Василий Ян
Внукът на Чингис Бату хан (63)

Четвърта глава
Обсадата на Рязан

Написано от Хаджи Рахим:

О, какви времена настъпиха и колко много жестокости и мъка има наоколо ни! След битката с отчаяната рязанска войска в Кипчакската степ Бату хан не пожела да се чака и почива. Изпрати куриери при Гуюк хан, като му заповяда пръв да се придвижи към Рязан и да нападне града. Самият Гуюк хан също таеше мисълта да изпревари джихангира и да даде на войската си радостта да ограби богатия град, но когато такава заповед пристигна от омразния му Бату хан, той се наду важно пред куриерите и отвърна: „Войската ми е уморена след славния бой и аз искам да й дам възможност да отдъхне. Ще тръгна едва след това, а Рязан няма да се изплъзне от ръцете ми…“.

Гуюк хан бе подтикнат да даде такъв отговор още и поради това, че туменът^[1] му бе полуразбит от боя с урусутите и шаманите неумело превързваха ранените.

Бату хан се посъветва със Субетей-багатур какво да прави? След свирепата зимна буря в степта бе настъпил покой. Слънцето ярко осветяваше сребърните далечини. От останалите отряди, които бяха разпръснати от виелицата, отново започнаха да пристигат куриери с донесения. Бурундай съобщаваше, че се придвижва към Пронск, но го бавят тесните пътеки и гъстите гори. „Каруците ни с мъка се придвижват по тези пътища и е направо невъзможно да бъдат промъкнати пороките^[2]“.

Отговори му Субетей-багатур от името на Бату хан:

„Ти си храбър, но не си находчив! Накарай пленените урусути да секат широки просеки, по които да могат да минават едновременно по три каруци. Превземи Пронск и веднага тръгвай за Рязан! Подгони насам пленниците. Около Рязан ще ги посрещнат татарските войски. Който не изпълни заповедта и закъснее, го очаква смърт.“

Без да дочакат отговор и с ускорени преходи Бату хан и Субетей-багатур тръгнаха на север. Ранените ги следваха отзад в каруци и на камили.

Бату хан заяви: „Сам ще превзема Рязан“.

Два дни по-късно бе начело на хиляда „непобедими“ пред стените на Рязан. Джихангирът изпрати изменника преводач, стария рязански княз Глеб, с една десетка конници пред залостената градска порта. Князът крещеше на стоящите на стените да предадат града. От стените го замериха с камъни и той се върна, ругаейки и като триеше с кърпа разсеченото си от камък лице.

Искайки да уплаши рязанците, Бату хан заповяда да бъдат подпалени околните селища. Той лично обиколи в кръг около Рязан, заедно с княз Глеб, когото подробно разпитваше откъде е най-добре да се атакуват стените, къде да бъдат пробити, къде — подкопани. Нямаше да бъде лесно да се влезе в града, защото от всички страни около него се издигаха стръмни и заледени валове.

„Градът не може да бъде превзет без стълби и пороки!“ — реши Бату хан.

Монголите започнаха да докарват пленени — полуголи, дрипави и изранени — урусути. Татарите ги биеха с бичовете си и ги караха да правят щурмови стълби. Урусутите попитаха кой ще ги храни? Били гладни, защото два дни не били яли нищо.

— Конете и другият добитък ни возят, а за храна не питат — отговориха им татарите. — Сами си намират фуража. Можете да ядете корените на растенията или конски тор, но правете стълбите!

По-упоритите татарите удряха по главите с тояги с железни топки на краищата си. Мрачните и почернели от глад урусути мълчаливо издирваха в изоставените колиби топори и ръчни триони. Откъртваха от къщите греди и дъски и правеха стълби. На другия ден пристигнаха и първите пороки, поставени върху плазове. Срещу главната градска порта издигнаха стенобитна машина, която с грохот започна да мята големи камъни. Докато прекарваха през реката другата машина, тя продъни леда и потъна във водата. Пленените урусути бяха заставени да я измъкнат и те работеха, пропадайки под леда…

„Аллах е велик! Бату хан е упорит. Ще се случи нещо страшно!“