Майкъл Конъли
Хари (33)

33

Според плана, бързо трябваше да проведат пресконференцията, докато все още валеше и дъждът можеше да се използва като средство да задържат хората — разгневените хора — по домовете им. Край стената в дъното на подиума се бяха събрали всички участници в следствието. Пресконференцията щяха да водят началникът на полицията и агент Гилбърт Спенсър, които щяха да отговарят на всички въпроси. Това беше стандартна оперативна процедура за изключително напрегнати ситуации. Началникът и Спенсър не знаеха почти нищо друго, освен онова, което се съобщаваше в изявлението за медиите. Ето защо те лесно можеха да отклоняват въпросите за конкретни подробности с отговори от типа на „Това не ми е известно“ или „Нямам такава информация“.

О’Рурк от пресцентъра каза няколко встъпителни думи, като предупреди репортерите да проявят чувство за отговорност. Той съобщи, че пресконференцията ще е кратка и че повече информация ще бъде разпространена през следващите дни. После даде думата на началника на полицията, който застана зад микрофоните и прочете грижливо подготвеното изявление.

— През краткия период, откакто съм на този пост, трябваше да присъствам на погребенията на полицаи, загинали при изпълнение на служебните си задължения. Държах ръцете на майки, загубили своите деца заради безсмисленото насилие в този град. Но никога не ми е било толкова тежко, колкото сега. Трябва да съобщя на жителите на този велик град, че ни е известно кой е убил Елайъс и Каталина Перес. И с много дълбоко съжаление ще кажа, че той беше служител в нашето управление. По-рано днес резултатите от балистичната експертиза показаха, че куршумите, с които са били убити Хауард Елайъс и Каталина Перес, са изстреляни от служебния пистолет на детектив Франсис Шиън от отдел „Грабежи и убийства“.

Бош погледна към морето от репортери и видя, че мнозина от тях са шокирани. Съобщението накара дори тях да замръзнат, защото знаеха какви ще са последствията. Новината беше кибритената клечка, а те — бензинът. Дъждът навярно нямаше да е достатъчен, за да угаси този пожар.

Неколцина журналисти, навярно от информационните агенции, си пробиха път през тълпата и излязоха навън, за да разпространят новината. Началникът на полицията продължи:

— Както повечето от вас знаят, Шиън беше един от неколцината полицаи, дадени под съд от Хауард Елайъс от страна на Майкъл Харис. Следователите по случая смятат, че Шиън е бил измъчван от чувства, свързани с процеса и с провала на брака му през последните месеци. Може да е загубил равновесие. Навярно никога няма да научим, защото снощи детектив Шиън отне собствения си живот, разбрал, че е само въпрос на време да бъде изобличен. Сами разбирате, че ми е много трудно да дам това изявление. Но управлението не крие нищо от гражданите. Лошото трябва да се приема, за да можем искрено да се радваме на доброто. Зная, че осемте хиляди добри хора от полицейското управление се присъединяват към мен и се извиняват на семействата на двете жертви, както и на всички жители на града. И молим гражданите да реагират спокойно и с чувство за отговорност на тези наистина ужасни новини. А сега трябва да направя друго изявление, но ако имате въпроси, свързани конкретно с това следствие, ще отговоря на няколко от тях.

Незабавно гръмна хор от нечленоразделни викове и началникът просто посочи към един от репортерите пред него. Бош не го познаваше.

— Как и къде се е самоубил Шиън?

— Снощи е бил при свой приятел. Застрелял се е. Служебният му пистолет беше взет за балистична експертиза. Използвал е друго оръжие, чийто произход все още се уточнява. Следователите са смятали, че не разполага с друг пистолет. Очевидно са грешали.

Какофонията отново започна, но над всички прокънтя гласът на Харви Бътън. Неговият въпрос беше ясен и началникът нямаше как да не му отговори.

— Защо е бил освободен този човек? Вчера той беше заподозрян. Защо са го пуснали?

Преди да отговори, началникът продължително изгледа Бътън.

— Вие току-що сам си отговорихте. Той беше заподозрян. Не беше арестуван. Чакахме резултатите от балистичната експертиза и дотогава нямахме основания да го задържим. По това време не разполагахме с доказателства, на основата на които да повдигнем обвинение срещу него. Получихме тези доказателства с доклада на лабораторията по балистика. Разбира се, беше прекалено късно.

— Господин началник, всички знаем, че полицията може да задържа заподозрени до четиридесет и осем часа, преди да ги обвини. Защо детектив Шиън не е бил задържан?

— Честно казано, защото следствието се движеше в друга посока. Детектив Шиън просто беше един от хората, които проверявахме. Смятахме, че нямаме причини да го задържим. Той отговори задоволително на въпросите ни, беше служител в управлението и не мислехме, че може да избяга. Освен това не предполагахме, че е способен на самоубийство.

— Допълнителен въпрос — надвика всеобщата врява Бътън. — Това означава ли, че положението му на полицай му е осигурило привилегията да бъде освободен, за да си иде вкъщи и да се самоубие?

