Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (11)

Детето в спалнята на родителите

Родителите дори не предполагат, че бебе, присъстващо на сексуалните им отношения, е винаги вкопчено в майка си и баща си с всичките си нагони, особено докато спи. Посредством своето несъзнавано детето е във всепоглъщащ обмен с околните. От множество опити е известно, че насън и под хипноза можем да научим всичко. В заспало състояние доброволци са научавали чужди езици от запис на диск. Насън сме дори още по-възприемчиви, отколкото в будно състояние. В случая с бебето неговите собствени нагони са свръхизострени по време на сексуален акт между родителите. Несъзнателно то се настройва в унисон със своите собствени средства на желание, които се нуждаят от успокоение на нивото, на което ги усеща — физическо удоволствие или нежност от телесна близост.

Без съмнение така стоят нещата и докато детето е в утробата на майка си, тъй като още в ембриона присъства човешкият индивид заедно с цялото си либидо, зависим от емоционалните изменения и кръвообращението на майката, които ускоряват или забавят неговия вегетативен живот. В други култури от момента на забременяване жената спира да води полов живот и така до края на кърменето, но това се отнася за полигамните общества. За нас такова табу вече не съществува. Трудно е да се каже доколко всичко това вреди или не вреди на бъдещото новородено, а по-късно и на бебето. Все пак се наблюдава, че ако родителите правят любов в негово присъствие, докато спи, то също е обладано от желания — събужда се, иска да суче, подмокря се или се изпуска в необичаен момент на нощта, плаче или поне има нужда от внимание и успокоителни думи. Не трябва да забравяме това. Ако още не реагира, значи насън е регресирало към някакво архаично, въображаемо и афективно състояние, в пълно сливане със своите родители, които едва разграничава в това смесено успокояващо двуглаво същество на „мама-татко“ — продължение на неговия Аз, и в изначално триединство на желанията, както е било в мига на неговото зачеване.

Децата много бързо разбират (преди всичко интуитивно) какво се случва. Несъзнателно те знаят всичко. А когато нещата бъдат изречени с думи, отговарящи на въпросите им, те вече са наполовина възприети. Детето остава малко сконфузено: „Значи така съм се родил…“ Не мисля, че за детето да завари родителите си в любовен акт представлява само по себе си вредно преживяване, при условие че те не го заблуждават и не се преструват като бащата, който упорстваше: „Не е вярно, нищо не си видял или пък лъжеш.“ Родителите трябва добре да разберат, че детето е свидетел, който реагира, а когато „не разбира“, започва да тълкува видяното. Най-добре е да се избягва неговото присъствие в спалнята и да се заключва вратата по време на сексуални отношения, но понякога не става точно така. Вместо да го смъмрим за неговата реакция, по-добре би било да погледнем в лице създадените обстоятелства, или поне да защитаваме бъдещата семейна хармония, като го помолим да зачита спокойствието на своите родители: „Не се вълнувай и ни остави, не сме длъжни да ти казваме какво правим. Когато ти един ден си със своята съпруга/съпруг, нито баща ти, нито аз ще идваме да ви безпокоим.“

Понякога детето изразява своите фантазми: „Много добре знам, че докато спя, ти даваш на татко да суче, а той ти прави разни неща отзад…“ Никога не трябва да се подиграваме, нито да се ядосваме, нито да оставяме детето да говори подобни неща. Впрочем, не твърди ли то погрешното, за да научи вярното? Трябва да му кажем истината, дори шеговито: „Не, напълно грешиш, не става точно така. Сексът няма нищо общо с начина, по който ядем, пишкаме или акаме. По-късно ще разбереш какво е.“

Естествено, най-доброто решение е да няма деца в спалнята, което невинаги е възможно. Някои двойки се разделят, защото никога не остават на спокойствие и нямат нито миг свобода, без децата им да са наблизо. Толкова много жени са ми доверявали, че се оправдават с присъствието на детето, за да отказват на съпруга си! В този случай е очевидно, че нещо не е наред в двойката. Най-страшното е, че в името на бащинството мъжката роля е пренебрегната от съпругата, която оправдава загубата на собствената си женственост с майчинството. Детето е поставено от нея в позицията на нашественик, който се разпорежда. Ако материалните възможности го позволяват, по-разумно е още от раждането детето да се остави да спи извън семейната спалня и това да се спазва с последователност. Майчината бдителност се запазва насън, независимо дали детето е наблизо, или не. Ако то се нуждае от нея, тя добре ще го усети, дори от другата стая. Така е по-добре за него, дори да се налага тя или бащата да стават, за да отидат до люлката. Към третия месец и те, и то ще бъдат обезпокоявани изключително рядко, а детето ще се развива по-добре.