Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (29)

Да избягваме емоционалните сътресения

Да вземем например дете, което до шестмесечна възраст не е имало проблеми и лесно се е гледало. Съвсем естествено на шестия месец възникват трудности в изразяването. То започва да шава в креватчето, за да отиде някой при него, търси начин да бъде разбрано и често плаче. В такъв момент отношението на майката е много важно. Тя не трябва да го „изкушава“ и изтощава с повторяеми емоционални сътресения. Например бебето си лежи спокойно в креватчето, майката отива да го види и то започва да плаче веднага щом тя се отдалечи. То обаче не е плачело, преди да я види. Следователно нейното идване допринася за образуването на тази „вълна на раздялата“ и последвалото я разплакване.

Трябва да оставим детето да се научи само да се развлича, като го наблюдаваме от разстояние (през стъклена врата например), но без да му налагаме прехода на радост от нашето присъствие към изпитанието от нашето отсъствие. В краен случай, когато над креватчето се струпат баби и родители, трябва да свържем присъствието на конкретния човек с някаква игра: идваме, играем с бебето, предлагаме му някакво забавление или занимавка (играчка, кърпичка, цветна хартия и т.н.) и тогава вече можем да се отдалечим, без да го разочароваме. Така всеки получава своето.

Признак за това, че детето развива съразмерно своите жизнени възможности, не е „знанието“, с което сме го програмирали да се движи като кукла на конци и да си казва името, а неговите жестове, неговото открито, ведро и гъвкаво изражение. Как да постигнем такава свобода на изразяването?