— Не, господин Бътън, не означава. Просто не знаехме, че е той, докато не стана прекалено късно. Научихме едва днес. Той беше освободен и се самоуби снощи.

— Ако беше обикновен гражданин, да речем чернокож като Майкъл Харис, щяхте ли да му позволите да си тръгне?

— Въпросът ви не е достоен за отговор.

Началникът вдигна ръце, за да спре виковете на другите репортери.

— Трябва да направя и друго изявление.

Журналистите продължиха да крещят. О’Рурк пристъпи напред и ги заплаши, че ако не запазят тишина, ще закрие пресконференцията и ще изпразни залата. Това подейства. Началникът отново застана зад микрофоните.

— Изявлението е косвено свързано със събитията, за които току-що говорих. На мен се пада тежкото задължение да съобщя за смъртта на Сам Кинкейд, Кейт Кинкейд и Доналд Чарлс Рихтер, началникът на охраната на семейство Кинкейд.

Той извади друг лист хартия и прочете изявлението, описващо двойното убийство и самоубийството. Действията на Кейт Кинкейд се отдаваха на психическо разстройство, дължащо се на загубата на дъщеря й. Не се споменаваше за това, че съпругът й е извършвал сексуален тормоз над Стейси, нито за факта, че е бил замесен в таен педофилски уеб-сайт. Нямаше и дума за разследване на този сайт от страна на ФБР и компютърния отдел на управлението.

Бош знаеше, че това е дело на стареца. Първият цар на колите дърпаше конците, за да спаси името на семейството си. Джаксън Кинкейд нямаше да допусне репутацията на сина му да бъде унищожена — както и неговата. Това можеше да струва прекалено скъпо на бизнеса му.

Когато началникът прочете изявлението, репортерите го обсипаха с въпроси.

— Ако е била психически разстроена, защо е убила съпруга си? — попита Кейша Ръсел от „Таймс“.

— Никога няма да научим това.

— Ами началника на охраната, Рихтер? Защо го е убила, ако е било свързано с дъщеря й?

— Не сме сигурни. Проверяваме вероятността случайно да се е оказал в къщата или да е присъствал, когато госпожа Кинкейд е извадила пистолета и е казала, че ще се самоубие. Много е вероятно двамата мъже да са били убити, докато са се опитвали да попречат на госпожа Кинкейд да сложи край на живота си. После тя напуснала къщата и отишла в предишния им дом, където семейството живяло заедно с дъщеря си. Самоубила се в леглото на Стейси Кинкейд. Всичко това е много тъжно и ние съчувстваме на семейството и приятелите им.

Бош беше отвратен. Едва не поклати глава, но знаеше, че тъй като стои зад началника, камерите и репортерите Ще регистрират жеста му.

— А сега, ако няма повече въпроси, бих помолил да…

— Господин началник — прекъсна го Бътън, — главен инспектор Карла Ентренкин насрочи пресконференция в офиса на Хауард Елайъс за след един час. Известно ли ви е какво ще съобщи и имате ли някакви коментари?

— Не. Инспектор Ентренкин действа независимо от управлението. Тя не носи отговорност пред мен и затова нямам представа какво ще каже.

Но тонът на началника ясно показваше, че не очаква Ентренкин да говори доброжелателно за управлението.

— Вече трябва да приключваме — каза той. — Но преди това искам да благодаря за помощта на ФБР и особено на специален агент Спенсър. Ако във всичко това има някаква утеха, това е фактът, че гражданите могат да са спокойни — управлението ще продължава да изкоренява злото, независимо къде се крие то. Ние винаги ще поемаме отговорността за нашите служители, без да ги прикриваме, независимо какви са последствията. Надявам се, че добрите граждани на Лос Анджелес ще го запомнят и ще приемат искрените ми извинения. Надявам се, че добрите граждани на Лос Анджелес ще запазят спокойствие и ще реагират на тези изявления с чувство за отговорност.

Последните му думи бяха заглушени от скърцането на столове. Репортерите групово се насочиха към изходите. Трябваше да отразят събитието и да отидат на друга пресконференция.

— Детектив Бош?

Хари се обърна. До него се бе приближил Ървинг.

— Някакви проблеми с изявленията? От ваша страна или от страна на хората ви?

Бош внимателно изгледа заместник-началника. Смисълът на думите му бе ясен. „Само да предизвикаш вълнение, и лодката ти ще отиде на дъното — и ще повлечеш и други заедно със себе си.“ „Съгласявай се, за да се съгласяват с теб.“ Девизът на ФБР. Точно това трябваше да пише на полицейските автомобили. А не „Да пази и да служи“.

Бош бавно поклати глава. Искаше му се да стисне Ървинг за шията.

— Не, никакви проблеми — със стиснати зъби процеди той.

Заместник-началникът кимна и инстинктивно усети, че е време да си тръгне.

Хари видя, че изходите са свободни и закрачи натам с наведена глава. Чувстваше се така, като че ли всичко му е чуждо. Жена му, старият му приятел, неговият град сред тази самота му се стори, че започва да разбира за какво са си мислили накрая Кейт Кинкейд и Франки Щиън.