Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (34)

30

Те се готвеха да започнат със закъснялата си закуска, яйца по мексикански, приготвени от Хуанита — Хеп и Алисия на дивана, ПД с кръстосани крака пред малката масичка, засипани отвред с неделни издания на вестниците.

Алисия тъкмо приключваше разказа за снощното си бягство.

— Значи си била гологъза, а? — запита ПД, кикотейки се с цяло гърло. — Алисия дел Мар, гениалната актриса, с голо дупе. — Той посегна за страниците на Таймс.

Хеп и Алисия простенаха едновременно.

— О, не, спести ни го — каза Хеп.

— Хубавото нещо не се икономисва — изрече поучително ПД. Гръдният му кош изпъна до скъсване морскосинята риза, когато си пое дъх, преди да почне да чете.

Рядко има книга или филм, които да уловят атмосферата на цяло едно поколение, но случаят със Скитания е точно такъв. Младите режисьор и продуцентът, синове на Дезмънд Кординър, шеф на Магнъм Пикчърс, са определено най-добрите и най-блестящите. Чудото, сътворено от ръцете им със смехотворния бюджет от 350 000 долара, накара стария Холивуд да умре от срам. Филм, по-честен и справедлив от този, не би могъл да се роди сред залинялата среда на филмовата индустрия. И въпреки това, въпреки цялата му очевидна насоченост срещу ретроградността на системата, братята Кординър нито за секунда не забравят, че първата цел на който и да е филм е да развлича. Режисьорският дебют на Харвард Кординър улавя най-тънките нюанси в поведението на съвременното поколение по такъв съвършен начин, че човек се чувства малко като воайор. По някакъв магически начин той успява да пресъздаде често оживения, но с трагичен край сценарий, написан от друг член на фамилията, Бари Кординър. Дилър Робъртс, талантливият актьор, който съвсем наскоро ни напусна при една нелепа автомобилна катастрофа, дава една неравномерна, но за сметка на това пък завладяваща интерпретация на Дюк, скитникът хипар. Но върхът във филма е Алисия дел Мар, придаваща на произведението сърце и душа. Наистина безграничният талант на мис дел Мар до този момент беше пропиляван в Европа с образите на тъпи американски курви. Актрисата съчетава смайващата чернокоса красота на Елизабет Тейлър с еротичното излъчване на Мерилин Монро, но завладяващият й чар си е чисто нейна собственост. Запомнете тази дата, 15 октомври 1966 година. На този ден звезда се роди и нейното име е Алисия дел Мар.

ПД вдигна поглед от вестника.

— В случай че не знаеш, Алисия, трябва да ти кажа, че човек трудно може да срещне такива текстове из вестниците.

— По-добре си изяж омлета — посъветва го тя поруменяла. — Няма нищо по-мимолетно от късмета.

— Ти наричаш изпълнението си късмет? — запита Хеп. Той я придърпа към себе си и допря небръснатата си буза в кадифето на нейната.

Руменината на Алисия се усили и тя го целуна по носа.

В болницата ПД бе ставал свидетел на близостта им, но до този момент не беше ги виждал толкова разнежени пред други хора. Изглеждаха направо неспособни да прекратят ласките си.

Хеп се ухили широко на ПД, без да пуска Алисия.

— Сега вече е омекнала, ПД. Време е да хвърляш мрежата.

ПД остави върху масичката празното блюдо.

— Не ставам за твой агент, Алисия — изрече той с мрачен вид.

— Какво? — възкликна тя. — Снощи говореше съвсем друго.

— Нямах време да го обмисля добре — отвърна той. — Алисия, ти си на върха на славата. Ние говорим за една продължителна кариера. Навлизаш в непознати води, така че позволи ми да ти дам няколко напътствия. Тенденцията понастоящем е големите акули да сключват комплексни договори. Те искат сценария, режисьора, звездата — накратко всичко да се осигурява от една и съща агенция. А в този случай аз съм неконкурентоспособен. — Той направи пауза. — Алисия, ако бях на твое място…

— Благодаря на Господа, че не си — прекъсна го тя, — защото ако беше, кой щеше да ми спаси живота тогава?

