Майкъл Конъли
Хари (1)

1

Думата прозвуча странно в устата му, сякаш изречена от някой друг. Гласът излъчваше такава настойчивост, каквато Бош не познаваше. Обикновеното „ало“, което беше прошепнал в слушалката, бе изпълнено с надежда, почти с отчаяние. Но от другата страна не му отвърна гласът, който очакваше да чуе.

— Детектив Бош?

За миг се почувства глупаво. Дали другият бе усетил вълнението му.

— Обажда се лейтенант Майкъл Тълин. Бош ли е? Името не му говореше нищо и на мястото на инстинктивната тревога нахлу ужас.

— Да, Бош. Какво има? Какво се е случило?

— Разговаряйте със заместник-началник Ървинг, моля.

— Моля…

От другата страна се чу изщракване, последвано от тишина. Бош си спомни кой е Тълин — адютантът на Ървинг. Той застана неподвижно и зачака. Огледа се наоколо — в кухнята светеше само лампата над печката. Бош задържа слушалката до ухото си с една ръка, а с другата притисна корема си, свит от уплаха. Хвърли, поглед към светещите цифри на часовника. Наближаваше два. Пет минути, откакто за последен път беше поглеждал часа. „Нещо не е наред — трескаво си помисли Бош. — Обикновено не го правят по телефона. Чукат на вратата ти. И ти го казват право в лицето.“

— Детектив Бош?

— Къде е тя? Какво се е случило?

Отново миг на мъчително мълчание. Бош чакаше, затворил очи.

— Моля?

— Просто ми кажете какво се е случило с нея? Искам да кажа… жива ли е?

— Детектив, не съм сигурен, че разбирам за какво говорите. Обаждам се, защото трябва колкото е възможно по-скоро да събера екипа си. Нужен сте ми за специална задача.

Бош отвори очи и погледна през кухненския прозорец към потъналия в мрак каньон, на ръба на който бе кацнала къщата му. Погледът му се плъзна надолу по склона към магистралата и после нагоре към светлините на Холивуд, изсечени на фона на прохода Кахюенга. Зачуди се дали всяка една от тях не означава, че някой е буден в напразно очакване. Видя и собственото си отражение. Изглеждаше уморен. Можа да различи тъмните кръгове под очите си.

— Имам задача за вас, детектив — нетърпеливо повтори Ървинг. — В състояние ли сте да я поемете или…

— Да. Просто за миг се обърках.

— Е, съжалявам, ако съм ви събудил. Но би трябвало да сте свикнал с това.

— Да. Няма проблем.

Бош не му каза, че не го е събудил и че е обикалял из мрачната къща, и е чакал.

— Тогава да действаме. Ще пием кафе тук, на самото място на престъплението.

— Какво престъпление?

— Ще разговаряме, когато пристигнете. Не искам повече да се бавим. Съберете хората си. Кажете им да дойдат на Гранд Стрийт между Трето и Четвърто Авеню. На върха на Ейнджълс Флайт. Знаете ли къде е?

— На Бънкър Хил, нали? Но не разбирам…

— Ще ви обясним, когато пристигнете. Ако съм още долу, елате да разговаряте първо с мен.

— Ами лейтенант Билетс? Тя би трябвало…

— Ще й бъде съобщено за случилото се. Губим ценно време. Това не е молба, а заповед. Съберете хората си и елате тук. Ясен ли съм?

— Напълно.

— Чакам ви.

Ървинг затвори. Бош остана неподвижен за миг, притиснал слушалката до ухото си. Чудеше се какво става. Ейнджълс Флайт бе къса релсова линия, водеща до Бънкър Хил — далеч извън периметъра на холивудския отдел „Убийства“. Ако Ървинг не можеше да се справи поради пренатовареност или недостиг на персонал, ако случаят се смяташе за изключително важен, или пък медиите бяха прекалено чувствителни към проблема, щяха да го прехвърлят на отдел „Грабежи и убийства“. Фактът, че заместник-началникът на полицията е на работа в събота, и то преди зазоряване, предполагаше последната възможност. Питаше се обаче защо вместо ГУ, вика екипа на Бош. Нямаше никаква логика.

Отново погледна към тъмния каньон и затвори телефона. Пушеше му се, но беше издържал цяла нощ без цигари. Нямаше да се предаде накрая.

Облегна се на кухненския плот, сведе очи към телефона и натисна бутона за автоматично избиране, който щеше да го свърже с апартамента на Кизмин Райдър. След това щеше да позвъни на Джери Едгар. Изпитваше облекчение, което не искаше да признае. Все още може и да не знаеше какво го очаква на Ейнджълс Флайт, но поне със сигурност щеше да го откъсне от мислите за Елинор Уиш.

Бодрият глас на Райдър отговори след второто позвъняване.

— Киз, тук е Хари — каза той. — Чака ни работа.