Джудит Майкъл
Заслепени от страст (26)

Глава 26

Лили първа забеляза промяната. Сибил изглеждаше разсеяна, не можеше да се съсредоточи върху нищо по-продължително и непрекъснато беше ядосана. Лили би я заговорила за това, би я попитала дали не би могла да си почине малко, дори да замине за известно време, но не го направи. Точно в този момент самата тя беше объркана. Беше влюбена.

Три месеца преди това, на двайсет и третия й рожден ден, Гъс Емери я покани на обяд. Тя се изненада толкова от поканата, че отиде право при Сибил да я попита какво мисли.

— Вероятно ще иска увеличение на заплатата — предположи Сибил. — Приеми, разбери какво иска. Гъс никога не прави нищо безпричинно.

Когато и където да я поканеше Гъс след това, Лили го пазеше в тайна. Топлият глас, внимателното държане, начинът, по който се самоконтролираше, за да й е приятен, всичко й харесваше в него. Понякога й напомняше за Руди Доминус и бащинското му държане. Харесваше външността му: представителен, почти красив, блед, с дълги ресници и красиво оформена уста. Гласът му беше груб, но с нея говореше винаги тихо.

Лили знаеше, че никой не харесва Гъс. Дори Валери, която работи при тях, не се разбираше с него. И това я объркваше. Но Лили често не разбираше какво кара хората да се държат по даден начин. Понякога лежеше в леглото будна и тревожно мислеше. Тя наистина не разбираше много хората, а как да им дава съвети? След като не разбира добре другите, тя вероятно не познава и себе си, така че дали бе нейна работа да съветва хората какво да правят.

Това бяха най-потискащите моменти, когато се съмняваше в себе си. Но те отминаваха. Сибил винаги внушаваше колко много значи за другите. Преподобният Басингтън я прегръщаше през рамото — което не й харесваше — и възхваляваше чудотворното й разбиране на човешките сърца. След всяка проповед молещите се докосваха ръката й и казваха, че я обичат. Тогава Лили забравяше часовете на съмнение.

Непопулярността на Гъс не я безпокоеше много. Тя го харесваше и виждаше доброто в него. Безпокоеше я, че Валери не го понасяше, но Валери бе напуснала отдавна, а Гъс беше постоянно тук. В началото само работеха заедно. Приятно й беше, защото даваше полезни съвети и й се възхищаваше, но след време започна да я следва навсякъде. По някакъв тайнствен начин той научаваше къде ще ходи и се появяваше там първи, или само след няколко минути заставаше до нея, обсебваше я изцяло и постоянно повтаряше колко е забележителна. Често й даваше дребни съвети, като намека да употребява по-често малките имена на хората, когато отговаря на писмата им, за да ги накара да почувстват, че се обръща точно към тях.

Гъс познаваше добре света и изглеждаше абсолютно независим. Това възбуждаше любопитството на Лили: възможно ли бе човек да няма нужда от никое друго същество? Тя му зададе въпроса още първия път, когато отидоха да вечерят в малко градче близо до Кълпепър.

— Човек трябва да се научи да не разчита на помощта на другите — каза той. — Трудно е, но когато веднъж го разбереш, никой не би могъл да те нарани.

— За да разсъждаваш по този начин, някой трябва да те е наранил много силно — прошепна Лили. — Какво ти се е случило?

Той поклати глава.

— Не би искала да ме изслушаш.

— Разбира се, че искам! Аз те харесвам и искам да знам всичко за теб.

Лили видя, че това му достави удоволствие… или може би удовлетворение, появило се за миг на лицето му? Не беше сигурна. Толкова малко го познаваше. Разбира се, че му е доставило удоволствие, каза си тя. Приятно му е, че се интересувам от него.

— Може би някой ден ще ти разкажа миналото си — каза той. — Въпреки че разказът няма да е дълъг. По-голямата част съм забравил.

— Това не е вярно — възпротиви се Лили меко.

— Вярно е. Поне за тази вечер е вярно.

Сибил я беше попитала за обеда и Лили й даде пълен отчет: разговаряха за Грейсвил, за предаването и за времето.

— Мисля, че е искал да обядва с някого — обобщи Лили. — Нищо не поиска в края на краищата.

