Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (118)

4

Откъм задната страна на „Мераджио“ имаше служебен вход, който извеждаше към широката алея, по която пристигаха доставките за килерите и кухните. Тук беше и мястото, където келнерите излизаха да си почиват — на новаците в кантората им отпускаха оскъдни минути, докато по-старшите съдружници разполагаха с цял половин час да разпуснат и хапнат между ангажиментите си. Един самотен, скучаеш страж подпираше стената до вратата със скръстени ръце. Щом Локи се приближи, той оживя.

— По каква работа?

— По никаква — отвърна Локи. — Исках да поговоря с някой от келнерите, може би някой иконом от кухнята.

— Тука не е обществен парк. Най-добре върви се разхождай другаде.

— Хайде де, бъди приятел — рече Локи. В ръката му се появи един солон, на удобно за поемане разстояние от стража. — Търся си работа, това е. Искам да поговоря с някой от келнерите и икономите, става ли? Тези, дето не са на смяна. На никой друг няма да преча.

— Е, внимавай да не пречиш. — Стражът пусна сребърната монета в джоба си. — И не се размотавай много.

Приемната в служебния вход представляваше една гола стая, схлупена и миризлива. Половин дузина мълчаливи келнери подпираха стените или крачеха насам-натам. Един-двама пиеха чай, а останалите като че се наслаждаваха на простото удоволствие да не правят нищо. Локи ги прецени набързо, избра си този, който най-му подхождаше по ръст и телосложение, и веднага отиде при него.

— Имам нужда от помощта ви — рече му. — Струва пет крони, а ще отнеме само няколко минути.

— Кой си ти, по дяволите?

Локи посегна, хвана дланта на келнера и пъхна в нея крона от бяло желязо. Мъжът рязко отдръпна ръката си, а после погледна какво има в дланта му. Очите му доста успешно разиграха опит да изскочат от орбитите си.

— Навън — рече Локи. — Трябва да поговорим.

— О, богове, и още как! — възкликна келнерът, оплешивяващ мъж с лице на булдог, на трийсет и кусур години.

Локи го изведе през служебния вход надолу по алеята и те се отдалечиха на четирийсет крачки от стража, така че да не може да ги чува.

— Аз работя за Херцога — рече Локи. — Трябва да предам това съобщение на Мераджио, но не мога да вляза в кантората, както съм облечен. Има някои… усложнения. — Локи размаха празните пергаментови листове пред келнера. Бяха навити на стегнато руло.

— Аз, ъъ, мога да го предам за вас — рече келнерът.

— Имам заповед — продължи Локи. — Да го предам лично — на всяка цена. Трябва да стигна до този етаж, без да бия на очи — само за пет минути, не повече! Както вече казах, струва пет крони. Студен метал за харчене, още този следобед. Трябва да изглеждам като келнер.

— Мамка му! — изруга келнерът. — Обикновено наоколо се мотаят излишни дрехи… Черни сака, някоя и друга престилка… Можехме да те спретнем с тях, но точно днес е денят за пране. Няма нищо, никъде.

— Разбира се, че има — възрази Локи. — Вие сте облечен точно с онова, което ми е нужно.

— Чакай малко сега. Това не е възможно…

Локи отново сграбчи ръката на келнера и пусна в нея още четири крони от бяло желязо.

— Държал ли си в ръце толкова много пари досега през живота си?

— О, дванайсет богове, не — прошепна мъжът, облиза устни, погледа Локи една-две секунди и кимна отсечено. — Какво да направя?

— Просто ме последвай — отвърна Локи. — Ще го направим бързо и лесно.

— Имам около двайсет минути — рече келнерът. — А после трябва да се качвам на етажа.

— Когато приключа, това няма да има значение — успокои го Локи. — Ще кажа на Мераджио, че си помогнал и на двама ни. Няма да те закачат.

— Ами, добре. И къде отиваме?

— Ей тука зад ъгъла — трябва ни хан.

