Метаданни
Данни
- Серия
- Ема Харт (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Emma’s Secret, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- strahotna_2017
- Корекция и форматиране
- NMereva(2017)
Издание:
Автор: Барбара Тейлър Брадфорд
Заглавие: Тайната на Ема
Преводач: Цветана Генчева; Теодора Давидова
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Експреспринт“ ООД
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-9395-88-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1903
История
- —Добавяне
46
Всички се бяха събрали в просторното Каменно преддверие на приземния етаж на Пенистоун Роял. Всички от семейство Харт и от семействата О’Нийл и Калински.
Мъжете бяха с елегантни черни официални костюми, жените — във вечерни тоалети и със скъпи бижута. В просторното помещение цареше празнична атмосфера.
Пола с рокля от бледозелен шифон и смарагдите на Ема се движеше и разговаряше с всички. Брат й Филип бе пристигнал от Париж предишната вечер и бе изумен от историята с чичо им Робин, Глинис и скритите писма. Сега стоеше до дъщеря си Фиона, пристигнала от Оксфорд, и чичо Робин и си бъбреше с Еван и Гидиън. Пола отиде да поговори с тях.
Чичо Рони й помаха от единия край на стаята и тя се запъти към него. До него стояха синът му Майкъл, бащата на Джулиан, и двамата я целунаха по бузата. Не пропуснаха да отбележат колко добре изглежда.
— Какво тържество само — рече Рони с грейнало лице. — Най-сетне ще се сгодят.
— Чудесно е — засмя се Пола.
Сър Роналд Калински я притегли до себе си и й прошушна:
— В Сити научих, че Джонатан Ейнзли е пуснал на пазара новата си компания. Очевидно смята да се върне в Хонконг. Завинаги. Предполагам това ще те успокои, Пола?
— Така е — отговори тя тихо и усети как тежък товар се смъква от раменете й.
Всички, които бе смятала за важни хора в живота си, бяха поканени. Леля Едуина също беше тук. Тя бе най-голямата дъщеря на Ема, прехвърлила вече деветдесетте. Беше графиня на Дънвейл. Пола винаги се възхищаваше от осанката и поведението на тази жена. Сега бе облякла пурпурночервена коприна и на врата й блестяха диаманти. От нея се излъчваше аристократизъм.
— Погледни я само — прошепна тя на Шейн.
— Кого по-точно? — попита я той.
— Леля Едуина. Не е ли великолепна?
— Така е, но и всички дами тук са не по-малко великолепни. Хайде, скъпа, знаеш, че имаме задача тази вечер.
— Знам — въздъхна тя. — Така ми се иска баба и Блеки да бяха тук с нас сега.
— Няма да се изненадам, ако са тук — отбеляза той. — Кой знае откъде ни наблюдават.
Пола и Шейн застанаха в средата на помещението, до тях беше Линет, грейнала в бледожълтата си копринена рокля с ореол от червеникава коса. Тя стискаше за ръка Джулиан, който очевидно се гордееше с нея. Само след минута всички разговори стихнаха и присъстващите застинаха в очакване на думите на Шейн:
— През 1905 година, преди деветдесет и шест години, трима амбициозни младежи, се срещат в Лийдс: Ема Харт, Блеки О’Нийл и Дейвид Калински. Остават приятели през целия си живот и се надяват, че техните потомци ще се свържат с брак. Тази вечер тяхната мечта най-сетне се сбъдва. Да пием за техните праправнуци Линет и Джулиан, които много скоро ще се свържат в свещен брак.