По-късно, когато Сибил попита Лили дали Гъс е предлагал отново да обядват заедно, Лили каза „не“, което беше истината, защото по това време Гъс вече я канеше на вечеря. Излизаха веднъж седмично, винаги в сряда, когато Сибил отиваше на заседание. Напоследък заседаваха толкова много, че тя отделяше все по-малко внимание на Лили. Гъс предполагаше, че е във връзка с разрастващия се скандал около Джим и Тами Бакър. Всеки, свързан по някакъв начин с телевизионния евангелизъм следеше внимателно развитието на скандала, за да е подготвен при нови разкрития. Всички, освен Лили. Тя беше абсолютно убедена, че няма нищо общо с подобни неща и изпитваше само съжаление и мъка към такива хора.

И сега се появи Гъс, който всяка сряда я канеше на вечеря в малки, слабо посещавани ресторантчета, където стояха по три-четири часа, разговаряха за себе си, ръцете им почти се докосваха върху покривката на масата. Гъс й разказа миналото си — от време на време по някоя малка история. Повечето тъжни, а някои направо трагични. Понякога Лили си мислеше, че ги измисля, но пък не можеше да разбере защо го прави. Причината вероятно беше в спокойствието, с което ги разказваше, както и че нито веднъж очите му не се навлажниха, най-вече замълчаванията, когато я поглеждаше, за да види ефекта от разказаното. Но всичко това би могло да бъде обяснено и с неговата престорена грубост. Лили бе убедена, че той е много по-чувствителен от онова, което показва, както и че позира, когато се държи така самонадеяно. И така, тя се отказа от съмненията си. Искаше й се да вярва, че той се държи почтено с нея и повярва.

За първи път завързваше приятелство с мъж, който не беше на възраст да й бъде баща или дядо и това я изпълваше с топло, трептящо чувство. Въобще не си зададе въпрос какво означава това чувство. Съзнаваше само, че очаква с някакво неясно вълнение и нетърпение вечерите в сряда, когато Гъс се появяваше на вратата. Чувстваше се щастлива.

Криеше дълбоко в себе си, че има приятел. Сибил държеше настрана от нея хората — мъже и жени. Казваше й, че трябва да запази силата си и съхрани енергията за вярващите. Самата Лили не бе мислила по това много, докато приятелката на Валери, Софи, не я беше попитала дали има приятели и дали ходи на срещи. Няколко месеца след този разговор Гъс я покани на обед и те станаха приятели.

Но дори Лили съзнаваше, че това е повече от приятелство. Една неделна вечер Гъс й изпрати гардения, придружена с бележка, в която пишеше, че сутрешната й проповед е била най-доброто, което въобще е чувал. Тя пое дълбоко тежкия, омайващ дъх на восъчно бялото цвете, но не я прониза религиозен трепет. Точно обратното, мислеше за ръката на Гъс, почти докосваща я на покривката на масата преди няколко вечери и виждаше движението на меките му устни, произнасящи името й. Следващата седмица той изпрати две гардении и Лили ги изнесе навън, защото от силния аромат чувстваше неразположение, но през цялата нощ си представяше чистите, бели като полирани, цветове на фона на тънката зелена хартия, в която бяха обвити. Представи си как Гъс ги забожда на роклята й преди следващата проповед, как ръцете му я докосват. Почувства приятна отпадналост и топлина.

Спомни си как преди години в интерната момичетата говореха за възбудата си, но тя никога не бе ходила на срещи с момчета и никога не бе изпитвала подобни усещания. Сега тя осъзна какво се е случило — тялото й си казваше думата и проявяваше собствените си чувства към Гъс, съвършено независимо от съзнанието й. Мисълта й твърдеше, че той е само приятел. Тялото й настояваше, че той е и нещо друго. И щом се замисли върху раздвоението си, тя почувства вина и макар сама в спалнята, се изчерви.

Цяла седмица отбягваше Гъс и не отговаряше на телефона. Но той й липсваше и от това се чувстваше още по-нещастна. Избухваше в сълзи безпричинно и загуби апетит. Трябва да говоря със Сибил, си каза. Това е ужасно. Но Сибил не се появи в неделя в църквата. Поради това следващия ден Лили отиде до офиса й и откри промяната в Сибил. Изглежда никой друг не бе забелязал, но Лили бе толкова близка с нея, че почувства яростта й щом влезе в кабинета. Външно тя се държеше почти като обикновено, но Лили почувства, че бе заета с нещо дълбоко лично: мислеше, планираше, разсъждаваше как да се справи с нещо, което я вбесяваше до самоизяждане. Лили нямаше с кого да поговори. Тя стоеше в коридора пред кабинета на Сибил, несигурна и самотна, почти изплашена. Знаеше, че трябва да отиде в собствения си кабинет, да прочете пощата и да се подготви за записа в сряда.