„Приветливата сянка“ се намираше само на една пряка от кантората на Мераджио. Беше поносимо чист, евтин и лишен от луксове хан — място, което приютяваше куриери, учени, писари, разсилни, а не по-висшите класи на деловите люде. Представляваше двуетажна постройка с открит вътрешен двор по подобие на вилите от времето на Теринския трон. В средата на двора растеше високо маслиново дърво с листа, които шумоляха приятно под слънчевите лъчи.

— Една стая с прозорец, само за днес. — Локи постави монетите на тезгяха. Ханджията изтича към тях с ключ в ръка и ги поведе с келнера към стая на втория етаж с цифрата „9“ на вратата.

В стая номер девет имаше две сгъваеми легла, прозорец, покрит с промаслена хартия, малък шкаф и нищо повече. Стопанинът на „Приветливата сянка“ се поклони на тръгване, без да каже нищо. Като повечето каморски ханджии, всякакви въпроси, които можеше да има към клиентите относно това каква работа имат тук, се изпаряваха, щом среброто звъннеше на тезгяха.

— Как се казваш? — Локи затвори вратата и пусна резето.

— Бенджавиер — отвърна келнерът. — Вие, ъъ, сигурен ли сте… че всичко ще стане, както казахте?

В отговор Локи извади кесията си и я пъхна в ръката на мъжа.

— Вътре има още две цели крони, отгоре на вече полученото. И още доста злато и сребро. Думата ми струва, колкото парите ми — можеш да задържиш кесията за залог, докато се върна.

— Богове! — възкликна Бенджавиер. — Това е… всичко това е толкова странно! Чудя се с какво ли съм заслужил такъв невероятен късмет?

— Повечето хора не са заслужили с нищо онова, с което ги обсипват боговете — отвърна Локи. — Да се залавяме за работа?

— Да, да. — Бенджавиер свали престилката си и я подхвърли на Локи, а после започна да съблича сакото и бричовете си. Локи махна кадифената си барета.

— Брей, побеляла коса! Много младеете за годините си — в лицето, де.

— Винаги съм бил благословен с младолики черти — отвърна Локи. — Това ми е от полза в службата при Херцога. Ще ми потрябват и обувките ти — моите изглеждат доста не на място под това фино облекло.

Двамата мъже бързо-бързо свалиха дрехите си, Локи се облече и застана в средата на стаята, облечен от глава до пети като келнер от „Мераджио“, с кафявата престилка, вързана на кръста. Бенджавиер се отпусна върху едно от леглата по долна риза и препаска на слабините и заподхвърля дрънчащата кесия от длан на длан.

— Е, как изглеждам?

— Много спретнато — отвърна Бенджавиер. — Ще се впишете веднага.

— Добре. А ти от своя страна изглеждаш доста заможен. Само изчакай тук, при заключена врата — ще се върна бързо. Ще почукам точно пет пъти, разбрахме ли се?

— Става.

Локи затвори вратата, спусна се по стълбите, притича през двора и изскочи на улицата. Върна се в „Мераджио“ по заобиколния път, за да влезе през парадния вход и да избегне стража на задния.

— Не ви е позволено да влизате и излизате оттук — скастри го стражът с указателя, когато Локи нахлу във фоайето зачервен и потен.

— Знам, съжалявам. — Локи размаха празния пергаментов свитък пред мъжа. — Пратиха ме да донеса това на един от писарите — от частната галерия, да отбележа.

— О, извинявай. Да не те задържаме, бягай!

Локи се сля с тълпата в „Мераджио“ за трети път, доволен, че привлече много малко погледи, докато бързо и сръчно лъкатушеше между добре облечените мъже и жени. Направи път на колона от келнери, носещи сребърни подноси, и не забрави да ги поздрави с приветливо кимване. Само след малко намери каквото търсеше — двама стражи, облегнати на задната стена, които разговаряха, навели глави един към друг.

— По-живо, господа! — подвикна им Локи. Единият от тях сигурно беше по-тежък от него поне с трийсетина кила. — Момчета, някой от вас да познава мъж на име Бенджавиер? Колега ми е, келнер.

— Познавам го по физиономия — отвърна единият от стражите.

