Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (33)

Въпросът за хигиената на детето

Този въпрос е в основата на множество недоразумения между възрастния и малкото. Много майки изискват от детето си изхождане в точно определен час, което го подлага на насилствено въздържане, на каквото невинаги е способно, особено ако вниманието му е насочено другаде. В никакъв случай не трябва да преувеличаваме значението на въздържането и трябва да разберем, че първо, преди двегодишна възраст детето няма достатъчно добър мускулен контрол над своето тяло, за да постигне цялостен контрол над сфинктера си, и второ, още не е способно да съсредоточи вниманието си върху две различни действия едновременно. Вълнува ли го някакъв предмет, тялото спира да го интересува: вниманието, с което е следяло за своята хигиена, веднага се насочва към новата цел, изоставяйки предишната. Можем да приемем, че детето е способно да бъде „на две места едновременно“ от момента, в който владее тялото си толкова добре, че да изкачва поне пет стъпала на стълба — тогава вече контролът над мускулите и над сфинктера е постигнат.

Самоконтролирането трябва обаче да бъде постигнато „свободно“. А толкова много родители налагат на децата си изисквания за чистота, без да са изчакали подходящия физиологичен момент! Преждевременната хигиена е винаги съмнителна и подложена на бъдещи „злополуки“, както в един от хилядите примери за детето, което си казвало още на годинка. На четири години обаче, развълнувано от пристигането си в детската градина, то се подмокрило до земята. Ядосана, майката настояла пред учителката: „Ако това се повтори, бъдете много строга с него!“ — пагубно отношение, което само засилва неговия проблем. В подобен случай преди всичко не трябва да караме детето да се чувства виновно, за да може бързо да възвърне самоконтрола си. Можем например да му кажем: „Ти толкова внимателно си наблюдавал всичко наоколо, че просто си се разсеял… Не си го направил нарочно.“

Контролирането на физиологичните нужди е още по-значимо заради връзката му с цялата враждебност около сексуалността. Затова е задължително да се изчака детето да придобие способност за съвършено разграничаване на своите мускули и тяло във всички останали действия (сръчност, контрол на жестовете), преди да изискваме от него усилия за хигиена.

Обикновено в този период детето обича да прави нещата „за някого“. Трябва да се възползваме, но не като го караме да се изхожда, за да достави удоволствие на възрастните. Голямо недоразумение е да се смята, че хигиената е най-важното нещо на този етап. Тъкмо напротив, трябва да използваме желанието на детето да прави нещата за възрастния в положителна насока, като изпълни някаква задача, затвори вратата, донесе някоя книга и т.н. Трябва да одобряваме всичко, с което то се стреми да се впише в ценностите на възрастните. Трябва да влезем в играта, да му помогнем да изгради себе си и да го научим да се включва в живота на възрастния, когото обича, с всичките си възможности, като чистотата е само една от тях, нищо повече. Тогава настъпва също и етапът на изработването… На двегодишна възраст се появява интересът към творчеството, присъщ на всяко цивилизовано чираче, което вече може да си служи със своята мускулна енергия, стига да му е била предоставена достатъчно дълго време свободата да се движи за свое собствено удоволствие.