Само минута след това мина Гъс. И тогава разбра, че точно него е очаквала.

Той хвърли поглед към затворената врата на Сибил.

— За мен ли говорихте?

— Не — отвърна тя сепнато. — Защо мислиш така?

Лицето му се отпусна.

— Мисля, че тя може да не харесва приятелството ни. — Той се вгледа внимателно в нея. — Добре ли си? Искаш да говориш с някого?

— Да — потвърди Лили, — от това се нуждая най-много.

Той взе ръката й, държейки я здраво, за да предотврати инстинктивното й отдръпване, докато почувства, че тя се отпуска.

— Ще отидем някъде. Да излезем ли с колата? В планината?

— О, да, отлично. — Лили почувства топлината на ръката му, стиснала здраво нейната. Обичам те, помисли си тя неволно. Искаше й се да я обгърне с ръце, да я притисне, за да се почувства сигурна, така както Сибил й вдъхваше увереност, когато живееха заедно в Уотъргейт. Обичам те, помисли тя отново и потрепери. Беше на двайсет и три години и през целия си живот бе казвала тези думи само на трима души: Руди Доминус, Куентин Ендърби и Сибил.

В колата, на път за планината, Гъс говори за себе си, но Лили не беше така внимателна както друг път и той замълча по време на изкачването по Скайлайт Драйв към билото. От време на време спираше, за да погледнат към панорамната гледка, която се откриваше от едната страна, към Шенъндоуа Вали и към ловните полета на Вирджиния — от другата. По-нагоре той паркира колата и те слязоха да се разходят. Гората миришеше свежо и приятно. Смрадлики, клен и други дървета, които Лили не познаваше, образуваха нещо като покрив над черния път и над главите им. Лили се почувства изведнъж свободна.

— Не е ли прекрасно? — извика тя.

Заради нея Гъс наподоби усмивка. Ненавиждаше горите и разходките, ненавиждаше планините. Обичаше ресторантите, мотелските стаи, телевизионните студиа и интериора на луксозните автомобили. Ако не беше убеден, че е готова да падне в ръцете му, не би се изкачил до шибаните Блу Ридж Маунтинс.

— Страхотно е — съгласи се той. — Ти говори за планините в една от проповедите си.

— О, спомняш си? Благодаря ти, че ми каза, Гъс. Обичам, когато хората запомнят какво съм казала.

Те продължиха разходката. Гъс гледаше с неприязън праха по обувките си. Лили откъсна малко цвете, държеше го внимателно, за да не повреди листенцата. Лек вятър повдигна кичури от косата й и тя вдигна нагоре лицето си, вдишвайки аромата на листа и влажна почва.

— Толкова много красота съществува в света — каза тя и погледна към Гъс срамежливо. — Ти също я чувстваш, сигурна съм. Красотата означава толкова много за мен, понякога си мисля, че тя е всичко за мен. Има толкова неща, които не познавам — страхувам се от това колко много не знам и може би греша за много неща, заради това непознаване — но ако съм с някой, който ме обича и чувства нещата по същия начин, не би било толкова страшно. Понякога ме боли от желание да съм с някой, който разбира какво чувствам и изпитва същото.

Гъс пое дълбоко дъх.

— Лили! — извика той. Грабна ръцете й и коленичи на прашната пътека. Панталоните бяха скъпи, но по дяволите, този жест щеше да я развълнува. — Ти си красивото в този свят, от теб имам нужда. Искам същите неща като теб. Необходима си ми, за да направя света красив и да създам място, в което да живея.

Лили смътно осъзна, че това не е поезия, но нямаше значение. Била е права: той беше искрен и чувствителен, разбираше я, не се страхуваше да й каже, че му е необходима.

— Разполагаш с приятелството ми — прошепна тя и гласът й трепна. — Ти си моят единствен приятел. Когато имаш нужда от мен, аз ще бъда винаги до теб.

Странният израз на задоволство проблесна отново по лицето на Гъс, но той веднага отпусна глава на гърдите на Лили. Тя едва успя да осъзнае какво прави, когато изведнъж го почувства още по-близко, силно притискайки я към себе си, обгърнал с ръце кръста й. Тя почувства дишането му — горещо и влажно — през ленената си блуза.

