Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (127)

Интерлюдия
Дъщерите на Камор

Първата истинска революция в престъпните дела на Камор се е случила далеч преди Капа Барсави. Всъщност предшестваше въздигането му с петдесет години и бе последица изцяло на липсата на самообладание от страна на един сводник на име Грубияна Тревор Варгас.

Грубияна Тревор имаше и много други прякори — повечето частно ползвани от неговия малък обор от курви. Да се каже, че е неуравновесен, склонен към убийство безумец, това би било кръвна обида за повечето неуравновесени, склонни към убийство безумци. Както често става, той бе по-голяма опасност за курвите си от клиентите, които те обработваха за мед и сребро, а единствената закрила от негова страна беше, че ги пазеше от собствените си юмруци, който им спестяваше, ако му дават всички изработени пари, без няколко жалки гроша.

Една вечер една особено изтормозена курва никак не била склонна да участва в предпочитаното му вечерно развлечение, а именно тя да го задоволява с уста, а той да я скубе, докато закрещи от болка. Извадила камата от корсета си, преди да се усети, и я забила точно вляво от мъжеството на Тревор, в ставата на бедрото, а после дръпнала надясно. Имало страшно много кръв, да не говорим за писъците, но опитите на Тревор първо да се съпротивлява, а после да избяга били осуетени от скоростта, с която животът му изтичал между краката. Неговата (бивша) курва го повалила на земята и седнала на гърба му, за да му попречи да изпълзи от стаята. Силите го напускали и той много скоро умрял, и никой не жалил за него.

На следващата нощ Капа на бандата, към която принадлежал Тревор, пратил друг мъж да поеме задълженията му. Жените в стария бардак на Тревор го посрещнали усмихнати и му предложили възможност да се възползва от услугите им безплатно. Тъй като там, където повечето хора държат мозъците си, той си държал малка купчинка потрошени тухли, взел, че приел. След като бил сръчно съблечен и освободен от оръжията си, той бил наръган едновременно от няколко посоки. Това привлякло вниманието на бившия Капа на Тревор — на следващата нощ той пратил там петима-шестима мъже да оправят положението.

Но станало нещо странно — още две-три бригади от курви се били отървали от сводниците си. Това растящо ядро от жени си присвоило един склад в северната част на Примката за главен щаб. Хората на Капа се натъкнали не на шест-седем уплашени пачаври, а на почти две дузини сърдити жени, сметнали за уместно да закупят оръжия с всичките пари, които успели да съберат.

Арбалетите въдворяват равноправие, особено от близко разстояние и с предимството на елемента изненада. Никога повече не видели тези петима-шестима мъже.

И така, войната започнала насериозно. Капите, загубили сводници и курви, се опитвали да поправят положението, но с всеки изминал ден броят на жените, присъединяващи се към бунта, нараствал. Наели няколко банди, които да ги пазят. Създали домове на удоволствията според своите си критерии и започнали работа в тях. Обслужването, което предлагали в уютна и подходяща обстановка, далеч превъзхождало онова, предлагано от курвите, управлявани от мъже, и благополучните клиенти взели да пренасочват капиталите си към дамите.

Курвите на Камор създали действаща своя гилдия. По-малко от година след смъртта на Грубияна Тревор и последните неколцина сводници, вкопчили се здравата в занаята си, били убедени (нерядко убеждавани до смърт) да намерят нови начини да си крепят тялото и душата.

Имало много кръв. Десетки курви били жестоко убити, а няколко от бордеите — изгорени до основи. Но за всяка паднала жрица на нощта неколцина мъже от хората на Капа получавали същото. Дамите се борели око за око, зъб за зъб също така яростно, като и всеки Капа в каморската история. Най-сетне крехкото примирие преминало в стабилна и взаимноизгодна договореност.

Курвите на града се разделили приятелски на две групи по територия: Пристанките поели западната част на Камор, а Позлатените лилии завзели изтока. И двете организации си действали, без да си пречат, в Примката, където работата била в изобилие. Продължили да преуспяват. Наели си верни яки момчета и спрели да плащат на главорези от други банди. Животът им може и да не бил напълно приятен, като се има предвид занаятът им, но поне сега напълно владеели собствените си дела и били свободни да налагат определени правила на поведение на клиентите си.

Изградили и запазили дуопол: в замяна на обещанието да не се замесват в никаква друга престъпна дейност те си осигурили правото да смазват безмилостно всеки опит за сводничество на жени извън техните две банди и започнали да го упражняват. Естествено, имало мъже, които не обръщали особено внимание на установените от жените правила — опитвали се да бият курвите си и да не им плащат за услугите или да пренебрегват установените от дамите критерии за чистота и пиянство. Наложило се да им дават мъчни уроци. Както много мъже научили, за своя жалост, невъзможно е да сплашиш една сърдита жена, когато хуят ти е между нейните зъби, а друга е допряла кинжал до бъбреците ти.

Когато Венкарло Барсави смазал противниците си и поел властта като единствен Капа на Камор, дори и той не посмял да наруши равновесието, създадено между традиционните банди и двете курвенски гилдии. Той приел представителки на Пристанките и на Лилиите изключително любезно. Съгласил се да им позволи да запазят псевдоанонимния си статут, а те приели да плащат редовни вноски за помощта му — определен процент от печалбата, значително по-ниски от всички останали задължения, изплащани на Капа от Точните хора на Камор.

Барсави бе разбрал нещо, което твърде много мъже в града не загряваха, идея, която той наложил години по-късно, когато приел сестрите Беранджия за основни изпълнителки на волята си. Той имал достатъчно ум да проумее, че ако подценяваш каморските жени, рискуваш да си навлечеш голяма заплаха за здравето.