Елъри Куин
Последният удар (14)

Глава тринадесета
Единадесета вечер: събота, 4 януари 1930 година

в която доктор Дарк дава на Джон съвети, нямащи отношение към медицината, а с Кръстния Знак куклената къщичка най-после е завършена — или не?

През нощта силно застудя и това ободри всички; Даже Джон успя два пъти да се усмихне на това, че Ръсти се грижи за него по време на закуската като квачка: нали дясната му ръка беше hors de combat^[1] и той имаше нужда от странична помощ. Никой не споменаваше за вчерашния зловещ зъб и не споделяше съображенията си какъв още дяволски номер трябва да се очаква за днес. Частично това подобряване на общото настроение може да се обясни — помисли си Елъри — с предчувствието, че подаръците почти не секваха. Беше сутринта на единадесетия ден от почивката им и тъй като до края оставаха само тридесет и шест часа, на всички им се струваше, че даже и лейтенант Луриа може да бъде вразумен.

— Ако ли не — каза мрачно Роланд Пейн — незабавно започвам да давам юридически консултации — безплатно.

— Според мен нещата не са чак толкова лоши — каза Мариус Карло. — Заради тази история аз ще изтърва още едно предаване на Дамрош тази вечер.

И той решително предупреди, че на всеки, който настрои приемника на „И Ей Еф“ в девет вечерта, предоставя правото да си избира оръжието на разсъмване в неделя.

Хуморът беше грубоват, но, както отбеляза на Дан 3. Фримън мистър Гардинър с половин глас, тази шега имаше едно безспорно предимство — яснота.

И така, денят започна добре. И тъй като, съдейки по всичко, Валентина и Мариус се бяха съгласили да приберат ноктите си, добросърдечната обстановка обещаваше да се задържи. Елен се въодушеви дотолкова, че като обедини усилията си с мисис Янсен и Фелтън, организира печено по виенски. Обядваха на чист въздух, в гората, край превъзходен огън — овъглявайки кренвиршите, превръщайки пържолите в подметки, под цвърченето на пържещия се лук, измъквайки от пепелта цъфналите картофи, поглъщайки кварти горчиво кафе — изобщо, повеселиха се чудесно.

Даже следобедната визита на лейтенант Луриа не развали деня. Лейтенантът се осведоми за бележките и подаръците, но с такъв вид, сякаш това нямаше абсолютно никакво значение; после не особено активно проведе по още един рунд преговори с всеки, а накрая заяви, че ако не се случи нещо непредвидено, ще им бъде разрешено да си заминат в понеделник или във вторник. Всички завикаха Ура!

Елъри тихо каза на Луриа:

— Натъкнахте ли се на нещо?

Докато поднасяше запалената клечка към цигарата си, полицаят се замисли за част от секундата.

— Откъде го измислихте, Куин?

— Мен са ме откърмили с оръжейна смазка, а първите си зъбки съм точил на полицейска палка. Какво сте узнали?

— Е, някои неща.

— За покойника?

— Още не сме сигурни.

— Но кой е бил той? — запита Елъри нетърпеливо.

— Когато сме сигурни, ще ви съобщя.

— А какво още?

Луриа поклати глава.

— Не съм сигурен, че идентифицирането в крайна сметка ще ни даде нещо. Съществуват определени възможности, ако този мъж се окаже действително онова, което смятаме, но… — той сви рамене. — А, по дяволите, все едно само по предположения не можем да арестуваме никого. Нямаме никакви доказателства, за да свържем някого от присъстващите тук пряко с убийството на стареца.

— Значи вие сериозно смятате да пуснете всички?

— А какво друго ми остава да направя? — Луриа гледаше към Елъри през дима на цигарата. — От всички тези картички и кутии оформя ли се нещо?

— Не — каза лаконично Елъри.

— Мислите ли все още, че това е свързано с убийството?

— Да. Тоест не го знам със сигурност, но според мен е така.

— Ако го изясните, звъннете ми. — Лейтенант Луриа тихо, но изразително изруга. — Върви ми както винаги — да водя дело, което по-скоро е за психиатър.

— А пък на мен как ми върви — измърмори Елъри, — ох, как ми върви!

 

 

Доктор Дарк почука на вратата на спалнята.

— Джон.

— Кой е там?

— Сам Дарк. Мога ли да вляза?

