Василий Ян
Внукът на Чингис Бату хан (98)

Седма глава
Сънят на Бату хан

Монголите си тръгнаха от Углич на светлината на пурпурното зарево на пожара. Подпаленият от всички страни манастир гореше като клада. Монасите тичаха насам-натам, изтъркаляха навън буретата с вино и миро и изнасяха иконите. Съгласно не търпящата възражения заповед на Бату хан: „Да не се убиват и да не се обиждат урусутските шамани“, монголските воини не закачаха монасите, но при всеки удобен случай, когато стотниците не виждаха, смъкваха расата на монасите, съблазнени от доброто качество на широките одежди.

След отлежалите манастирски медовина и ферментации Бату хан все още слабо съобразяваше какво се случва около него. Ето защо Субетей-багатур нареди внимателно да го увият в пухкава дългопола шуба, подарена от архимандрита. Положиха джихангира в постлана със сено изрисувана шейна, а до него настаниха увитата с шалове Йълдъз. Китайката И Лахе се возеше в друга шейна, охранявайки имуществото на „седмата звезда“.

Монголските отряди тръгнаха на север и на запад като широка лавина, отбивайки се във всеки срещнат районен център. Воините се навираха във всяка къща и изтръскваха от сандъците кърпи, сукмани, ризи и гащи. Всичко им харесваше и всичко преминаваше в монголските дисаги и в шейните, следващи отряда. Изгребваха от раклите в хамбарите зърното, печаха го в своите котли и го ядяха с шепи, седнали край огньовете.

При спирането на сутринта Бату хан дойде в съзнание. Стана бодър и учудено се огледа. До шейната му стояха разпрегнатите коне с привързани към муцуните им торби. Върху снега бе разсипано ечемично зърно и се търкаляха стиски слама.

Свита в шейната, седеше малка жена. Изпод кожената й шапка питащо го гледаха кафявите й очи. Бату хан се обърна. Наблизо имаше млада смърчова гора, в чийто край димяха огньове, трупаха се хора и препускаха конници. По-надалеч се виждаха покрайнините на някакво село. В него с ярки пламъци горяха къщи, разнасяха се викове и яростен кучешки лай.

— Къде сме? — попита Бату хан.

Неподвижен нукер със заскрежен кожен калпак му отговори, като с мъка мърдаше устните си:

— На един ден преход сме от онзи град, в който подпалихме двореца на урусутските черни шамани.

— А що за село е това?

— Упорито село е. Урусутите не щат да се покорят и се бият с топори. Вече изпотрепаха доста от воините ни. Подгонихме ги проклетите, а те, сякаш не виждат, че няма спасение за тях, се зъбят като преследвани вълци.

— Къде е Субетей-багатур?

— Ето там, наблизо, до огъня. Там са и хилядниците.

— Извикай ги!

Като сложи ръце до устата си, нукерът закрещя:

— Слушай и се подчинявай! Джихангирът се събуди!

Монголските военачалници скочиха, клатушкайки се непохватно, притичаха до шейната и я повлякоха към огъня. Бату хан стоеше, гледайки ги накриво и недоверчиво. Слезе от шейната, засука ръкави и приклекна, като започна да топли на огъня потъмнелите си от мръсотия длани.

Нойоните и темниците стояха в полукръг и почтително чакаха Ослепителният да заговори.

Бату хан се изправи. Като потръпнаха, всички замръзнаха на място.

— Черните шамани-попове ме упоиха с вълшебни напитки от омайващи зърнести плодове и треви. Но аз не умрях. Задоблачните богове ме опазиха за великото дело, което ще прослави монголското име. Сянката ми излетя от тялото ми през отворената ми уста и ме отнесе в небесните сини простори, където царства моят дядо, Свещеният управник. Точно така, аз го видях и той говори с мен…

Всички възкликнаха „Бо!“, плеснаха с ръце и отново застинаха.

— Да, аз го видях! Той е станал още по-висок, плещите му са още по-широки, а бялата му брада е още по-дълга и е почти до коленете му. Каза ми: „Ти, моят внук, добре продължаваш делото ми. Ти отиде на запад на деветстотин деветдесет и девет прехода от планината Бурхан Халдън^[1], където под висок кедър в златен ковчег почива прахът ми. Всичко виждам и знам, че ти не опази моя най-малък син хан Кюлкан. Защо не го опази?“ И аз отговорих на дядо си: „Аз съм твоя жертва! Виновен съм за това и ти можеш да ме убиеш. Слушам и се подчинявам!“ „Още е рано да те убивам, защото ти бе далече от хан Кюлкан, когато той загина — така ми отговори Свещеният управник. — Първо трябва да убия тези, които убиха сина ми. Хан Кюлкан все още не е долетял при мен. Сянката му се скита над студените снежни поля на урусутите. Броди из горите, вие като вълк и нощем се промъква сред спящите монголи, търсейки убийците си. Хан Кюлкан стене и плаче: Исках подвизи и слава, а умрях млад и неизвестен! Никой няма да измисли песен за младия хан Кюлкан! Няма да се успокоя, докато монголите не извършат славен подвиг, за който със страх и ужас ще говорят враговете ни и с който ще се гордеят нашите внуци и правнуци…“

Бату хан тъжно замълча и с мрачно присвити очи изгледа стоящите тихо военачалници:

— Чухте ли какво ми каза Свещеният управник?

