Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (12)

Прибиране от детските ясли

Когато дава малкото си дете на ясли, най-често майката го прави със свито сърце, защото се налага да ходи на работа. А когато вечер отива да го вземе, тя се втурва като пантера към своето малко, за да прегръща и целува детето си, още полуголо, разсъблечено и напълно объркано, защото осем часа не е виждало майка си, не е усещало дъха й, не е имало време да разпознае в никоя друга, нито лицето, нито гласа, нито миризмата й. Майката също е изпитала лишение, защото е трудно да оставиш две-три месечното си дете на ясла. Някои дори смятат себе си за лоши майки, задето го изоставят по цял ден, но не е така — ако майката е лоша, то детето не би имало онова, от което се нуждае, за да расте и да се храни добре. Яслата има много предимства, особено заради срещата с други бебета. Все пак трябва да се вземат някои мерки: при влизане в яслата, майката може да започне да му говори — така първо слухът на бебето ще е погален от нейния глас. Тя може да го облече внимателно, спокойно, говорейки за дома, за баща му, за братята и сестрите му. А след като се приберем у дома, в позната за него атмосфера, тогава можем да се забавляваме, да се прегръщаме и да се глезим. Четири-пет месеца по-късно самото дете вече се ослушва, дебне, разпознава майка си и протяга ръце към нея. Тогава е съвсем различно — нейните милувки вече не го стряскат, то ги очаква и гука от удоволствие.

Връзката майка-дете не се изчерпва с целувки и милувки. Много е лесно да злоупотребим със своята сила, да се втурнем към детето и да го задушим от нежности. Без съмнение, ако не се преминава в крайни вълнения, приятното за майката е приятно и за детето. Но езикът и всичко, подготвящо за него, трябва да присъстват. Изражението се появява много рано върху лицето на кърмачето — съвсем скоро то влиза в езиков обмен с другите посредством своето лице. Известно е, че още в първите часове живот то имитира гримасите на баща си или майка си и се плези, ако му се изплезим. Всички тези мимики в общуването са по-интересни, отколкото просто да го прегръщаме и целуваме. Детето не е предмет или животинче, с което да се забавляваме, а бъдещ мъж или жена. Виждаме как някои майки пошляпват или се карат на децата си, а след това ги галят, за да ги утешат. Те изземват обичта си, после я връщат обратно и детето вече нищо не разбира — правилата за общуване стават хаотични. Майката може да каже: „Обичам те и именно защото те обичам, съм ядосана; карам ти се, защото си направил нещо неприятно за мен или опасно за теб.“ Тук отново думите са по-важни от милувките, крясъците и ударите.