Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (36)

Да не превръщаме второто дете в „малкото“

„Френски жени“^[1], 27 април 1946 г.

Често чуваме да се казва: „Хубаво е да имаш две момичета или две момчета с малка разлика, по-лесно се гледат“. Може и така да е, но все пак внимание! Да внимаваме да не възпрепятстваме развитието или самоличността на едното от двете заради малката възрастова разлика. Двете деца могат да имат съвсем различни характери и потребности. Не се поддавайте на изкушението да ги отглеждате в комплект, като близнаци. Не трябва да забавяте развитието на по-голямото, за да „изчака братчето си“ в живота — в училище, в пансиона или в игрите; нито да ускорявате развитието на по-малкото, за да върви заедно е брат си. Колкото по-малка е разликата между двете деца, толкова повече трябва да се стараем да се отнасяме с тях по напълно различен начин. В противен случай рано или късно ще се появят проблеми в самоличността на някое от двете. В този, както и в случай на деца с голяма разлика, не се поддавайте на изкушението да се отнасяте с тях по еднакъв начин. Дръжте се както смятате, че подобава за всяко поотделно, а не се оставяйте на техните изисквания за сравняване, което би ощетило едното от двете. Ако е необходимо, можете дори да заявите, че сте несправедлива и че нямат късмет с подобна майка, и без да обсъждате повече, приемете отправените упреци.

Най-малкото дете в семейството — известна е неговата репутация на най-глезеното. Но да си глезен не е никак забавно. Това означава, че то трябва да остане дете възможно най-дълго време, за да поддържа илюзията, че майката е още млада. Ако характерът му позволява да приеме тази роля, трудностите ще се появят на по-късен етап. В живота то винаги ще се чувства ощетено, защото не е въоръжено да се бори и има нужда от защита. Ако природата му трудно може да се приспособи към това насилствено детство, у него ще се проявят психически, характерови и дори здравословни разстройства. Старайте се всячески да се борите срещу своя навик и този на по-големите деца да наричат най-малкото братче или сестриче „малкото“ — обръщение, което му се отразява болезнено.

Независимо от възрастта на децата си, не се поддавайте на желанието да ги обличате еднакво. За щастие сега това е малко по-трудно, отколкото преди време, но много майки са подвластни на такова злощастно изкушение. Толкова много деца страдат от тази зависимост! „Така са по-сладки“ — казват майките от позицията на своето собственическо чувство, доволни, че виждат децата си в униформи, в еднаква „фабрична марка“, така да се каже. Детинска суета! Просто подробност в облеклото, но ако настоятелно продължава да подчертава зависимостта между децата, тя вече става разрушителна за личността. Това, разбира се, не означава, че трябва задължително да се избягва еднаквото обличане. Понякога има изгодни материи и колекции облекла, от които можем да се възползваме, но нека си остане изключение, а не правило за избор на всички дрехи. Оставете детето само да избира какво да му купите, освен ако не ви каже, че му е безразлично, което рядко се случва.

Същото се отнася и за прическите на дъщерите и синовете ви. При условие че поддържат косите си чисти, тогава би трябвало да им бъдат позволени всякакви прически. Най-често първите признаци на зараждащото се чувство на индивидуалност се проявяват в избора на прическа, която наподобява тази на някой приятел: търси се промяна. Може да си дадете мнението, но оставете детето свободно да има свое виждане.

Това са дребни неща, ще кажете, но животът е изграден от такива дребни неща, които могат да съсипят или да отприщят младостта, защото символизират ограничението или свободата, правото да бъдем себе си или задължението да бъдем играчка за удоволствието на мама.