Майкъл Конъли
Хари (21)

21

Когато вкара количката с кашони в заседателната зала на заместник-началник Ървинг, вътре го очакваше изненада. Беше осем без петнадесет, събота сутрин. В стаята вече бяха дошли шестима агенти от ФБР. Изненадата беше водачът им, който се приближи до него с протегната ръка и усмивка на лице.

— Хари Бош! — възкликна агентът.

— Рой Линдел! — отвърна Бош.

Той остави количката до масата и стисна ръката му.

— Теб ли изпратиха? Какво стана с „Организираната престъпност“?

— Започна да ми доскучава. Особено след последния случай. Трудно е да се случи нещо интересно, не мислиш ли?

— Да.

Няколко години по-рано двамата бяха работили заедно по друг един случай. Бош и Линдел бяха започнали като врагове, но накрая в Лас Вегас, помежду им цареше взаимно уважение, което определено не се споделяше от институциите които представляваха. Хари веднага прие участието на Линдел в случая „Елайъс“ за добър знак.

— Слушай — каза Линдел, — мисля, че имаме няколко минути. Искаш ли да си вземем по едно кафе и да поговорим за положението?

— Чудесно.

Докато вървяха по коридора към асансьора, срещнаха Частейн, който се бе насочил към заседателната зала. Бош му представи Линдел.

— За кафе ли отивате? Идвам с вас.

— Не, недей — спря го Хари. — Трябва да си поговорим за някои неща… и не искам после да ги чуя от устата на Харви Бътън. Нали разбираш какво искам да кажа?

— Не зная за какво говориш, Бош.

Хари не отговори. Частейн погледна към Линдел и после отново към Бош.

— Е, няма значение — каза той. — И без това не искам изкуствени стимуланти.

Когато останаха сами във фоайето, Бош предупреди Линдел за Частейн.

— От него изтича информация. Снощи гледа ли Канал 4?

— Оная история с проститутките от Интернет ли?

— Да. За това знаеха шестима души. Аз, двамата ми партньори, Частейн, Карла Ентренкин и заместник-началник Ървинг. Гарантирам за партньорите ми и се съмнявам, че Ентренкин ще съобщи нещо лошо за Елайъс. С Харви Бътън е приказвал или Ървинг, или Частейн. Аз залагам на Частейн. Ървинг още от самото начало се опитва да запази нещата в тайна.

— Е, вярна ли се оказа историята?

— Изглежда, не. Не успяхме да открием връзка. Онзи, който се е раздрънкал, го е направил, за да окаля Елайъс.

— Ще го наблюдавам. Но сам знаеш, че понякога изтичането на информация не идва от очевидния източник.

Асансьорът пристигна и Линдел влезе вътре. Бош остана да стои навън, замислен за Ървинг и дали е възможно той да е източникът на информация.

— Идваш ли? — попита Линдел.

Хари влезе в асансьора и натисна бутона за третия етаж.

— Гледа ли новините сутринта? — попита го агентът. — Какво е положението в града?

— Засега нормално. Снощи имаше няколко пожара, но само толкова. Нямаше грабежи. Сега е спокойно. Утре би трябвало да вали. Може да е от полза.

Влязоха в кафенето, взеха си кафе и седнаха на една от масите. Бош си погледна часовника и видя, че е осем без пет. Той вдигна очи към Линдел.

— Е?

Линдел се засмя.

— Казвай какво ще правим. Ще разследваме ли случая или…

— Да. Имам сделка за теб, Рой. Добра сделка.

— Да я чуем.

— Ето какво. Ще те оставя да командваш парада. Искам само едно. Моят екип да се занимава с основния случай. Стейси Кинкейд. Ще вземем материалите по следствието и ще прегледаме всичко, което са свършили хората от „Грабежи и убийства“. После ще проверим материалите на Елайъс и ще започнем оттам.

Линдел присви очи, зачуден какво означава това. Бош продължи:

— Изглежда Елайъс е имал намерение тази седмица да докаже в съда, че Майкъл Харис е невинен. Щял е да назове името на истинския убиец и…

— Кой?

— Това е големият въпрос. Не знаем. Пазел го е в главата си, не в папките. Тъкмо затова искам този случай. Защото, ако е имал доказателства срещу някого, този някой е основният заподозрян в убийството при Ейнджълс Флайт.

Линдел погледна надолу към димящото си кафе и дълго мълча.

— Нещо ми прилича на адвокатски измишльотини. Обикновено перчене. Как би могъл да открие убиеца, след като вие не сте успели? Разбира се, ако убиецът наистина не е Майкъл Харис, както смятат всички ченгета и бели жители на този град.

Бош сви рамене.

— Даже да е грешал, даже да е имал намерение да назове някого само за заблуда, това би могло да е мотив за убийството му.

Нарочно не казваше на Линдел всичко — особено за тайнствените писма. Искаше агентът да си мисли, че екипът на Бош ще гони вятъра, докато ФБР ръководи действителното разследване.

— Значи ти ще се занимаваш с това, а аз ще преследвам лошите ченгета, това ли предлагаш?

— В общи линии. Частейн би трябвало да ти е достатъчен за начало. На първо място, той е най-запознат със случая „Черния войн“. Водил е следствието на вътрешния отдел. И…

— Да, но е оневинил всички по случая.

