Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (107)

4

— Проклятие! — възкликна Галдо, щом Джийн завърши разказа си. — Радвам се, че ме пратиха в Ордена на Сендовани.

В нощта, когато Джийн се завърна, след като Отец Окови го разпита до най-малки подробности за преживяванията му в Дома на откровението, той беше качил четирите момчета на покрива с глинени халби топла каморска бира. Седяха под звездите и разпокъсаните сребърни облаци и пийваха бира с твърде пресилено нехайство. Наслаждаваха се на илюзията, че са мъже, събрали се по своя воля, и могат да си правят в нощните часове, каквото им щукне.

— Няма майтап — рече Кало. — В Ордена на Гандоло ни даваха бира и сладкиши през седмица и по медна монета на всеки Ден на безделника да си ги харчим, както си щем. Нали се сещаш, в чест на Бога на парите и търговията.

— Аз съм особено привързан към нашия Орден на Благодетеля — рече Локи, — тъй като основните ни задължения явно са да си седим и да се преструваме, че Благодетеля не съществува — когато не крадем.

— Много си прав — рече Галдо. — Служенето на смъртта е за кретени.

— Но все пак — обади се Кало — ти не се ли замисли дали пък не са прави? — Пийна глътка бира и продължи: — Че ти може би наистина си предопределен да служиш на Преблагата господарка?

— Много време имах да мисля за това на връщане в Камор — отвърна Джийн. — И мисля, че са прави. Но не точно в смисъла, който имаха предвид.

— Как така? — попитаха в един глас братята Санца, както често се случваше, когато искреното любопитство ги обземеше едновременно.

В отговор Джийн бръкна зад гърба си и извади изпод туниката си брадвичка, подарък от дон Маранцала. Беше проста, без украшения, но добре поддържана и идеално пригодена за човек, все още недостигнал пълния си ръст. Той я постави върху каменните плочи на покрива и се усмихна.

— О… — възкликнаха Кало и Галдо.