Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (41)

39

— Не открих никакви тайни — съобщи Пола и се подпря на касата на вратата, докато Шейн се преобличаше в стаята до спалнята им в мезонета на Белгрейвия Скуеър.

— Съвсем нищо ли? — попита той изненадано и започна да закопчава ризата, която току-що бе извадил от гардероба.

— Ще го кажа по друг начин. Определено има някаква тайна, свързана с Глинис Хюс, и това е някакво име. Но не може да бъде открито никъде в дневниците. Баба никога и никъде не го е записала.

— Чие според теб е това име?

— На истинския баща на Оуен Хюс.

— Значи Ричард Хюс не е негов биологичен баща, така ли?

— Точно така. — Пола се изправи и продължи: — Докато ти не беше в града, не правих нищо друго, освен вечер да чета дневниците на Ема. Е, някои от тях само ги прелистих. Оказаха се доста интересно четиво. И Емили се съгласи. Наложи се да ми помогне. Както споменах по телефона, Глинис била секретарка на Ема през годините на войната. На много места споменава тази жена, но почти нищо не казва за личния й живот. Сякаш я брани.

— Мислиш ли, че Ема е знаела името му? — Очевидно любопитството на Шейн беше вече разпалено.

— Убедена съм. Става ясно от онова, което е записала в дневника си в деня, в който заварила Глинис обляна в сълзи. Секретарката й разказала за затруднението, в което е изпаднала. Случило се е в Пенистоун Роял. От време на време Ема я взимала със себе си там. И знаеш ли, Шейн, обещала на Глинис никога да не разкрие името на човека, което и направила. Знаеш баба ми. Почтеност е второто й име.

— Също и честност. Дядо ми все повтаряше, че тя е най-честният човек, когото познавал. Но да се върнем на Глинис. Те двете трябва да са били много близки.

— Доколкото разбрах, свързвала ги е дълбока привързаност. В известен смисъл Глинис е боготворяла Ема, а и баба ми много я е харесвала.

— Очевидно този мистериозен мъж, от когото е забременяла, е отказал да се ожени за нея и затова тя се е омъжила за Ричард Хюс… Мислиш ли, че това е истината?

— Малко или повече.

— Не си много убедена — погледна я Шейн въпросително.

— Доколкото разбрах, Глинис познавала Ричард и преди. Запознали се по време на парти във военновременната закусвалня за войниците…

— Ема е имала такава закусвалня? — прекъсна я той. — Дяволите да ме вземат! Защо ли се учудвам? Толкова е типично за Ема. Питам се защо дядо ми не е споменавал нищо за закусвалнята.

— Толкова отдавна е било, скъпи. А и за тях това е било минало. Баба също не говореше за тези неща. Така или иначе, Ричард бил луд по Глинис и според дневника от 1943 й предложил брак. Ема посъветвала секретарката си първо да му каже за бебето. Ако той си тръгнел, баба обещала да я подкрепи. Имала предвид финансово.

— Щедър жест — отбеляза Шейн.

— Баба ми помнела преживяното с Едуин Феърли и собственото си затруднение. Предполагам, че това е била причината. Не съм убедена, че мъжът, от когото е било бебето, е можел да се ожени за нея.

— Ясно. Бил е женен.

— Вероятно.

— Много смешно изражение имаш, фъстъче — усмихна се Шейн. Обичаше от време на време да се обръща към нея с прякора, който сам й беше измислил в детството им. — Изплюй камъчето, де.

— Просто ми хрумна… Дали пък чичо Уинстън не е този мъж. Братът на Ема много харесвал Глинис, непрестанно хвалел пеенето й. Дори баба го е отбелязала в дневника си.

— Не говориш сериозно! — възкликна той и се пресегна за синята вратовръзка, която бе приготвил.

— Предположение, нищо повече. Много пъти баба споменава за комплиментите, които Уинстън правел на Глинис.

Шейн заобиколи, за да погледне Пола в очите.

— Защо Ема ще го издаде по този начин? Ако той е виновен, защо ще споменава колко много е харесвал момичето.

— Може и да си прав.

— Значи Глинис се омъжва за своя американски войник и заминава с него в Америка. Точка.

— Не е така. Добре знаеш, че на смъртния си одър Глинис поръчала на внучката си Еван да намери Ема, защото в нея бил ключът към нейното бъдеще.

Шейн свали сакото от закачалката и го облече, след което отвори чекмеджето, за да потърси подходяща копринена кърпичка за джоба на сакото.

— Предсмъртни брътвежи. Нали вече установихме, че Еван Хюс не е Макгил. Дядо ти е починал няколко години, преди Оуен да бъде заченат. Да приемем, че не е и Харт. Точка по въпроса.

