Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16гласа)

Информация

Сканиране
Charly(2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle(2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. —Добавяне

3

— Но не го приемайте твърде присърце, Лукас — рече доня София и остави издълбания си портокал на поставката. — Разполагаме с няколко възможни начина да се оправим.

— Нужните средства ще ни липсват само няколко дни — рече дон Лоренцо. — Имам и други източници, които бих могъл да издоя. Има благородници от моя ранг, които биха ни дали заем от няколко хиляди. Дори мога да се обадя на някои свои длъжници по повод стари услуги.

— Това… това ми носи облекчение, господарю и господарке Салвара, голямо облекчение. Доволен съм да чуя, че вашето… положение няма да провали плановете ни. Не бих го нарекъл срамно, съвсем не — ако някой знае какво е да имаш финансови затруднения, то това е тъкмо Домът на Бел Остер.

— Ще разговарям с някои от моите вероятни източници за заем през следващия Ден на безделника — който, разбира се, е Денят на промените. Някога присъствали ли сте на официално празненство по случай този празник, Лукас?

— Боя се, че не, дон Лоренцо. Никога преди не съм бил в Камор по време на лятното слънцестоене.

— Наистина ли? — доня София погледна съпруга си с вдигнати вежди. — Защо да не заведем Лукас с нас на празненството на Херцога?

— Отлична идея! — Дон Лоренцо се усмихна лъчезарно на Локи. — Лукас, тъй като не можем да тръгнем, преди да съм ви осигурил още няколко хиляди крони, защо не бъдете наш гост? Всички благородници в Камор ще бъдат там — всички важни мъже и жени от долния град…

— Или поне тези, които в момента се ползват с благоразположението на Херцога — додаде доня София.

— Разбира се — съгласи се Лоренцо. — Но елате, наистина, заповядайте с нас. Пиршеството ще се състои в Гарвановия обсег. Херцогът отваря кулата си единствено по този случай всяка година.

— Господарю и господарке Салвара, това е… доста неочаквана чест! Но въпреки че много се боя да откажа гостоприемството ви, боя се също и че… че това може би ще попречи на текущата ми работа във ваша полза.

— О, Лукас, я стига — възкликна Лоренцо. — Дотогава остават пет дни; казахте, вие ще надзиравате товаренето на първия галеон през следващите няколко дни. Починете си малко, елате и се насладете на тази изключителна възможност. Донята ще ви разведе, докато аз настоявам пред някои от равните ми за нужните ми заеми. С парите на ръка ще можем да потеглим само няколко дни по-късно, нали така? Ако приемем, че сте ни осведомили за някакви възможни усложнения?

— Да, господарю Салвара, въпросът с втория галеон е единственото усложнение, което срещаме, освен вашата, ъъ, загуба на гъвкавост. Във всеки случай дори и товарът за Белинел няма да пристигне в града преди следващата седмица… Дано Късметът и Същините отново да са благосклонни към нас.

— Значи, договорихме се? — Доня София хвана за ръка съпруга си и се усмихна. — Вие ще бъдете наш гост в Гарвановия обсег?

— Смята се за доста голяма чест — довери му донът — да доведете на празника на Херцога необикновен и интересен гост. Затова имаме няколко причини да настояваме да дойдете с нас.

— Щом това ще ви достави удоволствие — рече Локи. — Ами, боя се, че празненствата не ми допадат особено, но мога да отложа работата си за една вечер, за да присъствам.

— Няма да съжалявате, Лукас — рече доня София. — Убедена съм, че всички ще си припомняме с голямо удоволствие празника, когато отплаваме.