Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (39)

Каква огромна грешка!

В така наречените „по-леки“ случаи, след като премине през трудния период на капризи, липса на апетит, дребни неразположения и понякога възвръщане към нощните и дори дневни напикавания, първородното дете започва привидно да губи интерес към съперничеството. То изтърпява новороденото, защото само на тази цена ще престанат да му се карат, но прикритата ревност остава притъпена и дълбока, като за дълги години напред прави детето чувствително към най-малката несправедливост в поведението на възрастните, особено ако неравенството е в негов ущърб.

За да избегнем тази ревност на първородните в ранното и по-късно детство, трябва тъкмо напротив, да позволим на детето да изрази цялото си неудоволствие от появата и израстването на неговия съперник, никога да не го упрекваме, а да му съчувстваме винаги когато се оплаква, че е или ще бъде по-малко обичано след появата на второто. Само то усеща своето терзание и ние не можем да го смекчим чрез убеждения; можем единствено да го уверим, че го разбираме и че подобно нещо е наистина много болезнено. За голяма изненада на родителите, които съм съветвала на подобно отношение, първородното, след като е достигнало дъното на своето отчаяние, без да го крие и да се преструва, започва много скоро да защитава новороденото: „Не е вярно, че е досаден, много е сладък!“ Майката може още малко да подтикне детето в тази посока, като каже: „Смяташ ли?“, или дори: „Сигурно си прав!“ След няколко дни новороденото ще бъде напълно прието, и то за цял живот, тъй като сме оставили първородното да изрази страданието си, без да му отнемаме достойнството (което се случва, ако го заклеймяваме за неговата ревност.)

Когато в процеса на израстване по-малкото прояви ревност към по-голямото или по-големите деца, можем да предотвратим задълбочаването на това състояние по същия начин: да позволим на тази ревност да се изрази и никога да не се опитваме да компенсираме неговото страдание от това, че „не е голям“, с повече обич и милувки (защото именно така му доказваме, че е малко дете, което се нуждае от утешаване).

Такова временно утешаване само ще влоши нещата и за ваша изненада детето ще има все по-ревниво и бебешко поведение.

Спасителното отношение би било да изслушате неговите оплаквания, да му кажете, че има право, че неравенствата наистина трудно се понасят и че го разбирате. Ако вие или баща му имате по-голям брат или сестра, можете да му кажете, че сте преживели същата мъчителна ситуация, но с порастването разликата вече не съществува. Със сходни примери от природния свят можете да го накарате да почувства косвено, че всички същества са създадени едно след друго във времето и никога не са напълно еднакви помежду си. Няма по-нисши по стойност, а само по размер и възраст.