Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (67)

Да разберем ранното детство

„Рийдърс Дайджест“, юни 1979 г.

ВИРЖИНИ АНРИ: Да започнем с проблемите на най-ранното детство. Как според вас трябва да се отнасяме към новороденото?

ФРАНСОАЗ ДОЛТО: Още от раждането пеленачето се нуждае от гласа, мириса и допира на своята майка. Затова насърчавам младите майки да кърмят детето си или ако това е невъзможно, да го притискат към себе си и да му говорят по време на храненето с биберон. Освен това майките трябва редовно да носят детето си до четири-петмесечна възраст в някоя от онези платнени раници-кенгуру например, които му позволяват да е близо до нейното тяло, докато тя върши домакинската си работа или пазарува. Това възвръща на бебето успокояващия ритъм на майчиното тяло от времето, когато тя се е разхождала навсякъде заедно с него в корема си.

В. А.: Работещите жени често се притесняват от необходимостта да поверят двумесечното си бебе на бавачка или на ясла. Има ли начин да подготвим детето за тази раздяла?

Ф. Д.: Най-важно за бебето е да осигурим приемственост на хората, които се грижат за него. Майката трябва някак „да се всели“, „да омайчини“ мястото, където детето скоро ще прекарва дните си. За тази цел би било добре тя да посети избраната бавачка няколко пъти, по възможност заедно със съпруга си: така постепенно бебето ще свикне с новото присъствие, миризма и глас. По този начин вече няма да има деца, доставени и приети в яслата като колетна пратка. А най-добре в крайна сметка би било да има детски ясли към всяко предприятие: достатъчно е голямо помещение, където майките могат да оставят децата си под наблюдението на една или повече бавачки и да отиват да ги нахранят и да поиграят с тях по време на почивката.

В. А.: Каква е ролята на бащата в самото начало на живота на детето?

Ф. Д.: Бащата, който обикновено е извън дома заради работата си, трябва да присъства в думите на майката. Тя трябва да говори на детето за баща му, като го нарича „твоят татко“, а не просто „татко“ или по име. По същия начин бащата трябва да казва „твоята майка“ и да нарича детето „моят син, моята дъщеря“ заедно с имената им. Малките имат нужда баща им да се занимава с тях. Все по-често се срещат бащи, които хранят бебетата с биберон или ги преобличат.

В. А.: Появата на второ дете обикновено предизвиква бурна ревност у първородното на възраст между осемнадесет месеца и пет години. Как можем да я избегнем?

Ф. Д.: Тази ревност е неизбежна. В повечето случаи родителите представят появата на бебето като добра новина, но новодошлото поставя първото пред голямо изпитание: за пръв път някой от неговото обкръжение е по-малък и всички, изглежда, се интересуват повече от него. Следователно то трябва да бъде предварително предупредено: „Ще имаме бебе, но трябва да знаеш, че бебетата плачат непрекъснато и още не може да се играе с тях. Впрочем не се безпокой, не ти ще се грижиш за него.“

Защо трябва да направим това? Защото детето се опитва да подражава на всички, от които се възхищава. Ако майката и бащата очевидно обожават бебето, първородното се изкушава да го възприеме като модел и да изпадне в така наречената „регресия“. Случва се отново да започне да се подмокря, да поиска биберон, да отказва да ходи или да напада бебето. Така изразява своето страдание и объркване.

В. А.: Но след като бебето вече се е появило на бял свят, как трябва да се отнасяме с по-голямото?

Ф. Д.: Трябва да насърчаваме първородното да не се занимава с бебето. „Това е работа на майките и татковците, трябва да му се каже. Когато станеш татко (майка), ще се грижиш за твоето бебе.“ Трябва да го подкрепяме в неговото развитие, като му внушим, че на същата възраст той е бил още по-сладък от малкото, и това може да направи бащата, някоя леля или баба. Ако първородното е момче, тези думи трябва да му бъдат казани от мъж. Баща му например ще му каже: „Ела сега ние, мъжете, да се разходим. Ти си голям и ще оставим майка ти да се грижи за бебето.“ Добре е също да насърчаваме голямото да играе с деца на неговата възраст. Постъпвайки по този начин, установяваме изненадващи неща: познавам деца на по-малко от две години, които приемат такива думи със забележителна бързина — в единия случай за осем дни — и се идентифицират с бащата или с възрастния, който се е заел с тях.