— Разбира се.

Шишкото отвори вратата и влезе. Джон лежеше на кревата, а Ръсти седеше до него с разтворена книга на коленете.

— Привет! — каза докторът. — Как се държи пациентът ми?

— Съвсем не лошо за такъв отвратителен характер — каза Ръсти. — Хленчи, но поспа, а сега си лежи, слуша Додсуърд макар и не без ехидни коментари.

— Люис би трябвало да пише на тоалетна хартия — промърмори Джон. — Че и Драйзър също.

— Додсуърд? А, новата му работа — каза доктор Дарк. — Не съм стигнал още до нея. Не знам, Джон, неговият Ъроусмит общо взето ми харесва. Как е китката?

— Благодаря, боли. Вие какво, доктор Дарк, да не сте се хванали с машинации по медицинските застраховки? Напъхахте ме в кревата с изкълчена китка.

— Нали те пуснах на пикника. При това си в леглото не заради изкълчването. Със сътресенията не се шегуват.

Дебелият лекар погледна към Ръсти.

— Скъпа, ако нямате нищо против…

Ръсти стана.

— Аз пак ще се върна, мили.

— Хубава работа! — каза Джон. — Че аз не се изчервявам, когато ми разголват китката.

— Отношенията между лекаря и болния са нещо интимно — доктор Дарк смигна на Ръсти. — Това няма да отнеме много време.

— Надявам се, че с вас няма да бъде толкова противен, както с мен — Ръсти целуна Джон по байроновския кичур и излезе.

— О кей, доктор Сам, само по-бързо. Ей! — Джон се повдигна. — Защо заключвате вратата? Що за преглед се каните да правите?

Доктор Дарк опря огромния си гръб на вратата. Веселието от погледа му изчезна напълно.

— Джон, искам да поговоря с теб.

Джон се загледа в него с недоумение. После легна по гръб и покорно впери очи в тавана.

— Като мъж с мъж, така ли?

— А какво лошо има в това? — дебелакът се доближи до леглото и застана пред него, като гледаше младия поет от горе на долу.

— Предполагам, че така е по-добре, отколкото като мъж с момченце — Джон лениво изви глава. — При вас с Артър има тенденция да забравяте, че аз вече не съм сополиво момченце. Ето как кръговратът на времето носи своето отмъщение — това е от Дванадесета нощ. Думи на сър Лич, между другото той там говори за дузини, да ни пази Господ от тях. А е минало повече време, отколкото ви се струва.

— Да — каза доктор Дарк. — Именно. Не би ти попречило да го запомниш.

Джон го изгледа.

— И какво трябва да означават тези думи?

— Джон — дебелакът се поколеба. — Знам те от бебе. В известен смисъл съм помагал да те отгледат. Струва ми се, че винаги съм се смятал за нещо като твой чичо. Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?

— Това за брака с Ръсти ли? — Джон се усмихна. — Нали ви казах още в началото на ноември, в същата вечер, в която казах и на чичо Артър — готов съм да съблюдавам този обет с истинско благочестие.

— Ти знаеш прекрасно, че нямам предвид това. Джон, погледни ме. Не, право в очите.

— Проверка на очите за добродетелност? — Джон пак се усмихна. — Мислех, че това е потънало в Лета заедно с пояса на целомъдрието. Така или как?

Доктор Дарк каза унило:

— Джон, известни са ми намеренията ти относно мистър Фримън и мистър Пейн.

— А, това ли било? — в гласа на Джон нямаше смущение, а само учудване и раздразнение. — И какви били моите намерения?

— Смятам, че не е необходимо да говоря за това на глас.

Джон отново се зае да разглежда тавана.

— Значи са се разприказвали. Неправилно съм ги преценил.

— Те не са ми казали нищо.

— Тогава къде сте чул тези басни?

— Има ли значение?

— Може би — спокойно отговори Джон. — Колко бързо се разпространява тази клюка? Кой още знае за това?

— Не знам — каза доктор Дарк. — Струва ми се, че малко хора. Но работата не е там, Джон, а в това, че ти сам си копаеш яма. Това е съвсем сигурно.

— Доктор Сам — започна Джон.

— Знам, можеш да ми кажеш да не си пъхам носа в чужди работи. Ти имаш такова право, но се надявам, че няма да се възползваш от него.

Джон мълчеше.

