Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (44)

Ако пожелае — ще го научим, ако не — ще продължим да му сменяме пелените.

Важното е никога да не казваме на детето: „Фу, колко е мръсно!“ Когато е напълнило пелените, възрастният, разбира се, ще усети по миризмата. Ако то нищо не споменава, няма да уточняваме, но ако отбележи разликата между пишкането и „акото“, което обикновено се случва около четиринадесет-петнадесет месеца и най-късно до осемнадесетия месец, тогава ще кажем: „Той се е изпишкал, той се е изакал.“

Ако детето говори за миризмата, ще говорим заедно с него, но без никаква отсянка на заклеймяване или отсъждане на морални и естетически оценки. Просто трябва да му обясним, че това са отпадъци — изпражненията не служат за нищо и се отделят не защото ги смятаме за грозни, а защото са вече непотребни.

През целия този период от две години, в който повече не възникват произшествия с изхождането, се налага обаче да се осъществи цялостното възпитание на волевата мускулатура на детето. Вече споменах за действия като: изкачване и слизане по стълба или стълбище, поставяне на чупливи предмети като вази, пълни наполовина, а после и догоре, които се пренасят от едно помещение в друго, ритане на топка в определена посока, хвърляне на камък в дадена цел и с определена точност, бутане на количка с премерени движения, отваряне и затваряне на кутия, закопчаване и разкопчаване на копчета, прибиране на сгъваема масичка, преместване на стол, почистване, обелване на зеленчуци, отрязване, запалване и загасяване на кибритена клечка. Всичко това трябва да се извършва под наблюдението и спасителните съвети на възрастния и неговите похвали, ако детето се е справило добре, като свидетелство за цялостното възпитание на мускулатурата, овладяването и равновесието на тялото, двигателната енергия и крайниците, на направлението, мярката, силата и най-накрая — на сръчността на ръцете.

Макар да не изглежда така, всичко това е много по-важно от възпитанието за пишкане и акане и се отнася до телесното овладяване на детето, което майката смята, че постига, като се занимава с така нареченото „обучаване на хигиена“. По този начин тя го превръща в дресирана маймунка, безпомощна поради пълната зависимост от нейната морална преценка — дете, което твърде рано става чувствително към всички влияния от обкръжението и впоследствие винаги усеща скрита опасност от естествените проявления на своя живот, особено когато са съсредоточени в уретрално-гениталната област. Сексуалните смущения се усложняват от чувството за непълноценност, свързано с предполагаемата грозота на гениталната област: у всички хора, при които сме могли да го изследваме в дълбочина, подобно чувство е свързано с отвращението от близостта й до ануса и пикочния канал.