Барбара Тейлър Брадфорд
Тайната на Ема (15)

13

Линет вдигна високата кристална чаша за шампанско и докосна чашата на Джулиан.

— Наздраве — каза тя и отпи. Погледна го и добави: — Кога ще съобщим за годежа? Дали да не го запазим в тайна за известно време?

— Наздраве, любима. — Той отпи и сви рамене. — Ти решаваш. Искаш ли да организираме коктейл? Само за клановете. Може би на Деня на Свети Валентин? Дали не е прекалено банално?

— Не е банално, но Денят на Свети Валентин е следващата седмица. Няма да има никого. Тази сутрин Пола и Шейн заминаха за Париж. Утре чичо Уинстън пътува за Торонто, тъй като има среща на борда, а Гидиън е на остров Ман.

— А, да. Доколкото разбрах, е отишъл да се срещне с Крисчън. Надява се да го привлече обратно на Флийт стрийт с какви ли не обещания и материални блага.

— Ако някой е в състояние да успее, това е Гидиън. — Тя се засмя, отпусна се назад на канапето и протегна крака.

Двамата бяха седнали на килима пред огъня, разположили храната пред себе си. Имаше плата със студени меса и пиле, пай с дивеч, картофена салата в кристална купа, купичка с кисели краставички, нарязана франзела и масло. Бутилката шампанско се изстудяваше наблизо.

Джулиан погледна храната, взе си парче пай, остави го на чинията си и бодна няколко парченца кисели краставички.

— Много ги обичаше като дете.

— Все още ги обичам — отвърна тя, също си взе парче пай и няколко кисели краставички. След като отхапа от едната и опита пая, тя погледна Джулиан. — Защо се съгласи да се разделим за известно време?

— Защото ти настояваше и реших да ти доставя удоволствие. Честно казано, Линет, нямах представа, че ще продължи месеци. Не предполагах, че ще бъде по-дълга от няколко седмици. А положението стана непоносимо.

— Знам… много съжалявам. — Тя си сипа от картофената салата, опита я и продължи: — Гидиън е полудял по Еван Хюс.

— Напълно. — Джулиан я погледна многозначително, отпи глътка шампанско и остана загледан в огъня. Най-сетне се обърна към нея. — Трябва да ти призная, Линет, че никога не съм го виждал такъв. Наистина е хлътнал яко.

— Знам. Още от мига, в който я е видял в коридора в „Хартс“. На другия ден ми каза, че било coup de foudre.

— На мен ми каза същото… и сигурно е така. Еван споменала ли ти е нещо, Линет?

— Не много. Предпазлива е, което е естествено. Все пак той е от семейство Харт, а тя ми е помощничка. Може би се чувства неловко, защото работи за мен. Обаче смятам, че тя изпитва същото, което аз изпитвам към теб.

Джулиан изпъна гръб.

— С други думи е луда по него и очите й заблестяват, щом стане въпрос за него или го види.

— Така ли е при теб? — Той се наведе доволно напред и стисна ръката й.

— Аха.

Последва кратко мълчание.

След това Джулиан заговори тихо и замислено:

— Какво знаеш за Еван Хюс, Линет?

Тя го погледна учудено.

— Как така какво знам? За какво намекваш?

— Питах се за миналото й, откъде е, нали се сещаш? Разбирам, че ти е оставила автобиография, но всъщност ме интересува личният й живот.

— Че тя работи за мен едва от три седмици. Много ми допада. Харесват я и останалите. Освен това е добра, Джулиан, истинска професионалистка. Има богато въображение, в много отношения е блестяща. Индия е впечатлена от нея, също и Каси. Не съм я разпитвала за личния й живот, но ми се стори очевидно, че е свободна, че няма връзка. Знам, че е израснала в Кънектикът, а от девет години живее в Ню Йорк. Баща й продава антики. Майка й страда от маниакална депресия. Има две сестри. Не е била омъжена. Образованието й е добро, държи се възпитано. Много мил човек е. Не знам какво друго да ти кажа.

Джулиан кимна, отпи глътка шампанско и остави чашата. Очите му станаха замислени.

Линет посегна към пая, взе си парченце пиле, след това се протегна към бутилката и си наля още шампанско.

— Идеята ти беше чудесна, скъпи. Кажи ми, ти защо се интересуваш от миналото на Еван?

— Има нещо у нея… просто ми се струва тайнствена… — Той не довърши, тъй като му бе трудно да изрази с думи онова, което мислеше. Освен това не искаше да каже нещо, което би ядосало Линет или би я отблъснало от Еван Хюс. На нея наистина й бе необходима още една асистентка около подготовката на ретроспективата. Еван Хюс обаче бе загадка за него. Приликата й с Пола беше толкова силна, че той бе започнал да се притеснява.

Джулиан си пое дълбоко дъх.

— Не намираш ли, че има нещо странно у нея? Пристига в „Хартс“ просто така, намира си работа при теб… всички ахват, защото е копие на майка ти. Едно по-младо копие.

— Според мен не прилича на Пола — отвърна бързо Линет и го погледна. — Един тип са, това е — високи, с тъмни коси, екзотични. Очите на Еван са синьо-сиви, докато на мама са виолетови; мама има трапчинки и по-широко чело. Не, според мен няма нищо странно около Еван. Приликата й с мама е наистина… бегла. Съвсем слаба. Виж, много хора си приличат, но това не означава, че са роднини.

— Права си — съгласи се той, тъй като не искаше да я дразни с нови въпроси. Според него, ако можеше да се съди по външния вид на американката, тя спокойно можеше да мине за дъщеря на Пола; приличаше й много повече, отколкото Линет. Когато се запозна с Еван, той остана изненадан от външния й вид. Въпреки това я хареса, беше му се сторила очарователна, чистосърдечна и много мила. Беше разбрал защо Гидиън я харесва толкова много. Всеки мъж би я харесал. Въпреки това… защо да не си признае, отнасяше се с известно подозрение към госпожица Еван и неочакваната й поява в „Хартс“. Както би казал дядо му, имаше нещо, което се опитваше да потули…

— Вашите кога се връщат? — попита той.

— След някой и друг ден. Другата седмица. Татко има някаква работа около хотелите, а мама просто го придружава. Щели да прекарат деня на влюбените в Париж. Защо питаш?

— Мислех си, че няма да е зле да поискам ръката ти.

— Не ставай глупав, момко! — извика тя с йоркширски акцент и се разсмя гръмко. — Не е нужно да искаш разрешение, той знае, че ще се случи, че един ден двамата с теб ще се оженим — продължи тя с нормалния си глас.

— Въпреки това искам да го попитам, Линет. Така е редно.

Линет се наведе към него и го целуна по бузата.

— Радвам се, че ще го направиш, скъпи — изрече тихо, разбрала колко лесно би могла да го изгуби заради собствената си глупост.