Майкъл Конъли
Хари (36)

36

Преди десетилетия холивудската търговска камара бе поставила Звездата на Франк Синатра на тротоара на Вайн Стрийт, вместо на Холивуд Булевард. Навярно смятаха, че така ще привлекат хората към тази улица. Но планът им се беше провалил. Франк остана сам на място, навярно посещавано повече от наркомани, отколкото от туристи. Звездата му се намираше на пътя между два паркинга и до хотел, в който човек дълго трябваше да чака портиерът да отвори вратата, ако искаше да влезе вътре.

Когато Бош работеше в „Грабежи и убийства“, детективите често използваха Звездата на Синатра като място за срещи, и помежду си, и със свои информатори. Нещо като неутрална територия.

Когато пристигна на мястото, Гаруд вече го чакаше. Бош видя на паркинга необозначения му форд. Капитанът премигна с фарове. Хари спря до тротоара пред хотела и излезе навън. Пресече Вайн Стрийт, отвори предната дясна врата и седна вътре. Въпреки че идваше от дома си, Гаруд носеше костюм. Бош си помисли, че никога не го бе виждал облечен по друг начин, със стегната вратовръзка и винаги закопчано горно копче на ризата. И отново се сети за забележката на Райдър за Борис Карлов.

— Тези скапани коли — каза Гаруд, като гледаше към обозначения автомобил на Бош. — Чух, че били стреляли по вас.

— Да. Не беше много забавно.

— Е, какво има, Хари? Защо още разследваш случай, който началникът на полицията и всички други вече обявиха за приключен?

— Защото имам лошо предчувствие, капитане. Има много неясни моменти, а това е опасно.

— Никога не се отказваш. Спомням си това от времето, когато работеше при мен.

— Разкажете ми за Частейн.

Гаруд замълча. Просто гледаше напред през стъклото и Бош разбра, че бившият му началник се чувства неловко.

— Разговорът ни е неофициален, капитане. Както самият вие казахте, случаят е приключен. Но нещо, свързано с Частейн и Франки Шиън, ме безпокои. Знаете ли, Франки ми разказа всичко. За това как той и неколцина от момчетата ек изпуснали нервите и направили онези неща с Майкъл Харис. Призна ми, че всичко от случая „Черния войн“ е вярно. И после допуснах грешка. Казах му, че Харис е невинен. Че можем да го докажем. Това трябва да го е съсипало. Когато днес излязоха резултатите от балистиката и съобщиха, че Франки е виновен за всичко, включително за убийствата при Ейнджълс Флайт, аз повярвах. Но сега не съм толкова сигурен. Искам да изчистя всички неясноти и Частейн е свързан отчасти с тях. Бил е призован да даде показания на процеса. В това няма нищо необичайно — той е ръководил вътрешното разследване по жалбата на Харис. Но го е призовал Елайъс и Частейн не ни го каза. Освен това, се е опитал да не приеме призовката. И това прави нещата още по-необичайни. Явно не е искал да се яви в съда. Не е искал Елайъс да му задава въпроси. Интересува ме защо. В папките на Елайъс няма нищо — поне в онези, до които имам достъп, — което да обяснява това. Не мога да питам Елайъс и още не искам да питам Частейн. Затова питам вас.

Гаруд бръкна в джоба си и извади пакет цигари. Той запали, после предложи на Бош.

— Не, благодаря, все още не пуша.

— Аз пък реших, че съм пушач и толкова. Много отдавна един човек ми каза, че това било като орис. Или си пушач, или не, човек не можел да направи нищо. Знаеш ли кой е този човек?

— Да, аз.

Капитанът изсумтя и се усмихна. Той дръпна два пъти и купето се изпълни с дим. Това пробуди у Бош познато желание. Спомняше си как преди години бе казал тези думи на Гаруд, когато някой от отдела се беше оплакал от облаците дим, постоянно надвиснали над бюрата на детективите. Хари спусна прозореца си с няколко сантиметра.

— Съжалявам — рече Гаруд, — зная как се чувстваш. Те пушат, а ти не можеш.

— Няма проблем. Ще ми разкажете ли за Частейн?

Капитанът отново дръпна от цигарата си.

— Частейн разследва жалбата. Това ти е известно. Преди да има възможност да ни даде под съд, Харис трябвате да подаде жалба. Следствието пое Частейн. И доколкото разбрах навремето, той я потвърдил. Открил молива в бюрото на тъпия Рукър — върхът му бил счупен и по него имало кръв. Пазел го като сувенир или нещо подобно. Частейн го изискал със съдебна заповед и имал намерение да сравни кръвната група с тази на Харис.