— Съгласна съм. Емили — също. Тя прегледа част от дневниците, както вече ти казах. Попадна на няколко места на намеци за някакъв загадъчен мъж. Според нея греша, като смятам, че Уинстън първи е вероятният кандидат. Известно било в семейството, че той обожавал Шарлот и никога не поглеждал друга жена. Естествено няма да споменавам и дума за Глинис пред Еван. Няма защо да знае, че баща й е незаконно дете.

— Права си, скъпа. Единственото, което трябва да сториш, е да отхвърлиш слуха, че тя е отдавна загубен член на рода Макгил.

— Двамата с Филип ще го направим, не се тревожи. Готови ли сме? Не ми се иска да закъсняваме за тържеството.

— Аз също. Как изглеждам?

— Доста добре за мъж, който е прекарал половината от деня си в самолет, а след това и в кола, за да пристигне тук навреме — усмихна му се тя.

— И успях нали?

— Успя и то как — намигна Пола.

Шейн я привлече в прегръдките си и я задържа. След това я отдалечи и се вгледа в очите й, които наистина бяха теменужени.

— Красива си и много те обичам. Убеден съм, че ще се гордеем с дъщеря ни тази вечер.

— Съгласна съм — изплъзна се Пола от ръцете му и отиде да си вземе черната копринена чанта. — Много се тревожа за Теса, Шейн. Според мен Марк я малтретира.

Съпругът й зяпна от изумление.

— Има всички симптоми на малтретирана жена. Убедена съм, че той е причина за проблемите й с рамото. И психически е нестабилна.

— Ако това е вярно, трябва да го напусне. Няма да позволя който и да е мъж да я бие. — Лицето му бе станало сериозно, а черните му очи просветваха гневно. — Трябва да изясним тази работа!

— Няма да е лесно. Жени, тормозени от съпрузите си, обикновено не желаят да говорят за това. Нито пък напускат охотно опасните отношения. Мисля да я заведем на вечеря днес след тържеството. Истината е, че вече я поканих.

— Марк няма ли да дойде?

— Очевидно не.

— Все ще измислим някакво решение — кимна Шейн. — Поне трябва да опитаме. Кой още ще присъства?

— Уинстън и Емили, чичо Рони и Майкъл Калински. Индия и някакъв неин приятел. Нищо сериозно. Аз, мама. Баща ти, леля Елизабет и Марк Дебойн. И Аманда.

— Не виждам как ще успеем да поговорим сериозно с Теса, но ще се опитаме да измъкнем нещо или поне да схванем в какво състояние е. Как върви работата й?

— Точно там е въпросът. Линет спомена, че била нервна, карала се непрестанно… повече от всеки друг път.

— Този проблем е най-важен… Трябва да разнищим нещата час по-скоро.

 

 

Индия Стандиш се носеше с плавна походка по пътеката между подиумите. Носеше елегантна рокля от многоцветен шифон, с буфан ръкави, която стигаше до глезените. Част от розовите, жълтите и бледосините цветя в десена на плата бяха повторени с мъниста в същия цвят. Изумителният летен вечерен тоалет подчертаваше стройната й фигура.

— Изглеждаш фантастично, Индия — възхитено отбеляза Еван. — Много ми харесват и обувките ти „Маноло Бланко“. За малко да си купя същия модел.

— Знам — ухили се тя. — Линет ми каза. Нямам нищо против да сме с еднакви обувки. И ти си много изискана, Еван. Този син цвят много ти отива.

— Благодаря ти. Линет настоя да купя роклята, но и аз много я харесах. Никога не съм носила толкова елегантна дреха. — „Нито толкова скъпа“ — додаде тя наум. Роклята бе с леко смъкнат къс ръкав и с хоризонтални плисета от врата до подгъва. Моделът беше на Шанел и само човек с височината и тънката фигура на Еван можеше да си го позволи. Беше обула сребристи сандали на висок ток и диамантени обици, подарък от Гидиън.

Двете млади жени се движеха из залата, където бяха подредени манекени с образци на висшата мода. Модели от двайсетте години на XX век до такива от 2000 бяха групирани в отделни сектори, на стената отзад бяха наредени увеличени снимки на дизайнерите им. Имаше и отдел с тоалети на известни жени заедно със стативи с техните снимки. Най-голямо място бе отделено на тоалетите на Ема Харт. Колекцията обхващаше периода от 1920 до 1960 година.

От таваните висяха транспаранти с надписи „Осемдесет години мода. Ретроспективна изложба“. Експозицията бе подредена така, че посетителите да могат спокойно да се движат около манекените, без да пречат на видимостта на останалите.

— Пространствените оформители от Йоркшир са си свършили добре работата — отбеляза Еван. — Приятно ми е да го кажа, резултатът е поразителен. Поздравления! Поздравления за всички нас.

— Съгласна съм. Не беше лесно, но наистина се получи нещо добро!