— Обичам те, Лили — каза той приглушено, но достатъчно ясно, за да го разбере Лили. — Скъпа, Лили… — Той отдръпна за миг главата си, за да види лицето й, след това отново се наклони към гърдите й. — Мило, сладко момиче… любов…

Зърната й бяха твърди, а гърдите тежки, тя почувства болка, която слизаше надолу по тялото й. Ужаси се, че някой може да ги види. Ужаси я и тялото й. Сърцето й заби лудо и тя затвори очи. Под затворените клепачи лумнаха снопове разноцветни светлини, които се завъртяха лудо.

Лили побягна.

Тя тичаше неистово, опитваше се да надхвърли възможностите на тялото си, но й липсваше опит, упражнения и не след дълго тя намали и спря. Приближи олюлявайки се до едно дърво и се облегна. Разплака се. Гъс я намери така — с глава, опряна на дървото, и лице, обляно в сълзи.

— Не плачи — каза той. — Нямах намерение да се държа така. Разбира се, исках да кажа, че те обичам — ти разбра, че те обичам — но не съм искал да те разплача. Забравих, разбираш ли, че нямам никакво право да ти говоря такива неща. Наоколо е такава красота, нали разбираш как ми действа това? Затова забравих, че не би трябвало дори да ти говоря, още по-малко да те докосвам. Ти си толкова над мен, нямам никакво право…

— Имаш право! — изплака Лили, като преглъщаше сълзите си. — Имаш право да кажеш всичко, което искаш. Аз с нищо не съм по-висша от теб, какво искаше да кажеш? Ние сме двама души, които… изпитват чувства… един към друг… Плачът й премина в тихо хленчене. — Да тръгваме ли към колата?

— Разбира се. Разстоянието не е малко, искаш ли…? — Той протегна ръка. Лили се поколеба, след това я пое и те тръгнаха ръка за ръка през гората. Като Хензел и Гретел, помисли си тя. Тя се изкиска нервно и с усилие се възпря, след което продължи тихо с Гъс до завоя, където той бе оставил колата.

— Да те закарам ли до вкъщи? — попита той.

— Да. Моля.

Той подкара обратно по пътя, по който бяха дошли, надолу по планинските склонове, докато стигнаха шосето за Кълпепър. Изразът на лицето му беше твърд, веждите смръщени. Не проговори през целия път. Лили беше уверена, че е вбесен, страхуваше се от гнева му, както и от самата себе си. Какво търсеше тя там горе, в планината? Ръцете му около нея — да, но и устните му върху нейните, тялото му притиснато в нейното. Тя е искала да я люби.

Девствената Лилит Грейс, избрана от Господ да оживее, за да върши добро, защото е нещо по-възвишено, беше пожелала любовта на мъж.

Сигурно не е толкова възвишена, щом изпитва влечение към секса, както всеки друг. Ако Господ е знаел, че е такава, той не би й помогнал да се спаси невредима от онази ужасна самолетна катастрофа.

Руди й бе казал да остане девствена. Сибил й каза, че е избрана, за да извърши велики дела: да проповядва, да ръководи огромно паство, да осъществи мечтата за Грейсвил.

Както седеше в колата на Гъс, Лили започна да плаче отново. Ако беше съвсем обикновено същество, какво щеше да прави с живота си? Та тя знаеше само едно — да проповядва.

— Всичко е наред — каза той ядосано. — Ще го забравим.

Думите му я хвърлиха в ужас отново. Скъпа Лили… мило, сладко момиче… любов… Ще умра, помисли си тя, ако не чуя Гъс да казва това отново. Тя се сви в ъгъла на седалката, объркана и загубена. Искаше й се Сибил да е тук. Но тя не може да говори със Сибил, как би могла?

— Лили — произнесе Гъс дрезгаво, когато спря колата пред жилището й. — Няма да ти се обаждам известно време, съгласна ли си? Трябва да обмислим нещата. Аз те обичам и наистина те уважавам. Искам да си щастлива и да проповядваш, защото хората се нуждаят от теб. — Той повдигна брадичката й и видя обляното в сълзи лице и широко отворените безпомощни очи. — Ще измислим нещо, за да можем да сме щастливи. Помни планината и цялата красота. Ще поговорим в сряда. Нали?

След малко Лили кимна.

— Благодаря ти — прошепна тя и изхвърча от колата.

