Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (50)

Спокойствие в обкръжението

Състоянието на сън прави човека в по-голяма степен неврологично зависим от обкръжението. Затова и хипнозата например се осъществява по-лесно върху спящ субект.

Същото се отнася и за детето: да се караме, докато то спи и не разбира причините за неразбирателствата, предизвикали свадата, е още по-лошо и от това да го правим, докато е будно. Тогава то всъщност няма възможност да се занимава с нещо друго или, ако е по-голямо, да разбере по свой начин и да си даде свое собствено обяснение. Насън то може единствено да понася пасивно тази напрегната атмосфера, на която е подложено в много по-голяма степен, отколкото в будно състояние, особено преди тригодишна възраст, и особено ако каращите се са възрастните, от които материално и емоционално зависи неговият живот, т.е. майка му и баща му, или хората, които се грижат за него.

Например такъв беше случаят с дете на десет дни, което не можеше да спи дълбоко в присъствието на определена жена, която се грижеше за него, и обратно — спеше дълбоко в дните, когато я няма. Установихме, че тази жена изживява огромна тревога и е обладана от натрапливи мисли, свързани с кражби. Независимо от шумните влизания и излизания на хората от семейството, детето не усещаше никакво смущение и спеше спокойно и дълбоко, докато единствено в присъствието на тази тревожна жена, обсебена от потискащи чувства, то също изпитваше безпокойство, сякаш бе сраснало с нея и включено към нейната нервна система. Когато тя си тръгна, детето възстанови своя нормален сън.

Разбира се, децата са в различна степен чувствителни към обстановката и нервната връзка с околните. Когато обаче установим, че детето не спи добре, трябва първо да потърсим кой в неговото обкръжение е напрегнат и доколкото е възможно, да му спестим контактите с този тревожен човек. Но ако самата майка на детето е тревожна, трябва да го държим възможно най-дълго на спокойствие, докато спи, и то в друга стая. Трябва да отбележим, че шумните действия на децата и околните в семейството не пречат на пеленачето; онова, което наистина му пречи, е нечия тревожност.

Преди всичко дете на тази възраст не трябва да спи в спалнята на родителите, защото е неспособно да понесе такова нервно напрежение. Пеленачето е вкопчено в майка си като същинска пиявица. То се нуждае от добра майка и дойка, която да се грижи предимно за него. Следователно ревнува от баща си и усеща тази ревност още преди да я е проумяло и именно защото не може да я разбере. Затова трябва да го сложим ако не в собствена стая, то поне в стаята на по-големите братя и сестри, където ще спи много по-добре. Ако такова решение също е невъзможно, по време на интимни отношения между родителите неговото креватче трябва все пак да бъде избутано навън. Ако и това е невъзможно и се налага да бъде спящ или буден свидетел на интимния живот на родителите си, трябва да знаем, че такова дете се нуждае в по-голяма степен от другите от това да бъде зачитано в своите ритмични утешителни действия, както и по-рано от останалите да бъде просветено за истинския смисъл и значение на чувствеността и сексуалността. Имам предвид, че неговото възпитание трябва да бъде много по-освободено от това на деца, отгледани на спокойствие и в атмосфера, която не им налага да споделят под хипноза вълнения, надхвърлящи по нервна интензивност техните възможности за отзвучаване, или такава, която изкуствено предизвиква нервна възбуда на афективно и чувствено равнище, надхвърляща съответното за възрастта им развитие.