Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (35)

31

Максим се беше покрил на Изюмел, едно далечно мексиканско островче, без телефонна връзка с останалия свят. В телеграмата от няколко страници, която Дезмънд Кординър му изпрати, се изреждаха съблазнителните условия, които предлагаше на сина си за работата му като продуцент в Единствената Мери. Максим отговори само с едно изречение: Зает съм със свой собствен проект.

Единствената Мери получи многообещаващ млад продуцент от средите на студиото и началните снимки започнаха на 17 февруари, с намерение да свършат на 3 април.

Преди Хеп да започне редакцията, а Алисия следващия си филм, двамата прекараха цяла седмица в едно бунгало с червени керемиди, високо над каменистите плажове на Ла Джола. Дори и не помирисаха китното курортно градче. Любеха се между завивките, дъхащи на водорасли, любеха се пред камината, любеха се в обляното от слънце задно дворче, където до ушите им достигаше шума от прибоя на Пасифика.

Алисия се отпусна в сладостно мълчание, докато се прибираха в понеделник вечерта в Лос Анджелис.

Хеп посегна към ръката й.

— Искаш ли да ти намеря адвокат? — запита той.

Гърбът й се изпъна.

— Адвокат?

— Ще ти трябва за развода.

Това беше за първи път, някой от тях да повдигне въпроса за развода с Бари. Тя се извърна и погледна призрачно белия прибой. Раздялата, независимо каква, дори и пожеланието за лека нощ, бяха истински кошмар за нея. Това беше една дълбока изява на лоялност, дължаща се на много причини — тежкото и безрадостно детство, смъртта на майка й, липсата на семейство. За нея беше просто невъзможно да скъсва с когото и да било, без значение дали бе дори и мимолетно познанство.

— Първо трябва да се видя с Бари и да го обсъдя с него — избягна тя прекия отговор.

 

 

На следващото утро надвиснаха тежки оловни облаци, съвсем в синхрон с настроението й. Цял час, след като Хеп вече бе заминал за редакцията на филма, тя още се чудеше дали да набере по телефона хотела в Бевърли Хилс. Дежурна телефонистка я информира, че мистър Кординър вече не е гост на хотела, но може да бъде открит в Кълъмбия Пикчърс и даде номера му.

За щастие Бари не се заинтересува защо го търси след всички тия месеци на раздяла, като се съгласи да се срещнат на обяд в ресторанта на Мусо и Франк, в Холивуд, предложен от нея, защото беше на удобно място и за двамата и защото тя знаеше, че той често се отбиваше там — ресторантът имаше славата на свърталище на писателите.

През целия път беше много нервна и закъсня, но Бари закъсня още повече. Сепаретата бяха започнали да се опразват, когато той се появи най-после.

— Конференцията в отдела продължи повече от предвиденото — обясни той, махайки на сервитьора. — Уитни съжалява много, че не може да дойде.

Алисия не каза нищо. Не бе и помислила, че Уитни може да пожелае да присъства на срещата им. Сервитьорът не отделяше погледа си от нея. Тя си поръча кола.

— Аз ще пия един дюар с лед — каза Бари. — Направете го двоен.

Неспособна да мине направо на въпроса, тя го запита за работата му в Кълъмбия.

— Блудкав романс. Аз съм третият автор — каза той, гаврътвайки скоча. — Доволни са от композицията на творбата ми.

Докато дойдат сандвичите, езикът му се развърза достатъчно, за да признае, че в Кълъмбия работите му не вървят по мед и масло. Сложили му на врата продуцент, който знаел всеки един от милионите сюжети още преди да застане пред камерата и очаквал от Бари да излезе с нещо съвсем свежо.

Непрекъснатите вмъквания на името на Уитни в разговора им, плюс изритването му от бунгалото на Уитни-Чарлз в хотела Бевърли Хилс доведоха Алисия до неизбежното заключение. Той не само имаше професионални проблеми в работата си, но също така беше дълбоко загазил и в личните си. Жалост обхвана сърцето й и тя зажадува дружески да го стисне за ръката както едно време.