В сряда, обаче, не отиде в студиото. За първи път откакто бе почнала да проповядва, тя телефонира на секретарката, че е болна и няма да може да запише „Вкъщи с преподобната Грейс“. Гъс излъчи стар запис с обявление, че Преподобната Грейс е била повикана на помощ от църква, изпаднала в затруднение и ще се завърне следващата седмица. Това разтревожи Сибил, изтръгна я от обзелия я гняв. В четвъртък сутринта тя позвъни на Лили вкъщи.

— От какво се оплакваш? Ходи ли на лекар?

— Не. — Гласът на Лили бе слаб. — Просто не се чувствам добре. Като че ли ме боли навсякъде. Съжалявам, Сибил. Съжалявам, че те разочаровах.

— Ти разочарова няколко милиона души. Ти носиш отговорност за тях, Лили.

— Знам. Просто… чувствах се толкова зле със стомаха и имах такова главоболие, че ми се струваше, че ще повърна, ако се опитам да говоря. Имах желание само да спя.

— Изпращам ти доктор. Името му е…

— Не! Не искам доктор! Сибил, остави ме само на мира!

Главата на Сибил се люшна, като че ли я удариха.

— На кого си мислиш, че говориш?

— Ох, съжалявам, съжалявам. — Лили подсмърчаше. Не исках да кажа… само исках да ме оставят на мира. Така ще е най-добре. Нужно ми е да поспя. Не искам някой да ме опипва. Искам да кажа… — Тя избухна в ридания.

Сибил стисна здраво слушалката на телефона. Твърде много неща се бяха объркали. Тя трябваше да се справи. Скандалът с Бакър, вместо да затихва, се разрастваше — медиите бяха като вълци, виещи пред вратата на всеки евангелист. Флойд Басингтън й ходеше по нервите, но все още не можеше да се освободи от него. Но всичко това бледнееше пред ужасната гледка на терасата на Ник, която изгаряше мислите й. Беше като рана, която боли непрекъснато. И сега Лили. Какво, по дяволите, не беше в ред при нея, та трябваше точно тази седмица да обърква живота на Сибил още повече? Мълчанието се проточи.

— Написа ли си проповедта за неделя? — попита тя накрая.

— Не. Не съм… Не знам дали ще отида дотам.

— Ще бъдеш там! — кресна Сибил. Тя скочи на крака. — Ще бъдеш там, ако ще да те завлека за косата! Трябва да си свършиш работата, шибаната си работа, ясно ли ти е, или ще трябва да повторя?

Лили затвори телефона.

Сибил отстрани слушалката и се загледа в нея, след това я захвърли на пода. Тя повлече със себе си и апарата и от трясъка потрепери целия офис. Никой не дойде, дори асистентката или секретарката. Бяха свикнали с подобни трясъци в кабинета й.

Тя вдигна апарата на бюрото си, провери дали работи и повика Гъс. Когато той влезе, тя стоеше изправена зад бюрото си.

— Какво не е в ред с Лили?

Лицето му изразяваше учудване.

— Мислех, че знаеш. Тя се обади вчера, каза, че не е добре и не може да запише предаването.

Тя седна на стола, посочи стол на Гъс и седна.

— Тя не ми се обади. Как беше проповедта й последната неделя?

— Страхотна. Както винаги. Чудех се защо те няма.

— Случи се нещо. Знам, че ти можеш да се справиш с предаването. Говорил ли си с нея след това?

Учудването му се усили.

— Мислех, че ти трябва да говориш.

— Не ми трябват коментарите ти. Просто отговори на въпроса ми.

— Правилно. Разбира се. Ъъ… не, не съм, ъъ, говорил с нея.

Сибил го погледна с присвити очи.

— Какво значи това?

— Ъъ… нищо.

Яростта й кипна.

— По дяволите, ти нещо извърташ! Умираш от желание да ми кажеш нещо, нали? Хайде, кажи шибаното си нещо! — Тя го наблюдаваше как хапе ноктите си. — Чакам! — повтори тя.

Той поклати рамене.

— Ако искаш да знаеш… виждал съм се с нея няколко пъти. Вечери, разходки в гората, разбираш ли, романтична история. Тя ме харесва. Толкова, че се разболя.

— Копеле мръсно!

— За бога, та аз просто й правих компания. Някой трябва да има около нея.

— Шиба ли я?

— Шегуваш ли се? Причината, поради която тя е не на себе си е, че й се иска, но го смята за лошо, грешно, опасно и тъй нататък. Нищо не сме правили. Просто я държах за ръка.