Хуанита донесе подноса с кафето и го остави пред Алисия. ПД изчака да събере празните съдове и да се върне в кухнята, преди да заговори отново.

— Да бъдеш благодарен е едно — каза той, — а да избираш кой да те представя, е съвсем друго нещо.

— Ти не си ли добър агент? — запита го тя, подавайки му кафето.

— Благодаря ти — отвърна той, поемайки чашката. — Аз съм добър, даже много, бия се до кръв за клиентите си. Но съм още дребна риба.

— Една голяма агенция ще ме кара да се чувствам неудобно — каза тя, наливайки кафе на Хеп. — Трябва ли да дойда в офиса ти, за да подпишем договора?

— Никога не съм изисквал от клиентите си подобно нещо — каза той. А и защо му беше да го прави? (Възрастните му обезсърчени клиенти никога не биха се отказали от напористото му представяне.) — Достатъчно е само едно ръкостискане.

— Тогава… — Тя протегна ръката си.

— Това не би имало значение, ако го правим само от чувство на задължение.

— Стига си се правил на корав. — Алисия нетърпеливо подаде ръка. — Стискай.

ПД стисна ръката й.

Алисия се усмихна.

— Най-после си имам агент.

— А това, госпожо, означава, че отсега нататък за всички проблеми в бизнеса си следва да се обръщаш към мен, а не към тая канара тук.

— Сега пък е ред на канарата, ПД — каза Хеп. — Кажи ми, как мислиш да напътстваш моята кариера?

— Човек с твоите връзки едва ли има нужда от такъв като мен.

— Никога не ме е бивало в пазаренето. А и освен това с Алисия и мен ще имаш един миникомплект от звезда и режисьор с един филм зад гърба си.

— Това определено ще събуди интерес — заяви ПД. Братовчедите се ухилиха един на друг и си стиснаха ръцете.

ПД отправи мислена молитва на благодарност към Дева Мария от църквата Добрия пастир, докато разбъркваше захарта в кафето си. Интензивната му кампания се бе увенчала с успех и той ги беше хванал здраво и двамата.

 

 

Същата седмица Бари подписа с Талант Мениджмънт Корпорейшън договор, който беше предаден на един помпозен млад мъж в литературния отдел на компанията. Уитни също подписа договор с ТМК. Тя обясни това на Бари с факта, че семейството им било близко с Мартин Надерман, основателят на ТМК. И по този начин той я вземал директно под крилото си.

Тълпи от хора, най-вече под тридесетгодишна възраст, се редяха и чакаха на огромни опашки за всяка прожекция на Скитания и само след седмица една внушителна сума от 33 700 000 долара се беше стекла в касите на кинотеатрите, прожектиращи филма. Брутен приход в такъв мащаб историята на Магнъм Пикчърс не познаваше.

Рио Гарисън връхлетя като ураган в трапезарията на шефовете за празничната почерпка. Преди да заеме мястото на починалия си съпруг в началото на масата, тя прегърна и разцелува Дезмънд Кординър пред всичките му подчинени, повечето от които си точеха зъбите за креслото му.

— Дезмънд, ти си гений. Дори и Арт не е сътворявал шедьовър с толкова малко средства! — Тъмните й очи бяха изпълнени с предателска влага. — Той сигурно ни гледа отгоре и ни аплодира!

Любовникът й и той заприглася:

— Значи печелившият екип е изцяло семеен, а, Кординър? Кога можем да очакваме следващия удар?

 

 

— ПД, чакам те в офиса в три следобед — изрече тежко Дезмънд Кординър в слушалката на телефона.

ПД се зарадва, че не се налагаше той да звъни на чичо си.

— Чичо Дезмънд, само да видя дали нямам някакви ангажименти.

— Казах в три.

ПД пристигна няколко минути преди уречения час. Прекара оставащото време в сладък разговор с по-младата секретарка на чичо си, момиче със забележителни крака, което той беше извеждал няколко пъти на вечеря в близкия ресторант Браун Дарби на Вайн стрийт.

Точно в три звънецът избръмча.

Чичо му седеше зад олтароподобното си бюро.

Той изръмжа, без да покани ПД да седне.