— Яката го е закършил — рече Локи. — В момента е в „Приветливата сянка“, издъни се на проверката на Мераджио. Трябва да го доведа, но май ще трябва да взема и вас двамата да помагате.

— Проверката на Мераджио?

— Нали се сещате. Както провери Уила — напомни им Локи.

— О, тя ли. Чиновничката от обществения отдел. Бенджавиер ли казваш? Какво е направил?

— Продаде стареца и Мераджио никак не е доволен. Трябва да го доведем час по-скоро.

— Уф… Да, да.

— Навън, през служебния вход.

Локи много внимателно застана така, че да изглежда все едно върви уверено със стражите, а всъщност ги следваше през кухните и служебните коридори, докато най-сетне стигнаха до приемната. После мина напред, а двамата стражи го следваха по петите. Излезе навън и махна на скучаещия страж. Мъжът не показа с нищо, че го е познал — Локи с очите си видя десетки келнери. Несъмнено един непознат би могъл да минава за келнер доста време, а на него чак толкова време дори не му трябваше.

Няколко минути по-късно той почука рязко на вратата на стая номер 9 в „Приветливата сянка“ пет пъти. Бенджавиер открехна вратата, но Локи я отвори със замах и заговори с маниера, който бе използвал, докато наставляваше дон Салвара като Полунощен.

— Това беше проверка за лоялност, Бенджавиер! — И той влезе в стаята с важна походка и леден поглед. — Проверка за лоялност. И ти се изложи. Момчета, хванете го и го водете.

Двамата стражи сграбчиха полуголия келнер, който ги гледаше стъписан.

— Ама… ама аз не… ама вие казахте…

— Твоята работа е да обслужваш клиентите на Мераджио и да не предаваш доверието му! Моята — да откривам и да изобличавам хора, недостойни за доверието му. Ти ми продаде проклетата си униформа! — Локи събра със замах от леглото кроните от бяло желязо и кесията и пусна монетите в нея, докато говореше. — Можеше да съм крадец! Можеше да съм убиец! А ти щеше да ме пуснеш да отида право при мастер Мераджио, предрешен по най-подходящия начин!

— Ама вие… О, богове, не може да говорите сериозно! Това не може да го бъде!

— Тези мъже несериозни ли ти изглеждат? Съжалявам, Бенджавиер. Нищо лично — ти взе много лошо решение. — Локи отвори вратата и я задържа. — Хайде, изкарайте го оттук. Върнете го в „Мераджио“ по най-бързия начин.

Бенджавиер риташе, ръмжеше и ревеше:

— Не, така не може! Бил съм верен цял…

Локи го хвана за брадичката и го погледна в очите.

— Ако се съпротивляваш… — рече му той. — Ако риташ, пищиш и продължаваш да вдигаш врява, тази работа ще отиде по-нагоре от Мераджио, разбираш ли? Ще докараме стражата. Ще те замъкнем окован в Двореца на търпението. Мастер Мераджио има много приятели в Двореца на търпението… Твоят случай може за няколко месеца да потъне в дупката. Може да те тикнат в паякова клетка и да размишляваш за простъпката си чак докато завалят зимните дъждове. Ясен ли съм?

— Да — изхълца Бенджавиер. — О, богове, съжалявам, много се извинявам…

— Не на мен трябва да се извиняваш. А сега, както казах, го върнете бързо обратно. Мастер Мераджио ще поиска да си поговори с него.

Локи ги поведе обратно към кантората. Бенджавиер хълцаше, но не буйстваше. Локи подмина стреснатия страж на входа, връхлетя в приемната и ревна:

— Разкарайте се от тази стая! Веднага!

Неколцина от почиващите келнери като че понечиха да спорят, но щом съзряха Бенджавиер, полугол и здраво приклещен между двамата стражи, това като че ги убеди, че би било крайно неуместно, и те се изнизаха от стаята. Локи се обърна към стражите.

— Задръжте го тук. Аз отивам да доведа мастер Мераджио — след малко ще дойдем. Дотогава в тази стая не трябва да влиза никой. Нека келнерите си почиват другаде.

— Ама какво става? — надникна в приемната стражът на входа.