— Говорихте ли за мен?

— Малко. Разбира се. Говорихме за много неща.

Сибил си ги представи как говорят за нея, присмиват й се, заговорничат. Не бе чудно, че Лили й се тросна така и й затвори телефона! Мислеше си, че Сибил не й е необходима. Имаше си мъж.

А Валери имаше Ник. А Валери имаше Чад. А Валери имаше всичко.

Стори й се, че ще експлодира. Толкова много й се струпа. Защо всички не си отидат, не я оставят сама да организира отново живота си по свой начин?

Лили. Лили ще си отиде, ще те изостави, ако не направиш нещо. Това глупаво копеле ще я отведе, защото си мисли, че може да я притежава заради пишката си, след като толкова години се трудих, за да направя от нея това, което е сега.

Тя си наля чаша вода от каната на бюрото, разля малко, докато успее да овладее треперенето на ръката си и я изпи. Накара Гъс да чака, докато се съсредоточи върху стратегията си за действие. Сигурно е прав: Лили се бе разболяла, защото искаше секс, но се страхуваше смъртно от него. Но имаше още нещо, което Гъс не знаеше, защото се занимаваше твърде много със себе си. Истинската причина, поради която Лили се бе разболяла беше, че обича Сибил повече от всеки друг и не можеше да понесе да има тайни от нея. Гъс я беше накарал да има тайни и тя се бе разболяла.

Добре, тогава Гъс ще трябва да я нарани още повече. Защото колкото повече я нарани Гъс, толкова по-бързо тя ще се върне при Сибил. При кого другиго би отишла? На някои може да изглежда, че Лили е направила първа стъпка към отхвърляне зависимостта си, но Сибил не можеше да бъде излъгана. Лили търсеше причина, за да се прибере при нея. Точно това Сибил трябва да уреди. Лили трябва да се върне в прегръдките й.

— Мисля, че трябва да я видиш отново — каза тя спокойно на Гъс. — Ти си абсолютно прав. Тя се е чувствала самотна и аз не й обръщах достатъчно внимание. Време е тя да има мъж. Прекалено невинна е и за да борави с половината от въпросите, които получава по пощата.

Гъс я погледна.

— Не говориш сериозно.

— Винаги съм сериозна, когато говоря за Лили. Иди в къщата й. Накарай я да те пусне вътре. Може да изглежда разстроена, но това няма да продължи, ако, разбира се, се представиш добре. Познавам Лили по-добре от самата себе си. Обича да отстъпва на по-силния. Ще прекараш чудесно. След това ела при мен и ако си заслужил, ще имам нещо за теб.

Той я гледаше втренчено.

— Какво например?

— Имам предвид мениджър в KQYO-TV в Лос Анджелис.

— И как ще стане това? — попита той намръщено. — Защо ще вземат да ме назначават?

— Аз ще те назнача. Купих я преди няколко месеца.

По лицето на Гъс бавно пропълзя усмивка. Той се изправи, разкърши рамене и се отпусна.

— Ако ми дадеш един ден отпуска, мога да се поразходя извън града. Около Кълпепър е доста романтично и красиво, нали разбираш?

 

 

Когато Гъс пристигна, Лили лежеше на стол в дворчето зад къщата. Беше ранен следобед и вълни от топлина като че ли я обгръщаха. Имаше чувството, че се разтопява от слънцето. Когато върху лицето й падна сянка, тя отвори очи объркана, защото мислеше, че облак е засенчил слънцето. Не можеше да види лицето, а само силуетът, но разбра кой е.

— Нали каза, че няма да се обаждаш? — каза тя, съзнавайки колко глупав е въпросът й.

— Не съм звънял. — Той коленичи до нея. — Не ми се сърди. Трябва да говоря с теб, да ти кажа, че съжалявам. Полудях, когато те видях да плачеш в колата. Мислех само за това и не можех да мигна.

Лили затвори очи и не отговори нищо. Дишаше задъхано и й беше толкова горещо, че сигурно щеше да припадне.

— Лили, отговори ми — помоли се Гъс. — Не ме отхвърляй. Ще си помисля, че въобще не ме харесваш. Имам нужда от приятелството ти. — Той спря за момент. — Разбираш ли, мислех си, че никой не ми е необходим, но ти ме накара да разсъждавам другояче. Нужна си ми, Лили! Ти да се грижиш за мен и аз да се грижа за теб. Искам да съм добър с теб, разбираш ли, защото мисля, че хората не те обичат така, както аз. Искам да кажа, че те те обичат в писмата си и в църквата, но тях не ги е грижа за теб — дали имаш хубави дрехи, добра храна и дали имаш някой, който да те топли нощем.

