Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (53)

Да придадем стойност на съня

В периода, когато в детския живот преобладава мускулната дейност, от прохождането до възрастта на смислените разсъждения (пет-седем години), сънят може да изглежда като прекратяване на заниманията, от което детето иска да се измъкне. Тогава някои децата отказват да спят или се опасяват от изпадането в сън. Струва им се, че не е хубаво да се спи, че не е „достойно занимание“. Ако детето смята така, това не означава, че непременно го е чуло от възрастните. Може да се чувства потиснато, когато му се казва: „Заспивай!“ Има много деца с отличен сън, които заявяват на всеослушание, че никога не заспиват, и добавят с гордост: „Освен това, дори да заспя, аз спя с отворени очи!“

Така децата изобретяват всякакви подсигурителни техники, за да преодолеят чувството на потиснатост или вина. Те се отдават на приспивателните церемонии, за които Гезел твърди, че са добри за спазване, но не са много майките, които биха намерили време за тях. Хубаво е да подготвим детето за спане, да го преоблечем за нощта, да му кажем „лека нощ“ няколко пъти, ако е необходимо, и да го оставим да поиграе с думите: „Когато се умориш, ще си легнеш и ще си починеш добре.“ Понякога то заспива, докато си играе. Ако все пак заспиването се проточи твърде дълго, тогава идва таткото и казва: „Стига толкова, мама вече има нужда от почивка.“ Идентификацията с възрастния, който спи, помага на детето да придаде стойност на съня и да заспи спокойно.