Бош поклати глава едновременно на глупостта и арогантността на Рукър. На цялото управление.

— Да — каза Гаруд, сякаш разбрал какво си мисли. — Последното, което чух, беше, че Частейн ще иска уволнението на Шиън, Рукър и още двама и после ще предаде материалите в окръжната прокуратура. Заради онзи молив и кръвта. Поне Рукър му бил в кърпа вързан.

— И?

— После ни съобщиха, че всички били чисти. Заключението на Частейн било, че жалбата е неоснователна.

Бош кимна.

— Някой се е намесил.

— Позна.

— Кой?

— Предполагам, Ървинг. Но може и да е по-отвисоко. Случаят беше прекалено деликатен. Ако се повдигнеха обвинения и нещата стигнеха до окръжната прокуратура, медиите пак щяха да се развихрят, а Тъгинс, Спаркс и всички останали в Саутсайд щяха да вдигнат вой до небето. Не забравяй, това беше преди една година. Тъкмо бяха назначили новия началник. За него нямаше да е добро начало. Така че някой се е намесил. Ървинг винаги е заглаждал нещата в управлението. Навярно е бил той. Но в този случай може да е действал с одобрението на началника. Точно така е успял да оцелее досега. Въвлича началника и после той не може да го пипне.

Бош кимна.

— Какво, според вас, се е случило с молива? — попита той.

— Кой знае? Сигурно Ървинг пише с него оценките си за личния състав. Но съм сигурен, че е измил кръвта.

Двамата замълчаха за миг, докато наблюдаваха група от десетина млади мъже, които вървяха на север по Вайн Стрийт към булеварда. Бяха предимно бели. На уличната светлина Бош забеляза татуировките по ръцете им. Хулигани, навярно насочили се към магазините на Холивуд Булевард, за да повторят случилото се през 1992 година. За миг отново си спомни за ограбването на „Фредрикс“.

Когато минаваха покрай автомобила на Бош, младежите забавиха крачка. Очевидно обмисляха дали да не направят нещо с него, но после се отказаха и продължиха нататък.

— Имаме късмет, че не сме в твоята кола — каза Гаруд.

Хари не отговори.

— Тази нощ тук ще настане истински ад — продължи капитанът. — Предчувствам го. Жалко, че дъждът спря.

— Частейн — върна се на темата Бош. — Някой му е запушил устата. Жалбата била отхвърлена. После Елайъс завежда делото и накрая призовава Частейн за свидетел. Частейн не иска да даде показания. Защо?

— Може да е приемал клетвата сериозно и да не е искал да лъже.

— Сигурно има още нещо.

— Питай го.

— Елайъс е имал свой човек в центъра „Паркър“. Мисля, че е бил Частейн. Нямам предвид само този случай. Дълго време го е снабдявал с информация. С всякаква информация. Мисля, че е бил Частейн.

— Странно. Ченге, което мрази ченгетата?

— Да.

— Но ако той е бил вътрешният човек на Елайъс, защо адвокатът ще го призовава за свидетел? Нали така ще го разкрие?

Това беше въпросът, на който Бош не можеше да отговори. Известно време той помълча. Накрая му хрумна нещо.

— Елайъс не би могъл да знае, че някой е запушил устата на Частейн, освен ако сам не му го е казал, нали така?

— Да.

— Така, че като го призове за свидетел и го попита за това, той ще изобличи Частейн като свой информатор.

Гаруд кимна.

— Съгласен съм.

— Даже Частейн да отречеше, Елайъс би могъл да му зададе въпросите така, че пак да постигне своето — в случая да разкрие истината на съдебните заседатели.

— А също и в центъра „Паркър“ — каза Гаруд. — Частейн щеше да бъде изобличен. Въпросът е защо му е на Елайъс да разкрива източника си? Нали му е помагал толкова време. Защо да се отказва от него?

— Защото това е бил най-важният му случай. Този, който е щял да го издигне на национално равнище. Да го показват по националните мрежи и така нататък. Щял е да го направи много известен. Тази цел си е струвала да загуби източника си. Всеки адвокат би го направил.

— И с това съм съгласен.