Не можа да събере сили и да му каже защо го е поканила на обяд.

Валеше силен дъжд, когато напускаха ресторанта.

— Не е лошо да се виждаме по-често — каза той с напрегнат тон, който използваше, когато беше най-искрен. — Липсваше ми.

И преди тя да успее да отговори, той се втурна през златистите плочки на Холивуд, правейки малък зигзаг след като обувката му цопна в една локва. Тя го видя да пресича улицата, преди да се смени светофарът. Един висок, забързан, преждевременно оплешивяващ мъж с леко коремче.

Когато се върна у дома, завари Хеп проснат на дивана с пръснати по широката му гръд листи хартия.

— Рано се върна — каза тя.

— Исках малко да подредя бележките, които нахвърлих в редакционната зала — каза той. — Уредихте ли си нещата с Бари?

Тя изрита мокрите си обувки. Бяха целите прогизнали.

— Алисия?

Тя въздъхна.

— Веднага щом седнах, усетих дъха на алкохола. Преди никога не пиеше сутрин. Консумираше предимно вино. Днес беше скоч. Непрекъснато ги поръчваше само двойни. Дано да се е прибрал жив и здрав в студиото.

Хеп попита.

— А разводът?

— Той е толкова… не знам. Патетичен. В Кълъмбия му вземат здравето. Непрекъснато споменава Уитни за щяло и нещяло, сякаш търка в дланта си заешко краче. Вече не е в хотела, явно нещата между тях не вървят.

— Значи думата развод не е била спомената? Познал ли съм?

Тя отново въздъхна.

— В момента си има достатъчно проблеми.

Хеп рязко се изправи и листовете се разпиляха на пода, когато прекрачи до нея.

Само по чорапи, тя се почувства като дребно джудже пред него.

— Проблемите на Бари — изрече той с нисък и напрегнат глас — вече не са твои проблеми.

От нощта на премиерата на Скитания не бяха се карали. Дори и по време на ония последни дни при снимките на Единствената Мери, когато се бяха развихрили всякакви страсти, те бяха останали внимателни един към друг.

— Той се намира между чука и наковалнята! — сопна се тя. — А ти дори не искаш да го разбереш!

Хеп се приведе да събере разпилените листове.

— Стига си се правил на изискан джентълмен, изкрещи ми! — Тя се приведе да му помогне при събирането на листовете. — Би ли го ударил, когато е паднал?

Хеп поклати глава.

— Не. Но това не означава, че не те ревнувам дяволски от него.

Баналната мисъл за мъжката ревност до този момент никога не бе й минавала през ума. Поради една достатъчно проста причина. В очите й Хеп стоеше твърде високо, а тя — твърде ниско. Как би могъл мъж с неговия произход, с неговата външност и талант да я ревнува, нея?

— Това няма да продължи дълго — каза тя. — Скоро ще си намери друго момиче и друг, по-интелигентен продуцент.

Той коленичи и нежно я целуна.

— Имаш ли представа колко много искам да се оженим и да имаме деца?

— Имам, защото и аз искам абсолютно същото — каза тя, притискайки бузата си в неговата.

По предложение на Хеп тя се свърза с един брокер на недвижимо имущество в Бевърли Хилс и само след две седмици вече бяха взели под наем една стара къща със средиземноморска архитектура, чийто двор се разпростираше на площ от три акра в Лоръл Каньон. Зад напукания плувен басейн се намираше тристайно бунгало за гости, предназначено за Хуанита, а зад него се възвишаваха обрасли с трева хълмове.

Жълтата преса раздуха поредната сензация по страниците си, посветена на сложните семейни взаимоотношения между Алисия дел Мар и Хеп Кординър, както и на подредбата на къщата им. Но моралният климат в страната се беше променил драстично през шейсетте години, така че широко разгласената им връзка в пресата нямаше очаквания отрицателен ефект. В тая сгушена в пазвите на хълмовете къща те откриха нещо забележително близо до рая.