— Може да се е заблудил. Възможно е също да са му наредили да оневини всички.

Линдел кимна в знак, че разбира.

— Освен това вчера хората му трябваше да прегледат папките на Елайъс и да съставят списък. А аз току-що донесох още пет кашона с материали. Мисля, че всичко това ще ти е достатъчно.

— Ако наистина е достатъчно, защо ми предаваш тази част от следствието?

— Защото съм щедър по душа.

— Криеш нещо, Бош.

— Просто имам предчувствие, това е всичко.

— Подозираш, че доказателствата срещу Харис наистина са били подхвърлени, така ли?

— Не зная. Но нещо в случая не е наред. Искам да разбера какво.

— И междувременно ми лепваш Частейн и хората му.

— Да. Това е сделката.

— И какво да правя с тях? Ти току-що ми каза, че от Частейн изтича информация.

— Прати ги да пият кафе и се скрий някъде.

Линдел се засмя.

— Поне аз бих направил точно така — каза Бош и добави с по-сериозен тон: — Бих пратил двама да работят по Елайъс, а други двама по Перес. Нали разбираш, да се оправят с документацията, веществените доказателства, аутопсиите, резултатите от които и без това сигурно ще дойдат днес. Това би трябвало да запълни времето им и да ги разкара от пътя ти. Така и така ще трябва да пратиш някого да се занимава с Перес. Според нас, случайно се е озовала там. Но въпреки всичко ще се наложи да й обърнеш нужното внимание, иначе ако се стигне до съд, адвокатът ще пита защо Перес не е била проверена като основна цел на убиеца.

— Добре, добре. Ще трябва да проверим всички възможности.

— Точно така.

Линдел кимна, но не каза нищо повече.

— Е, ще сключим ли сделката? — настоя Бош.

— Да. Звучи ми добре. Но искам да зная какво правиш. Да поддържаме връзка.

— Естествено. А, между другото, един от вътрешния отдел е испаноезичен. Фуентес. Прати го да се занимава с Перес.

Линдел кимна и се изправи, като остави кафето си непокътнато на масата. Хари взе своята чаша.

Когато минаваха през приемната на заседателната зала, той забеляза, че адютантът на заместник-началника не е на бюрото си. Видя бележник, оставен върху попивателната, и пътьом го взе. Прибра го в джоба си и после влезе в залата.

Партньорите му и детективите от вътрешния отдел вече бяха там. Ървинг също. Помещението беше пълно. След кратко встъпление думата получи Бош, който информира новодошлите и заместник-началника за хода на следствието до този момент. Пропусна подробностите за посещението в апартамента на Реджайна Лампли и го представи така, че да изглежда без значение за случая. Не спомена също за разговора си с Фращш Шиън. Когато свърши, той кимна на Ървинг, отстъпи до стената и се облегна на дъската за съобщения, която заместник-началникът навярно бе наредил да поставят за детективите.

Ървинг започна да говори за политическото напрежение около следствието. Той отбеляза, че за същия ден са насрочени протестни демонстрации пред полицейските участъци в Саутенд и пред центъра „Паркър“. Тази сутрин градският съветник Ройъл Спаркс и преподобният Престън Тъгинс трябвало да гостуват на местно телевизионно предаване, наречено „Разговор за Лос Анджелес“. Предишната вечер началникът на полицията се срещнал с Тъгинс и други църковни лидери от Саут Сентръл, за да настои да призоват към спокойствие от амвона по време на сутрешната си проповед.

— Седим върху барутен погреб — каза Ървинг. — И единственият начин да избегнем взрива е бързо да решим случая по един или друг начин.

Докато говореше, Бош извади бележника и започна да пише. После се огледа наоколо, за да се увери, че всички погледи са отправени към заместник-началника и тихо откъсна горния лист. Пресегна се и го закачи с кабърче на дъската, после бавно и небрежно се отдалечи от нея. В адресираното до Частейн съобщение пишеше: „Обади се Харви Бътън и благодари за услугата. Каза, че пак ще позвъни.“

Ървинг завърши изложението си с бележка за информацията по Канал 4.

— Вчера някой в тази стая е съобщил вътрешна информация на телевизионен репортер. Предупреждавам ви, че повече няма да допуснем такова нещо. Само да се повтори и следствието ще се обърне срещу самите вас.

Той плъзна поглед по лицата на детективите от полицейското управление, за да се увери, че са го разбрали.

— Добре, това е всичко — каза накрая заместник-началникът. — Сега ще ви оставя. Детектив Бош, агент Линдел? Бих искал по обяд да ме информирате за хода на следствието.

— Няма проблем, господин заместник-началник — каза Линдел, преди Бош да успее да отговори. — Ще бъда при вас по обяд.

Петнадесет минути по-късно Бош отново вървеше по коридора към асансьорите. Едгар и Райдър го следваха.

— Къде отиваме, Хари? — попита Едгар.

— Ще работим в холивудския участък.

— Какво? И какво ще правим? Кой ще командва парада?

— Линдел. Сключих сделка с него. Той ще командва парада, а ние ще правим нещо друго.

— Това ме устройва — отвърна Едгар. — И без това тук има прекалено много агенти и шефове.

Бош стигна до асансьорите и натисна бутона.

— Какво точно ще правим, Хари? — попита Райдър.

Хари се завъртя и ги погледна.

— Ще започнем наново — отвърна той.