— Ако държиш на мястото си — рече Локи, — варди алеята и не пускай никого вътре. Мераджио след малко ще слезе тук и ще е доста кисел. Най-добре ще е да не му привличаш вниманието.

— Лавал, според мен той е прав — рече единият от стражите, които държаха Бенджавиер.

— Ъъ… Да, да. — И стражът на вратата изчезна.

— Що се отнася до теб… — Локи застана срещу Бенджавиер. — Както казах, нищо лично. Може ли да ти дам един съвет? Не си играй игрички. Не прави глупости — Мераджио не можеш го излъга. Никой от нас не може, по никой начин. Признай си направо. Бъди напълно честен. Разбра ли?

— Да — подсмръкна Бенджавиер. — Да, моля ви. Всичко ще направя…

— Няма нужда да правиш нищо. Но ако искаш мастер Мераджио да бъде милостив и благосклонен, в името на боговете, признай си, ебати, и то бързо! И без игрички, запомни ли?

— Д-да, добре… Както кажете…

— Ще се върна много скоро — рече Локи, врътна се на пети и се устреми към вратата. Щом излезе от приемната, той си позволи да се ухили доволно — сега и двамата стражи изглеждаха почти толкова наплашени от него, колкото и келнерът. Странно, колко лесно се постигаше власт само с малко нагла простащина. И той се върна през служебните коридори и кухните обратно на обществения етаж.

— Ей, мастер Мераджио някъде в галериите на съдружниците ли е? — попита той първия страж, който му се изпречи на пътя. И размаха празния пергаментов свитък, все едно имаше нещо много належащо да се свърши.

— Доколкото знам — отвърна стражът, — май е на третия етаж и изслушва доклади.

— Много благодаря.

Той кимна на двамата стражи под широкото стълбище от черно желязо, което водеше към първата галерия на съдружниците. Униформата му като че бе достатъчна гаранция за привилегията да влезе в галериите, но продължаваше да стиска пергамента в ръце така, че да се вижда, за по-сигурно. Огледа галерията на първия етаж, не намери, каквото търсеше, и продължи нагоре.

Откри Джанкана Мераджио на третия етаж, точно както му беше посочил стражът. Собственикът разсеяно оглеждаше обществената галерия, докато слушаше двама счетоводители — те му изреждаха някакви цифри, записани на восъчни плочи, които не говореха нищо на Локи. Мераджио като че не държеше телохранител наблизо — очевидно се чувстваше достатъчно сигурен на територията на търговското си царство. Още по-добре. Локи се приближи до него, наслаждавайки се на арогантността на жеста, и зачака да го забележат.

Счетоводителите и още неколцина съдружници се размърмориха. След малко Мераджио се обърна и погледът му, подобен на фар в буря, освети Локи с пълна сила. Само за миг от раздразнителен този поглед стана подозрителен.

— Ти не работиш при мен — заяви той.

— Нося поздрави от Капа Раза, Капа на Камор — отвърна Локи с тих, почтителен глас. — Трябва да ви обърна внимание върху един много сериозен въпрос, мастер Мераджио.

Собственикът на кантората го изгледа, после махна очилата си и ги прибра в джоба на връхната си дреха.

— Значи е вярно. Чух, че Барсави е отишъл там, където отива всичко живо… А сега твоят господар изпраща свой лакей. Много любезно от негова страна. И по каква работа?

— Работата му е много сходна с вашата, мастер Мераджио. Дошъл съм тук, за да ви спася живота.

Мераджио изсумтя.

— Животът ми едва ли е в опасност, мой неподходящо облечен приятелю. Това тук е моята кантора и всеки страж би ти отрязал топките само като му кажа две думи. На твое място щях да обясня откъде съм докопал тази униформа.

— Купих я — отвърна Локи — от един от вашите келнери, мъж на име Бенджавиер. Знаех, че е податлив, защото вече е замесен в заговора за покушение над вас.

— Бен? Проклятие, с какви доказателства разполагаш?

— Наредих няколко от стражите ви да го задържат долу на служебния вход по долно бельо.

