Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (20)

Мисловните образи на майката и бащата

Какво може да представлява семейството за детето в днешните условия?

Семейството все още съществува, хората още се женят, макар и не за дълго. В повечето случаи, поне в началото, детето се отглежда в двойка. Липсата на трима души още от раждането е рядкост и тази триада е незаменима за първите етапи на възпитанието. В зачеването на дете участват трима — бащата, майката и субектът, въплътен в първата клетка, образувана от съединяването на две отделни клетки. Дори да забравим, че сме трима, детето никога не го забравя. Ако няма тристранно възпитание, тогава покълва психозата. За щастие обаче не всички кълнове прорастват.

Затова дете, залепено за майка си, има нужда тя самата да се бори срещу този паразитизъм, като се занимава също и с неговия съперник — онова вертикално същество, „разхождащо се наоколо“ (бащата) и въплъщаващо представата за бащинство, която детето вече носи у себе си.

Защото всяко човешко същество носи у себе си идеята за „майка“ и „баща“, дори да не е имало „истински родители“. Това е неотменен психологически закон, който би съществувал дори в общество, където вече няма никакви семейства, а децата се отглеждат в детски групи. За детето бащата съответства на непоследователната и изпитателна страна от неговата психология. С бащата се идентифицирам, ако съм момче; той ми посочва моите отклонения от правилата, подкрепя социалното ми развитие и ми дава разменната единица „пари“. Бащата ме запознава със закона за размяната в обществото, размяна на поведения и размяна на могъщества, символизирани от парите. Той е още човекът, който ми дава (или не ми дава) името си, и така ме бележи със своето признание (или непризнание) още преди всеки друг социален контакт.

За детето майката е тази, която се грижи за него и го храни. Тя е съществото, което задоволява моите потребности и винаги намира начин да ме обнадежди, когато съм разстроен. При среща с бащината инстанция (училището например) детето може да се почувства прекършено и тогава извиква представата за майката. В уестърните например винаги има жена с майчина функция. Майката е медицинската сестра, която лекува болните, а през останалото време е обект на всякакви желания на здравите представители на другия пол. Детето обаче има нужда от майка, която да му убягва в полза на други свои занимания, освен домакинските. В противен случай то не получава подкрепа на желанието си за развитие. (В тази връзка трябва да се отнасяме с недоверие към нашествието на майчини инстанции в нашето общество, като например недомислена здравноосигурителна система, покриваща прекалено много рискове.)

Благодарение на образите на майка-утешителка и баща-наставник, които носят у себе си, подрастващите могат да разрешат голяма част от своите проблеми: например в момчешките банди, където изпълняват един спрямо друг ролята на бащиния идеал за мъжественост.

Подложено на изпитание, детето се нуждае от възстановителния телесен допир с майката или неин представител. Поне до момента на смяна на млечните зъби около седемгодишна възраст, то задължително трябва да поддържа телесния контакт. Затова не трябва, в името на някакви криворазбрани психоаналитични възгледи, да отблъскваме детето в стремежа си да не го излагаме на нездрава чувственост. В противен случай то ще потърси телесен допир с други деца, като именно така ще премине към подобна нездравословна чувственост.