— Жалко, че не съм проповедник. Лекарят обикновено просто няма време за всякакви увъртания. Джон, аз не знам защо ти правиш това, но само че не трябва. Не започвай живота си с това да притискаш хората до стената. Такива хора като Фримън и Пейн, които въпреки слабостите си сами са си пробили път, няма да позволят да ги катурнат. Още си твърде млад, за да го разбереш. В отговор те така ще те катурнат! Помислил ли си за това?

— Доктор Сам — каза Джон, — аз не знам за какво вие, дявол да го вземе, ми говорите. Ще ми преглеждате ли ръката или не?

Доктор Самсон Дарк изгледа лежащия Джон с дълъг поглед. После той отиде към вратата, отключи я и излезе тихо.

 

 

Когато вечерта доктор Дарк нахлу в хола няколко минути след като беше тръгнал да си ляга, на Елъри не му се наложи да напряга зрението си, за да види коледната кутия в ръцете му.

— Току-що открих това на бюрото си.

Когато пое пакета, Елъри си зададе въпроса каква ли роля трябва да я изиграл докторът през деня, за да бъде удостоен вечерта с тази съмнителна чест. Но месестите устни на доктора бяха плътно стиснати и Елъри разбра, че е безполезно да го разпитва. Той отнесе кутията към дългата маса и разкъса в тишината червено-зелената обвивка. Имаше я и познатата картичка със Санта Клаус и надпис За Джон Себастиан. Елъри отбеляза автоматически, че са използвали все същата машинка.

Бялата кутийка беше от най-малките сред останалите. Обаче стихчетата на бялата картичка бяха по-скоро от дългите:

В единайстата коледна нощ

аз изпращам ти, гълъбче мое,

най-загадъчния Знак

/Не разбираш ли го пак?/

На Стълбчето Знак —

и за безплътност Знак.

Обратната страна на картичката беше празна. Подаръкът представляваше малко стълбче за знаци. Състоеше се от дървена стойка, оцветена с кафява боя, на върха й беше закована малка бронзова скобичка. От скобичката висеше малка овална дървена табелка с назъбени краища, в селски стил и също боядисана в кафяво. На табелката с червена боя беше грубо наплескана буквата X.

— Какво пък, оформя се уютно малко гнезденце — каза Джон. — Как мислите, това всичко ли е или утре ще изпратят и пощенска кутия?

— Според мен това е последно — изсъска мисис Браун. — Не ме питайте защо. Просто го чувствам.

— Според мен това е глупост — каза Мариус Карло, — и да върви по дяволите. Я ми капни, Джон — за Остермур.

— X — произнесе замислено мистър Гардинър. — Гръцката буква хи, първата буква на името Христос. Символ на Христа.

Елъри го погледна.

— Знаете ли, не помислих за това. Но според мен това означава друго. За безплътност знак — нали така се казва в картичката?

— За безплътност? Да не е за Свети дух? — изказа предположение Дан Фримън.

— Богохулство — измърмори епископалният свещеник. — Цялата тази история е възмутителна.

— Не — отговори Елъри на Фримън.

— Тогава за каква безплътност! — извика Ръсти.

— В ерата на Контрабандния Алкохол, Грабежите и Бетонните Кимона — каза Елъри — X обикновено означава място на картата, а безплътният дух е онова, което се появява на масата в най-близката морга. Приблизително толкова изискано, както и рекетът по чикагски.

— Прелестно — каза Джон, — и всичко се свежда до това, че в тази къща ще ме убият.

— Не говори така, Джон! — възкликна Ръсти.

Артър Крейг прекрачи към нея, гледайки сърдито възпитаника си.

— Съвършено не сте прав, мистър Куин — каза мисис Браун със страх. — За безплътност знак се отнася за самия подател. А този знак е тук, буквата X, тоест неизвестното. Някой, отишъл в другия свят, се опитва да влезе в контакт с Джон. Има такива призраци, които нямат облик или са го загубили и те са обречени да бъдат приковани към материалния свят, докато не намерят своето аз.

Тя продължи в същия дух, а останалите мълчаливо и раздразнено я слушаха.

Елъри въобще не я чуваше. Той си мислеше: Сега са налице дванадесет подаръка в единадесет кутийки. Утре ще е дванадесетата — и последната. И колко ще станат тогава?