Следващата част остана неизречена. Основният въпрос — какво би направил Частейн, за да предотврати публичното си разкриване? За Бош отговорът беше очевиден. Ако го разкриеха не само като информатор на Елайъс, но и като следователя, фалшифицирал заключенията от следствието по жалбата на Майкъл Харис, той щеше да е опозорен и в управлението, и извън него. Бош беше уверен, че Частейн е способен да извърши убийство, за да не го допусне.

— Благодаря, капитане — каза той. — Трябва да вървя.

— Това няма значение, нали разбираш?

Хари го погледна.

— Какво?

— Няма значение. Изявлението за медиите вече е направено, пресконференцията е дадена, случаят е приключен и градът е готов да избухне. Мислиш ли, че на хората в Саутсайд им пука кое ченге е убило Елайъс? Не дават и пукната пара. Вече получиха каквото искаха. Частейн, Шиън — няма никаква разлика. Важното е, че го е извършило ченге. И ако се опиташ да вдигнеш шум, просто ще добавиш масло в огъня. Само се опитай да споменеш за Частейн. Много хора ще пострадат и ще си загубят работата, само защото са искали да предотвратят всичко това. По-добре помисли, Хари. На никой не му пука.

Бош кимна. Разбираше какво иска да каже капитанът. „Съгласявай се, за да се съгласяват с теб.“

— На мен ми пука — отвърна той.

— Това достатъчно основателна причина ли е?

— Ами Частейн?

На светлината на цигарата Бош видя, че на лицето на Гаруд плъзва лека усмивка.

— Мисля, че Частейн заслужава да бъде наказан. Някой ден и това ще стане.

Тези думи съдържаха друго послание. Хари си помисли, че разбира и него.

— Ами Франки Шиън? Ами неговата репутация?

— Да — кимна Гаруд. — Франки Шиън беше от моите хора… но сега е мъртъв и семейството му вече не живее тук.

Бош не каза нищо, но отговорът не го задоволи. Шиън беше негов приятел и партньор. Опозоряването му засягаше и самия него.

— Знаеш ли какво ме безпокои? — попита капитанът. — И може би ще си в състояние да ми помогнеш. Нали с Шиън някога бяхте партньори?

— Какво ви безпокои?

— Онзи пистолет, който Шиън е използвал. Не е твой, нали? Зная, че са те питали за това.

— Не, не е мой. На път за вкъщи минахме през тях. За да си вземе някои неща. Трябва да го е взел тогава. Момчетата от ФБР сигурно са го пропуснали, когато са претърсвали къщата му.

Гаруд кимна.

— Чух, че ти си съобщил на жена му. Пита ли я за пистолета?

— Да. Каза, че не знае нищо, но това не…

— Няма сериен номер — прекъсна го капитанът. — Всеки знае какво означава това.

— Да.

— И точно това ме безпокои. Познавах Шиън от много години. Отдавна работеше при мен. Никога не съм си мислил, че е от хората, които биха използвали незаконно оръжие… Питах неколцина от другите момчета — особено онези, които са му били партньори, след като ти се премести в Холивуд. Не са чували нищо. Ами ти, Хари? Ти най-дълго си работил с него. Някога носил ли е друг пистолет, освен служебния?

И тогава Бош разбра. Все едно, че го бяха ударили в гърдите. Не знаеше Франк Шиън да е носил незаконен пистолет по време на работа. Беше прекалено честен за това. А в такъв случай нямаше логика да крие незаконно оръжие у дома си. До този момент очевидният отговор му беше убягвал.

Спомни си, когато седеше в автомобила си пред къщата на Шиън. Фаровете, които бе видял в огледалото. Частейн. Беше ги проследил. За Частейн живият Шиън представляваше единствената опасност да бъде разкрит.

Замисли се за думите на съседката, че от къщата му било стреляно три-четири пъти. Вече не можеше да става въпрос за самоубийство на пияно ченге. Това беше добре пресметнато убийство.

— Скапаняк — промълви Бош.

Гаруд кимна. Беше успял да го изведе до края на пътя, където самият той очевидно вече се намираше.

— Сега разбираш ли как можем да проверим? Бош се опита да събере мислите си. Накрая кимна.

— Да.

— Добре. Ще телефонирам. Ще наредя на дежурния долу да ти даде да погледнеш книгата. Никакви въпроси. Така ще си сигурен.

Хари кимна. После отвори вратата. Без да каже нищо повече, излезе навън и закрачи към автомобила си. Накрая се затича. Не знаеше защо. Нямаше закъде да бърза. Вече не валеше. Просто знаеше, че трябва да направи нещо, за да не закрещи.