Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (58)

4

— С тях не бива да се ебаваме — каза му веднъж Окови, преди много години.

— Защо така? — По онова време Локи беше дванайсет-тринайсетгодишен и толкова нахакан, какъвто щеше и да си остане, което бе показателно.

— Виждам, че пак си претупал урока по история. Скоро ще ти възложа да четеш повече — въздъхна Окови. — Вързомаговете от Картейн са единствените магьосници на континента, защото не позволяват на никой друг да изучава изкуството им.

— И никой ли не се възпротивява? Никой не се бори с тях, никой не се крие от тях?

— Разбира се, че има такива, тук и там. Но какво могат да направят двама, петима, десетима магьосници, които се укриват, срещу четиристотин, в чиято власт е цял град държава? Наказанията на Вързомагите за натрапници и ренегати… В сравнение с тях Капа Барсави е като жрец на Переландро! Те са ревностни докрай, безмилостни докрай и без никаква конкуренция. Постигнали са желания от тях монопол. Никой няма да укрива магьосници против волята на Вързомаговете, никой. Дори и Кралят на Седемте същини.

— Любопитно е — отбеляза Локи, — че продължават да се наричат Вързомагове.

— Това е фалшива скромност. Според мен им е забавно.

Слагат такива нелепи цени на услугите си, че те по-скоро не са наемен труд, а жестока шега за сметка на клиентите им.

— Нелепи цени?

— Послушник ще ти струва петстотин крони дневно. Пътешественикът може да ти струва хиляда. Те отбелязват ранга си с татуировки на китката. Колкото повече черни кръгове виждаш, толкова по-любезен ставаш.

— Хиляда крони на ден?

— Сега разбираш защо те не са навсякъде, на щат при всеки двор, благородник и пиклив военачалник, който има пари за трошене. Дори и по време на война и на други големи кризи те могат да бъдат наети за много ограничено време. И когато пътят ти се пресече с пътя на някой от тях, бъди сигурен, че клиентът му плаща за сериозна и дейна работа.

— Откъде са дошли?

— От Картейн.

— Ха-ха. Говоря за гилдията им. За монопола.

— Това е лесно за обяснение. Една нощ могъщ магьосник чука на вратата на могъщ магьосник. „Основавам ексклузивна гилдия — казва той. — Влез в нея или ще те изхвърля от шибаните ти ботуши на място.“ И естествено, другият маг казва…

— Знаеш ли, винаги съм искал да вляза в гилдия!

— Точно така. Тези двамата се натрисат на трети магьосник. „Влез в гилдията — му казват — или се пребори с двама ни, двама срещу един, тук и сега.“ Повтаряй, колкото е необходимо, докато трима-четирима членове на гилдията не почукат на вратата на последния независим маг наоколо, а всеки, който е отказал, е мъртъв.

— Сигурно си имат слабости — предположи Локи.

— Разбира се, че имат слабости, момче. Те са смъртни мъже и жени, същите като нас. Ядат, серат, стареят и умират. Но са като проклетите стършели — закачиш ли някой, останалите пристигат и те надупчват целия. Тринайсетте да са на помощ на всеки, който убие Вързомаг, предумишлено или не.

— Защо?

— Това е най-старото правило в тяхната гилдия, правило без изключения. Убиеш ли Вързомаг, цялата гилдия зарязва всичко и те погва. Издирват те с всички средства, които се наложи. Избиват приятелите ти, семейството ти, съдружниците ти. Изгарят ти къщата. Разрушават всичко, което си построил. А преди най-сетне да те оставят да умреш, се погрижват да научиш, че родът ти е заличен от земята из корен.

— Значи на никого не му е позволено да им се противи?

— О, можеш да им се противиш колкото си щеш. Можеш да се пробваш да им дадеш отпор, ако някой от тях е срещу теб, каквото и да ти струва това. Но ако стигнеш дотам да убиеш някой… просто не си струва. Самоубийството е за предпочитане — тогава поне няма да избият всичките ти любими и близки хора.

— Брей!

— Да — поклати глава Окови. — Магьосничеството и бездруго е внушително нещо, но шибаната им позиция е това, което ги прави такава напаст. И затова, окажеш ли се лице в лице с някой от тях, се кланяш и размазваш и не забравяш да казваш „сър“ и „мадам“.