника му магьосник — който от двамата реши да дойде.

— Свещта — досети се Джийн.

— Да. След като ние с теб приключим със задачите и след изгрева на Измамната светлина ти можеш да ме чакаш в „Последна грешка“. Аз ще седна тук горе, ще запаля свещта и ще ги чакам да дойдат. — Локи се ухили. — Нека гадовете се порадват на изкачването по нашите стълби!