Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (10)

Нудизмът

Родителите могат да се разхождат голи из къщи, ако го правят в присъствието на друг възрастен — семеен приятел. В този случай те „не се показват голи нарочно“, не са принудени, нито принуждават децата си да го правят. В някои семейства обаче нудизмът се изживява като религия — съзнателен избор с възпитателна цел, както твърдят те — и тогава се касае за голяма заблуда спрямо малките деца. Техните родители „нудисти“ твърдят: „Това е красиво и правилно — така учим детето, че няма нищо срамно. Какво лошо има?“ Да, но грешат. Те не предполагат, че така насаждат усещане за малоценност у детето, което надценява многократно дори облеченото тяло на своя родител. Родителите изобщо не си дават сметка за изкушението, което предизвикват. Дори да сме грозни като смъртта, за своите деца ние представляваме някакви прекрасни същества — същински Адонис и Венера! Детето се чувства потиснато и неспособно да съперничи с голата осанка на обожавания възрастен (независимо от пола) и красотата, която приписва на родителя от същия пол, а понякога това чувство остава чак до пубертета. Някой много красив младеж може да се чувства като Квазимодо до своя обикновен баща, както и някое много красиво момиче — спрямо майка си, която никой не забелязва. Към седмата-осмата година настъпва момент, когато децата вече могат да се самооценяват и да оценяват родителите си във виждането на околните и критериите на обществото, но преди това решаващо е въображаемото. В очите на детето родителите са крале и кралици, вълшебници, феи или магьосници, домашни богове и богини, а голи те стават направо неотразими, заслепяващо могъщи и очарователни, особено ако се държат така, сякаш няма нищо необичайно, както правят нудистите.

Преди седмата-осмата година редовният нудизъм има разрушително въздействие върху детето, което проличава чак на шест-седемгодишна възраст. Тогава виждаме как при момиченцето изчезва всякакъв свян и то „преследва“ всяко момченце и възрастен. Най-вече то напълно загубва интерес към всичко, свързано с наблюдението на нещата от живота и историята на събитията. Макар и интелигентно, не проявява интерес към приятелството или учебния процес (и всичко, което психоаналитиците наричат орална и анална сублимация), игрите на връстниците си, своята сръчност, умението да приема и отхвърля, утвърждаването или отричането. То е жадно единствено за чувственост и сексуалност, които са били несъзнавано нажежавани. Момченцето, от своя страна, към шестата-седмата година прави точно обратното. Поради естествена предпазливост към нудистката среда то се научава да се прикрива от погледите и става болезнено свенливо. Изгубило е всякакво любопитство да разглежда човешки същества, а често и удоволствието да докосва; пренебрегва сексуалното и се оттегля в мисловното. Много способен ученик, то обаче става затворено, срамежливо, без приятели; не е отличникът на класа, защото така би се забелязвал много, а винаги е на второ или трето място. По различни начини в зависимост от своя пол такива деца развиват натраплива невроза, от която трудно могат да бъдат измъкнати. Това го знам от родители нудисти. Сигурно щеше да е различно, ако нудизмът беше масово разпространен, но засега така стоят нещата.

Родителите смятат, че докато децата са малки, всичко това няма никакво значение за тях. Тъкмо обратното, на десет-дванадесетгодишна възраст нудизмът вече изобщо не влияе на детското развитие. Как да си обясним това? Кърмачето или малкото дете усвоява и „поглъща“ всичко, което вижда, като например красотата на майката и бащата — наслаждава й се с очи, обоняние и пасивен допир. Ала когато стане активно, то иска повече. Милувките, целувките и ласките са за него доказателство за обич и нежност, ако са чисти и придружени от думи и песни. Обонянието, зрението и слухът са също сексуални органи, които още не познават забраната за инцеста. Но в даден момент родителите се отдръпват от гениталните занимания на детето си. Тогава в нудисткото семейство то се оказва уловено в капана на инцестно сливане, като в отминала епоха на архаично, безмълвно и безгрижно задоволство, което, уви, забавлява родителите. Във възраст, когато речта е вече изградена и детето познава забраната за инцеста, голотата на родителите, забелязана от време на време и за която може да се говори, е вече по-безопасна, а след десет-дванадесетгодишна възраст тя няма никакво значение — всеки е устроен така, както е устроен. Тогава обаче в повечето случаи родителите вече не смеят да се изправят пред сравнението, което би направило детето между тях и други възрастни относно външност или привлекателност. Забраната над инцеста е възприета като част от очовечената личност.

В същата връзка, докато се къпят, родителите не би трябвало да допускат наоколо детето си, а е добре да се заключват. Нека го оставят да тропа на вратата като лудо: „А ти как влизаш и ме виждаш гол?!“ — „Аз го правя, защото не можеш да се измиеш сам, но щом започнеш да се миеш сам, не бих си позволил/а да вляза.“ Ако обаче след петгодишна възраст момиченце или момченце твърди, че не може да се измие само, това означава, че майката или бащата са съучастници на тази неспособност и трябва да се сложи край на въпросната игра, която става опасна.

Разбира се, голотата между деца е без последствия. Опасна е между родители и деца, особено ако нудизмът е неприкосновен възпитателен принцип. Що се отнася до случайната голота, забелязана по погрешка: „Видях те чисто гол, видях те чисто гола!“ — казва детето. — „Добре, чудо голямо, кой знае какво си видял!“ То е смятало действието си за изключителна дързост, но трябва по-скоро да се засмеем и да го отминем. Такъв е най-възпитателният подход към голотата в семейството.