— Виж, Линет развежда една от журналистките. — Еван помаха с ръка и Линет се насочи към тях. Беше с рокля от черна дантела с подплата от зелена коприна.

Индия не можеше да откъсне очи от тоалета. Сбърчи чело.

— Това е копие. Оригиналът е включен в експозицията на Ема — побърза да обясни Линет.

Индия и Еван се засмяха. И двете чудесно знаеха, че става дума за модела на Ланвен.

— Искам да ви представя госпожица Барбара Фицпатрик. Редактор на списание „Шик“. Неин е чудесният материал за нашата изложба от миналия месец.

Трите жени размениха любезности, след което Индия и Еван продължиха нататък и оставиха Линет да разведе журналистката.

— Много мило от ваша страна, че решихте да видите изложението ни в завършения му вид — отбеляза Линет с усмивка.

— Допускате ли, че ще се лиша от такава възможност? — отговори Барбара. — Свършили сте чудесна работа. Истината е, че отдавна не съм виждала толкова добре подредена експозиция.

— Много ви благодаря. Признавам, че някои от хората ни са наистина талантливи. В разговора ни по телефона споменахте, че искате да видите колекцията на Ема Харт.

— Така е. Винаги съм била голяма почитателка на баба ви. Познавала се е бегло с моята майка по време на войната, работили са заедно в някакви благотворителни акции. Наистина е била легенда за своето време, това е добре известен факт. Ето защо съм любопитна да видя какво е предпочитала да носи. Очевидно с голям успех.

— Тоалетите й са подредени по-нататък — промърмори Линет и поведе модната журналистка, известна в Лондон с добрия си вкус. Най-сетне спряха пред най-значителната част от изложбата, състояща се от дванайсет подиума. Неочаквано тя се засмя. — Братовчедка ми Индия се стъписа, когато видя, че съм с тази коктейлна рокля. Вероятно е решила за миг, че съм задигнала тоалета на Ланвен от гардероба на Ема. Но както виждате госпожице Фицпатрик, той е сред останалите в цялото си великолепие.

Барбара Фицпатрик проследи погледа на своята домакиня и пристъпи напред, за да огледа по-добре дрехата на манекена. След няколко минути се обърна и огледа тоалета на Линет.

— Признавам, че някой ви е направил наистина чудесно копие.

— Така е. Дори аз не очаквах, че така добре ще повтори и най-малкия детайл. Брошката с форма на полумесец на рамото на манекена е копие, естествено. Но баба ми има такова бижу.

— Виждала съм нейни снимки с него. Ето и на снимката е с него. Господи, колко приличате на нея! Същинско нейно копие.

— Не сте първата, която го отбелязва.

 

 

Точно в пет и петдесет група красиви момичета, всичките в еднакви черни костюми с панталони, се смесиха с журналистите и ги поканиха на коктейл в съседното помещение.

Щом залата се изпразни, Линет излезе и заключи остъклената врата, след което предаде ключа на секретарката си Каси Литълтън. Помоли един представител на охраната да върне на място червения шнур отпред.

— Малко преди седем и половина, когато ще започнат да идват посетители, можеш да сложиш пред вратата предупреждението „Не влизайте с храна и напитки“. Хората ще искат да разгледат изложбата. Платили са си за това.

— И за коктейла също — отбеляза Каси. — Вечерта се оказа голям успех. Всичко е продадено. Можехме да пуснем поне още триста билета.

— Тогава изложението нямаше да се вмести в понятието „ексклузивно“. Щеше да се превърне в повод за пийване — разсмя се Линет. — Свеждането на билетите до четиристотин, всеки за по хиляда паунда, означава, че фондацията „Грижа за жени с рак на гърдата“ ще получи четиристотин хиляди паунда, защото както добре ти е известно, „Хартс“ поема всички разходи. Надявам се, че хората, които ще дойдат, знаят всичко това.

— Да, разбира се. Лорн ще се погрижи за филмовите звезди и актьорите. Чакаме много известни лица, Линет.

— Знам, че ще ни представи на ниво. Много ти благодаря, че работи така добре с аранжорите на цветя — не пропусна да похвали тя секретарката си. — Кътът за приема изглежда прекрасно с орхидеите.

— Всички, които бяха включени в подготовката, бяха вдъхновени от проекта. — В този момент, чула името си, тя се извърна.

— Ето и репортерът от „Мейл“, който ще отразява събитието. По-добре да отида да го упътя. Извини ме.

— Добре. Ще се видим по-късно. В колко каза, че трябва да се появя на подиума, за да открия събитието? Седем и двайсет?

— Точно така.

Каси се отдалечи с бързи стъпки и Линет остана сама, за да хвърли последен поглед. Забеляза Еван и Индия в другия край на помещението и се запъти към тях. Бяха се сближили много през последните пет месеца и й се искаше да е до тях, за да изживее успеха още по-пълно.