В. А.: Все пак в началото може да има агресивно поведение към новороденото. Как да постъпим?

Ф. Д.: Преди всичко не трябва да му се караме грубо. И без това детето вече е достатъчно смутено от извършеното! Трябва да го дръпнем настрана и да му обясним спокойно: „Виж се колко си силен, а твоето братче (сестриче) е съвсем мъничко и слабо, точно като теб, когато беше малък. Като порасне, ще си играете заедно, но няма смисъл сега да го хапеш.“

Съществува обаче и обратната опасност, която бих искала да посоча: ако първородното е над пет-шест години, то често иска да се грижи за бебето повече от майка си или баща си. За него обаче би било пагубно, вместо да живее, играе и расте сред връстниците си, да се превърне в малка майка или малък баща. За бебето също е много лошо, защото така ще има двуглава и двугласова майка.

В. А.: Как да приучим детето да не се цапа?

Ф. Д.: Искате да кажете на задържане? Не съществува такова обучение. То идва от само себе си, но едва когато централната нервна система е напълно изградена — някъде около две, две и половина години, по простата причина че всички бозайници могат да се задържат, включително и човешкото дете. Единственото нещо, на което можем да го научим, е „цивилизованото задържане“, с други думи — правилното място, където трябва да се изходи.

Децата, които не тормозим непрекъснато с въпроса за пишкането и акането, сами ще пожелаят да правят като възрастните приблизително на двегодишна възраст. Те сами се интересуват: „Какво ще правиш на това място? И аз искам да отида.“ Тогава им отговаряме: „Разбира се, че можеш да отидеш, ето го и гърнето.“ Преди тази възраст е напълно безсмислено да изискваме от детето да не се цапа.

В. А.: А по отношение на храненето препоръчвате ли същото свободно отношение?

Ф. Д.: Задължително. Има нещо перверзно в това да насилваме детето да яде, когато не е гладно. Едва на седемгодишна възраст ритъмът на децата горе-долу се доближава до този на възрастните. Освен това има деликатни периоди, в които детето не се храни. Например, когато открива ходенето, то няма абсолютно никакво желание да губи време за ядене, защото е напълно погълнато от удоволствието на своето откритие. Трябва просто да му говорим и да му обясним, че разбираме какво преживява: „Толкова си доволен, че можеш да ходиш, че чак не искаш да ядеш, но да знаеш, че ако много огладнееш след малко, има мляко и сирене. Трябва само да кажеш.“

В. А.: А по отношение на съня?

Ф. Д.: Трябва да бъдем способни на същата гъвкавост. Важно е мястото за спане на детето да е обзаведено по начин, който му позволява да си легне веднага щом почувства необходимост. Решението би било да поставим матрак направо на земята или леснодостъпно легло.

Все пак да внимаваме. Родителите трябва да могат да кажат на детето: „Сега си отивай в стаята. Можеш да играеш, да четеш и си легни, когато ти се приспи. Ние обаче имаме нужда от спокойствие.“ В това се състои целият проблем за свободата в обществото, който е толкова объркващ за родителите: да зачиташ детето означава да го приобщиш към живота на възрастните, но означава още да го научиш и то на свой ред да ги уважава.

В. А.: Как да го научим например да подрежда стаята си?

Ф. Д.: Преди четиригодишна възраст детето обича да слага предметите по земята, навсякъде около себе си и на своя височина. След като заспи, можем, разбира се, да подредим. Някои деца обичат да заспиват с определена играчка. Защо не?

Между четири и шест години можем да го въведем в подреждането не само на собствената му стая, а като му предложим например: „Ще ми помогнеш ли малко да разтребим?“ И докато то подрежда едно-две неща със своя скорост, ние ще раздигаме останалите.

В. А.: Коя е най-подходящата възраст да дадем детето в детска градина?