— Не! — Лили отвори очи и откри, че лицето му се намира само на няколко инча от нейното. — Моля те, престани! Не мога да разговарям с теб!

— Добре, не говори. Аз ще говоря.

— Не, толкова съм объркана… — Тя се опита да се изправи, но Гъс се наведе внезапно напред и я целуна. Устните му нежно докоснаха нейните, като цвете, и тя толкова се изненада, че остана да лежи неподвижно и дори когато натискът им се увеличи, не помръдна, защото в затворените му устни все още имаше нежност, точно каквато си я представяше, когато лежеше и се въртеше разгорещено в леглото, опитвайки се да не мисли за него. Те останаха дълго време така, притиснали устните си. Лили не отваряше очи. Тогава Гъс вдигна глава и тя почувства, че измръзва, въпреки горещото слънце.

— Толкова си красива — каза Гъс. — Красива, чудесна и обичлива… като ангел…

Лили протегна ръцете си. Те като че ли сами се вдигнаха. Гъс се наведе отново и ръцете й го прегърнаха. Той плъзна ръка под главата й и я целуна, но този път разтвори устните й със своите и много бавно езикът му превзе устата й.

Лили се напрегна, но Гъс държеше главата й, а и езикът му беше сладък, той се движеше нежно в устата й, като нов вид целувка, не настоятелна, не насилствена, само мека и сигурна. И докато тя се отпускаше на неговия хипнотичен ритъм, ръката на Гъс случайно премина по гръдта й, после колебливо се върна отново и остана там. Той я обви с пръсти и леко стисна, погали я и разтри върха на гърдата й, докато зърното се втвърди между пръстите му. И тогава ръката му се премести на другата гърда.

Лили носеше памучна блуза, но се чувстваше гола. Ръцете му я изгаряха, огънят обхващаше цялото й тяло, тя стисна бедрата си, за да задържи огъня в себе си, но всъщност беше отворена и чакаше.

Ръката на Гъс хвана по-здраво главата й и продължи надолу, сега не толкова бавно, покрай полата и после под нея. Той вдигна полата и краката й блеснаха на слънчевата светлина, а пръстите му тръгнаха нагоре, докато стигнаха болезнения център и без да се спират проникнаха в нея.

Лили разтвори очи.

— Не! — извика тя в устата на Гъс. Като че ли парче тел бе влязло в нея, движеше се и я нараняваше. — Не, спри, не искам… — тя завъртя главата си, за да се освободи от устните му, но той я притисна по-силно и продължи да държи главата й. Тя се изпъна и започна да се мята от едната на другата страна, като кон, който се опитва да хвърли ездача си. — Спри! — Думата прозвуча като заглушен вик под натиска на устата му. — Остави ме!

Това беше моментът, в който би могъл да спре, но веднага си припомни думите на Сибил. Тя винаги е готова да отстъпи на някой по-силен. И той поклати глава. Още малко, мислеше си той, и тя ще се предаде. Тя наистина го иска. Това е имала предвид и Сибил.

— Всичко е наред — измънка той срещу устните й — … наред…, наред… Той разкопча панталоните си, свали ги долу, като не преставаше да държи главата на Лили и устните си, впити в нейните. Тя все още продължаваше да се бори с него, а той проникваше с пръста си все по-надълбоко в нея. Не знаеше ли, че той е по-силен от нея?

Лили захапа устната му и усети вкус на кръв.

— Остави ме!

— Проклета кучка…! — избухна той и я хвана здраво за врата, така че да не може да мърда. Зави й се свят. Зад затворените й очи се завъртяха ослепителни кръгове. Тя се бореше мълчаливо и яростно. Гъс също мълчаливо я натискаше надолу. И в този кратък миг, в който очакваше тя да отстъпи, той изпусна момента, когато би могъл да спре. Подлуден от въртенето на изпънатото, стройно тяло, влагата, която усещаха пръстите му и горещите лъчи на слънцето върху мократа му от пот риза и голите задни части, той легна върху нея, разтвори краката й и вкара възбудения си, пулсиращ член в нея.

В лятната следобедна тишина Лили извика.