— Чухме и разбрахме! — отвърнаха му шепнешком монголите.

— Тогава аз казах на великия вожд: „Слушам и се подчинявам! Ще поправя горчивата грешка. Сянката на хан Кюлкан ще получи успокоение на земята и ще долети на крилат кон при теб, нашия повелител, за да се влее в редиците на твоите небесни призрачни воини!“

Влачейки широките си ботуши, се приближи Субетей-багатур и се спря. Като кимна с глава, старият пълководец изхлипа:

— Така е!… Истината си казал! Така и ще направим!

— Кой бе около хан Кюлкан в деня на смъртта му?

— Темникът Бурундай! — възкликнаха всички.

— А къде е темникът Бурундай?

Висок и прегърбен монгол с плоско жълто лице без косми се отпусна на едно коляно:

— Аз съм виновен! Недогледах!

Бату хан се приближи до него с яростно от гняв лице:

— Ще заплатиш за това или ще умреш! Давам ти задача и няма да се връщаш, докато не я изпълниш. С целия си тумен и с тумена кипчакска сган, който е прикрепен към теб, ще се отправиш натам! — посочи с широк жест безмълвните снежни равнини Бату хан. — Там, зад дремещите гори, край замръзналата река…

— Сит! — подсказа му Субетей-багатур.

— Край река Сит се строи бойният стан на урусутския княз Гюрга. Ти ще се нахвърлиш върху урусутите, без да мислиш дали можеш или не можеш да ги победиш. Воините ти ще ги избиват, без да отстъпват и крачка назад. Знай, че пред войската ти ще полети сянката на хан Кюлкан. Длъжен си с тази победа да му дадеш успокоение. Тогава хан Кюлкан ще се отправи към своя баща, моя дядо, с радостната вест за нова монголска победа. Ако бъдеш разбит и започнеш да се мяташ по земята като прилеп, тогава сянката на хан Кюлкан ще долита нощем при теб и ще пие кръв от очите ти…

Бату хан замълча. Ноздрите му се раздуваха. Дишаше тежко и поглеждаше към Субетей-багатур, който, обърнал се, гледаше настрани и повтаряше:

— Така е, така е!

— През тази нощ приготви воините си за набега! Стига са мачкали урусутските жени. Помни, че аз и Непобедимият ще тръгнем с нашите тумени по вашите следи! Внимавайте да не ви изпреварим, защото ще ударим първи…

— Слушам и се подчинявам! — каза Бурундай, падайки върху дланите си.

Целуна снега, скочи и, придържайки с ръка висящия на хълбока му крив меч, се затича към своите воини.

Бату хан се отдалечи, като разговаряше полугласно със Субетей-багатур. Непобедимият хриптеше и доказваше:

— Макар воинът Мусук да е брат на прекрасната „седма звезда“, е по-добре да бъде отпратен по-далече, толкова далече, че да се върне назад едва след деветдесет и девет години, или въобще да не се върне. Обикновено братът на новата ханша получава подкупи от по-низшите и подаръци от по-висшите от него. Придобива много злато, започва да пиянства с новите си приятели и бързо става негоден като пробит мех. Дай му опасно, но достойно поръчение, с което да се гордее, но да изпълни трудно… Изпрати го със стотня нукери на разузнаване по река Сит към лагера на коназа Гюрга. Изпрати го така, че темникът Бурундай дори и да не подозира за това. Така ще проследим и проверим как темникът Бурундай ще изпълни заповедта ти.

Бату хан съсредоточено гледаше стария пълководец, опитвайки се да разбере каква тайна мисъл се крие зад думите му, след което се намръщи и въздъхна:

— Ти си мой верен слуга и учител. Така и ще направя. Заедно с Мусук ще изпратя и стотника Тюляб-Бирген, на когото руското пленено момченце отмъкна бегача. От отчаяние този храбрец ще е бесен!

— Така е! — потвърди Субетей. — Трябва да се бърза и да се нападне войнството на урусутите, както орел напада ястреб, докато коназ Гюрга все още не ни очаква!