Ф. Д.: Детската градина е от полза за детето едва когато то започне да се занимава самостоятелно със себе си — да говори на мечето си и свободно да играе с другите деца. С изключение на някои много будни малчугани, смятам, че две години и половина е прекалено ранна възраст да се ходи на детска градина, особено за единствени деца, но не е прекалено рано майката да го пуска ежедневно да общува с други деца. Ако на тригодишна възраст детето знае своите имена, възраст и адрес, ако може що-годе да се облича само — това ми се струва добра възраст за тръгване на детска градина. Впрочем и то също го иска.

Детето трябва да е придобило самостоятелност над собственото си тяло, което не е въпрос на възраст, а на степен на развитие.

В. А.: Трябва ли да отглеждаме по различен начин момчетата и момичетата?

Ф. Д.: Те сами се отглеждат различно. По биологични причини нямат едни и същи възприятия за света. Това, което трябва да направим още отрано, е да им посочим половата разлика и да им внушим гордост от техния собствен пол. Но по отношение на играчките или домашните задължения, които им даваме, не трябва да има никакво разграничение: можем да дадем на момченцето кукла, ако пожелае, така както и камионче на момиченцето, което го поиска.

В. А.: Какво трябва да правим с деца, които извършват дребни кражби — близалки, моливи, книги и др.?

Ф. Д.: Присвояването е нещо много сериозно, дори сред най-малките, но за съжаление доста родители не му обръщат внимание. Понякога детето не прави разлика между своето и чуждото, но това все още не е кражба. В този случай то се оставя да му вземат играчките със същото удоволствие, с което взема чуждите. Важна част от възпитанието представлява да го научим от най-ранна възраст да пази онова, на което държи; да дава, ако пожелае; да може да поиска и никога да не присвоява.

Как да постъпим, ако в магазина детето вземе някакъв предмет, без да си признае? Със сигурност не трябва да му крещим, нито да го напердашим, но още по-малко — да си затворим очите! Трябва да му говорим и просто да му обясним как стоят нещата: „Близалката, която си взел от този продавач, той я е платил. Представи си, че всеки ден десет-двадесет момченца като теб открадват по една близалка. Тогава той как ще се справи, как ще изхранва семейството си? Затова сега ние с теб ще му върнем тази близалка или ще му я платим.“ Важното е детето винаги да има възможност да каже какво му се иска, без непременно да го върши.

В. А.: Бащите в семейството често отсъстват от къщи. Как да помогнем на детето да преживее раздялата?

Ф. Д.: Преди всичко не трябва да се страхуваме да му говорим за това. Майката трябва да каже, че не обича да е разделена от съпруга си и че баща му също е лишен от семейството, което му липсва. Трябва да му обясним защо се налага това. Баща, който често пътува, ми разказа, че се стараел да изпраща на децата си снимки от работното си място. Други пък никога не се връщат без малки подаръци.

В. А.: По отношение на сексуалното възпитание как можем да улесним задачата на родителите?

Ф. Д.: Въпроси на тази тема винаги започват да бъдат косвено задавани след три-четиригодишна възраст. За да задоволим любопитството на детето, е добре да използваме поводи от ежедневието. Например, когато срещнем бременна жена: „Знаеш ли, че майката носи бебето в корема си, преди да го роди? А знаеш ли кой е посадил семенцето на бебето в нейния корем? Таткото на бебето. Ще видиш, че след няколко седмици тази госпожа вече няма да има голям корем, а ще бута количка с бебе в нея.“

Само не му разказвайте нелепи истории за пеперудки и щъркели, а истината! Така или иначе, децата я научават, а тогава ще се запитат защо сте ги лъгали — и край с тяхното доверие.

В. А.: А какво трябва да правим, ако въпросите станат поточни, като например: „Как се правят бебетата?“

Ф. Д.: Това зависи от зрелостта на детето. Повечето са неспособни да разберат анатомичните подробности, но за тези, които могат, думите съществуват, трябва просто да ги намерим. За предпочитане е майките да говорят на момичетата, а бащите — на момчетата.

В. А.: Ако се опитате да обобщите с едно изречение основния принцип, който трябва да ръководи родителите, какво бихте им казали?

Ф. Д.: Да разбират детето, да го зачитат и да го подготвят за живота. Това също е начин — истинският начин — да го обичат.