— Какви са тия глупости, дето ги пише Джойс Хейбър, че Алисия работи за Фокс?

Потта заструи като река между плешките на ПД, докато отговаряше.

— Тя играе в един техен уестърн с голям бюджет и…

— Измъкни я оттам!

— Да я измъкна? Чичо Дезмънд, блъсках се като животно, докато осъществя сделката. Накарах Фокс да се бръкнат за сто и седемдесет бона плюс два процента от брутните приходи, за което не е необходимо да ви обяснявам, че е повече от добро. Разбира се, бих дошъл първо при вас, но вие дори и не ми намекнахте, че Магнъм проявява интерес към Алисия, а аз не обичам да се възползвам от роднинските си връзки…

— Стига си увонявал офиса ми със свинските си пръдни — изръмжа Дезмънд Кординър, — ще й дам двеста бона и два процента.

— О? Значи вие имате готов проект с нейно участие?

— Бестселърът на Коулман Маккарти, който купих миналата година. — Единствената Мери… ммм… трилър.

— Но нали разговаряхте с Джули Кристи?

— Тя е прекалено британска актриса.

ПД седна в едно от дълбоките кожени кресла.

— Чичо Дезмънд, ще ти кажа всичко. Фокс искат и Хеп. Имат проект, насочен към младежката аудитория, и му предлагат сто бона плюс процент и половина.

— Така ли? Той нищо не ми е казал.

— Нали си го познавате, скромен е повече, отколкото е необходимо. Той се страхува да не си помислите, че притиска Магнъм за тая сделка.

— Те няма да работят във Фокс.

— Тук ли ще работят?

— Разбира се. Той, Алисия и Максим.

— С Максим не работя, така че не отговарям за него. Но… твърди ли са онези двеста бона и два процента за Алисия?

— Ти ме чу.

— А Хеп?

— Сто бона и процент и половина.

— Но той вече е започнал да работи върху филма…

— Сто двайсет и пет бона и това е последната ми дума.

— Хеп никога не би подписал, ако няма договорено право на последна редакция…

— Никаква последна редакция! — изрева чичо му.

— Чичо Дезмънд, изправени сме пред много деликатна ситуация… — той не довърши изречението си.

Дезмънд Кординър беше положил двете си ръце върху бюрото и главата си върху тях. Раменете му се тресяха и издаваше странни приглушени звуци. Разтревожен от високия процент сърдечни заболявания сред висшия персонал на филмовата индустрия, ПД скочи напред и се приведе над бюрото.

— Чичо Дезмънд, добре ли си? Искаш ли вода?

Чичо му повдигна глава. ПД видя, че той се разтърсваше от необуздан смях. Дезмънд Кординър беше дяволски непредвидим и ПД се разтревожи да не би целият му досегашен разговор да се окаже един голям майтап.

След малко Дезмънд Кординър се овладя.

— Хеп получава правото на последна редакция — каза той, изтривайки очите си. — Да ме изработи хлапето на собствената ми сестра, един сополанко!

— Аз съм на двайсет и осем.

— Имаш още да се учиш, момчето ми. Трябваше да ме натиснеш още малко. Щях да кача на Алисия до двеста и петдесет и на Хеп до сто и петдесет.

— Следващия път ще знам да не избързвам — каза ПД. По пътя през канцелариите към изхода вървеше спокойно, но още щом се озова сам в коридора, не се сдържа и се впусна в див танц. С цената на три вечери в Браун Дарби беше научил от секретарката с крака за милиони, че Дезмънд Кординър е отказал да даде повече от двеста хиляди на Джули Кристи и сто двайсет и пет на режисьора от висок ранг, Бил Кенилуърт. А той го беше извоювал плюс процент от брутните приходи.

Подсвирквайки си, ПД се насочи към сградата на редакцията, в която се помещаваше сценарийният отдел. Бет беше на пресконференция, така че той реши да я изчака сред прилежно подредените шпалти, книги и кутии с ръкописи. Възбудата му секна като си помисли колко просто би било всичко, ако парите бяха единствената спънка да направи тези откъслечни вечери, които прекарваха заедно, постоянни.