— Как така ти си наредил на няколко от моите стражи да го задържат?! За какъв се мислиш, по дяволите?

— Капа Раза ми възложи задачата да спася живота ви, мастер Мераджио. Казах точно каквото казах. А що се отнася до това какъв съм, случайно съм вашият спасител.

— Моите стражи и моите келнери…

— … не са благонадеждни — изсъска Локи. — Сляп ли сте? Това не съм го купил в дюкян за дрехи втора ръка. Влязох през служебния ви вход, предложих няколко крони и вашият човек Бенджавиер изскочи от униформата ей така! — Локи щракна с пръсти. — Стражът на вратата ме пусна за много по-малко — само за един солон. Хората ви не са от желязо, мастер Мераджио — твърде много вярвате в тяхната преданост.

Мераджио го гледаше и бузите му се наливаха с кръв. Изглеждаше така, сякаш се готвеше да удари Локи. Но само се прокашля и протегна ръце напред с дланите нагоре.

— Кажи ми, каквото си дошъл да ми казваш. Оттам нататък сам ще решавам.

— Вашите счетоводители са ме накачулили… Отпратете ги, нека останем насаме.

— Не ми нареждай какво да правя в собствената ми…

— Ще ви нареждам, по дяволите! — изплю Локи. — Аз съм шибаният ви телохранител, мастер Мераджио. Вие сте в смъртна опасност — всяка минута е от значение. Вече знаете за поне един компрометирал се келнер и един немарлив страж. Колко още ще ми пречите да ви запазя жив?

— Защо Капа Раза го е толкова грижа за моята безопасност?

— Вашето лично добруване комай никак не го засяга — отвърна Локи. — Безопасността на „Мераджио“ обаче е от първостепенна важност. Верарските търговски интереси, в чиято изгода е каморските съкровища да намалеят, са предприели срещу вас заговор за убийство. Раза е на власт от четири дни — вашето убийство би разтресло града из основи. Паякът и градската стража ще разкъсат хората му, за да изкопчат отговори. Той просто не може да позволи да ви навредят. Той е длъжен да поддържа стабилността в града, също както е длъжен Херцогът.

— И откъде господарят ти знае за всичко това?

— Дар от боговете — отвърна Локи. — Бяха прихванати писма, докато агентите на господаря ми разследваха въпрос, който няма никаква връзка с това. Моля ви, отпратете счетоводителите.

Мераджио се позамисли, а после изсумтя и раздразнително махна с ръка на служителите си да се оттеглят. Което те и направиха, като продължаваха да се блещят.

— Един много гаден човек ви е вдигнал мерника — рече Локи. — Дебне ви с арбалет. Убиецът е от Лашейн. Предполага се, че Вързомаг от Картейн е обработил оръжията му — изплъзва се като мокра връв и почти винаги улучва право в целта. Трябва да бъдете поласкан — според нас цената му е десет хиляди крони.

— Това е трудно за преглъщане, мастер…

— Името ми няма значение — прекъсна го Локи. — Слезте с мен в приемната зад кухните. Можете сам да поговорите с Бенджавиер.

— Приемната зад кухните? — Мераджио се навъси тежко.

— Засега нямам причини да вярвам, че вие самият не се опитвате да ме подмамите там, за да ми напакостите.

— Мастер Мераджио — рече Локи. — Вие сте облечен в коприна и памук, не в желязна ризница. От цели няколко минути спокойно бих могъл да ви намушкам. Ако моят господар желаеше вашата смърт, червата ви вече щяха да мърлят килима. Няма нужда да ми благодарите, няма нужда дори да ме харесвате, но в името на боговете, моля ви, приемете, че ми е наредено да ви охранявам, а заповедите на Капа на Камор не се престъпват!

— Хммм. Точка за вас. Този Капа Раза също такъв забележителен човек като Барсави ли е?

— Барсави умря, ридаейки в краката му — отвърна Локи. — Барсави и всички негови деца. Сам си направете изводите.

Мераджио намести пак очилата на носа си, нагласи орхидеята и хвана ръце зад гърба си.

— Отиваме в приемната — заяви той. — Вие водите.